Курсът включва запознаване с основните принципи, залегнали в основата на съвременната българска книжовноезикова норма (общ правопис, особености с граматичен характер, пунктуационно оформление).
Започва се с предмета на езиковата култура (въвеждат се понятията уместност и правилност на изказа, езикова компетентност). Набелязват се връзките на езиковата култура с останалите лингвистични дисциплини (фонетика, лексикология, морфология, диалектология, синтаксис, стилистика). Коментират се често срещани грешки, произтичащи от непознаване на правилата с фонетичен и морфологичен характер. Специално внимание се обръща на грешките, допускани поради неуместна употреба на термини и чуждици, чието речниково значение или графичен облик не се познава. Посочват се неточности в писмената и устната реч, породени от диалектни влияния. Коментират се пунктуационни грешки, които се допускат поради непознаването на основни понятия от синтактичното равнище на езика.
Правописни правила с фонетичен характер (променливо и непроменливо „Я“, твърд и мек вариант на определителния член в м.р., (не)палатализирани форми при някои глаголи от първо спрежение в сег. вр., редукция на гласни в представки).
При правилата с граматичен характер се обръща внимание, че случаите следва да се проверяват (и тези правила да се прилагат) в зависимост от конкретния текст/изречение (пълна или кратка членна морфема в м.р.; бройна форма или множествено число при същ. м.р.,; форми за винителен (или дателен) падеж при някои местоимения.
Употреба на отделните препинателни знаци (най-вече на запетаята – т. нар. ограждащи запетаи при подчинени изречения, обособени части и вметнати части, запетая при еднородни части и т.н.).
В курса се коментират принципите (синтактичен, стилистичен и морфологичен) за употреба на главна буква. Най-голямо внимание се отделя на морфологичния принцип, като се посочва и прилага алгоритъм за прецизиране на употребата на главна буква при сложните съществителни собствени имена. Посочват се и случаи, в които се употребява малка буква.
Работи се върху прилагане на критерии за слято, полуслято и разделно писане – смислово отношение между съставките на сложните думи, място на главната съставка спрямо подчинената, морфологична изменяемост на главната съставка. Упражняват се и изключения.
Учебната програма можете да видите тук.