УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ДИСЦИПЛИНАТА
“ЕЗИКЪТ НА МЕДИИТЕ”
Тема 1. Същност на понятието стил. Характеристика на българския публицистичен стил като функционална разновидност на книжовния език (екстралингвистични параметри: сфера на употреба, специфика на комуникативната ситуация, социално-културна характеристика на участниците в комуникацията, основни цели на комуникацията). Подстилове на публицистичния стил.
Тема 2. Лингвистични особености на публицистичния стил: стилотворни езикови средства на фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и графично равнище. Публицистичният стил в българския език като “съвкупност от статистически характеристики”.
а) Фонетични особености
б) Лексикални особености – употреба на думи от речниковата периферия (жаргонизми, турцизми, цинизми, архаизми и др.); средства на словесната образност. Навлизане на чужди лексикални елементи в медийния език.
в) Морфологични особености. Словообразувателни тенденции в езика на съвременните български медии. Граматичната синонимия в публицистиката.
г) Синтактични особености. Кореференцията в структурата на публицистичния текст.
д) Особености на графичното равнище в печатните медии. Заглавна стратегия на вестникарския подстил.
Тема 3. Манипулативни стратегии в медийния език. Езикова престижност и медийни манипулации. Измененията в езика на българския периодичен печат в съвременния етап от развоя на книжовния език.
Тема 4. Рекламата в печатните и електронните медии.
Тема 5. Съвременният български печат от правописно и пунктуационно гледище. Стилистични грешки в езика на медиите.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Основна литература
Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумен, 2001.
Медиите и езикът. София, 1999.
Стоянов, Кр. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, 1999.
Чакърова, Кр., П. Костова. Феноменът стилистична грешка (Как да откриваме и редактираме коварните сателити на нашата реч). Пловдив, 1999.
2. Допълнителна литература
Брезински, Ст. Художествени изразни средства в публицистиката. – Език и литература, 1975, кн. 6.
Васева, И. За езика и стила в печата. – Българска журналистика, 1991, кн. 1.
Георгиев, Д. Архитектура на вестника. София, 1971.
Замбова, А. Разговорност и разговорни комуникативни похвати в съвременния печат. – Проблеми на разговорната реч. В. Търново, 1994.
Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив 1998.
Мутафчиев, Р. Граматика и стилистика. – Български език и литература, 1962, кн. 3.
Ницолова, Р. За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10. XI. 1989 г. – Годишник на ИЧС, т. 9, 1994.
Съвременни проблеми на журналистическата теория. София, 1974.
Станева, Хр. Функционална характеристика на публицистичния стил. – Станева, Хр. Стилистика на съвременния български книжовен език (учебно помагало). Велико Търново, 1994.
Fowler, R. Language in the News. London & New York, 1991.
Чакърова, Кр. Наративните системи в съвременния български език. – Чакърова, Кр. Помагало по българска морфология. Пловдив, 2000.
Чакърова, Кр. Императивът в публицистичния стил на съвременния български език.- Юбилеен славистичен сборник. (Сборник с доклади от Международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалността Славянска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски”, Благоевград, 03.-05. 10. 2004), Благоевград, 2005.
Чакърова Кр., Х. Мевсим. Отново за съдбата на турцизмите в съвременния български език (изолация и/или реабилитация). – доклад, четен на Юбилейната международна научна конференция “Българският език – история, настояще, бъдеще”, София, 3-7. 10. 2002 (в съавторство с Х. Мевсим), електронна публикация в БЕЛБ.
Изготвил програмата:
доц. д-р Красимира Чакърова,
Катедра по български език