Избираеми дисциплини за I семестър:

  1. Езиковедски дисциплини

Алтернативна граматика

Избираемият лекционен курс „Алтернативна граматика” предлага нетрадиционен поглед върху граматическото устройство на съвременния български език. Целта е да се разчупи наложеният през последните 50 – 60 години унифициран модел на описание и преподаване на родния ни език, като същевременно се провокира иновативното филологическото мислене на студентите българисти. В най-общ план ще става дума за нова класификация на частите на речта, за детайлизиране на семантичното съдържание и категориалната принадлежност на специфични граматични значения, за броя на грамемите в категории като лице, наклонение, залог, вид на изказването и др., за условния характер на рода, за особеното в българската причастна система, за необходимостта от граматически реформи в книжовната нормативност, за ползата и несъвършенството на правилото за членуване с пълен и кратък член и т.н.

Предложената програма е само насочваща и има отворен характер. Студентите ще имат право да избират и да модифицират проблематиката, включително и да предлагат теми, неприсъстващи като заглавия.

Доц. д-р Константин Куцаров

Учебна програма

Частите на речта в съвременния български език – между осем и четиринадесет на брой – нова класификация. Критерии при обособяването на класовете лексеми.

Статут на числителното име като самостойна част на речта. За абсурдното съжителство на числителните бройни и числителните редни имена.

Местоимения съществителни, местоимения прилагателни, местоимения наречия – има ли изобщо местоимения?! Заместват ли те? Защо повечето не се членуват, след като са имена?

За натрапничеството на категорията род в българския език, а и във всички езици, които я притежават.

Граматическите плеоназми в съвременния български език, или излишеството (редундантността) при изразяването на повечето грамеми. Наблюдава ли се еволюция в исторически план?

За статута на думите детерминатори, модификатори, модализатори, актуализатори – наречия, частици или…?

Бъдещето време в българския език. Историческа еволюция. Съвременно ниво на граматикализация. Прогноза за развоя на формите. Темпорална или модална категоризация.

Морфологичната категория изказване на глагола (вид на изказването) – автономна тричленна категория в съвременния български език.

Морфологична категория наклонение. Полемиките относно броя на наклоненията. Аргументация на немодалния характер на преизказността. Дефективност на парадигмите – причини.

Морфологична категория залог – глаголна или причастна категория. Спорове за броя на залозите. Дефективност на непреходните глаголи – причини.

Проблемът за възвратността. Има ли въобще възвратни глаголи в съвременния български език?

Морфологична категория състояние на действието (вид на действието) – глаголна или причастна категория.

Категорията лице – именна или глаголна, двучленна или тричленна.

Българското причастие. Метаморфози в историческия развой. Съвременно състояние на системата.

Няма минало несвършено деятелно причастие, няма деепричастие!

Сегашното страдателно причастие в българския език.

Статут на причастието като част на речта.

Сложни глаголни форми ли са гледал е, гледан е − съчетанията на т.нар. минали причастия плюс спомагателен глагол?

Бъдещето на българската граматика – опити за прогнозиране.

 

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Езикът на медиите

Лекционният курс е избираем за студентите в магистърската програма по актуална българистика. Целта на обучението е да запознае кандидат-магистрите със специфичните езикови характеристики на българските печатни и електронни медии – една от основните функционални прояви на съвременния публицистичен стил. Специален акцент се поставя върху екстра- и интралингвистичните параметри на разглежданата стилова разновидност. Подробно се анализират отделните стилотворни средства на фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и графично равнище. Представят се най-важните тенденции в развитието на съвременната публицистика, както и актуалните стратегии при продуцирането на рекламни текстове. Обръща се внимание и върху проблема за отклоненията от изискването за езикова правилност, като се систематизират типичните стилистични грешки, допускани в журналистическата практика.

Значима операционна цел на обучението е формирането на трайни познания върху емблематичните маркери на медийния език, от една страна, и развиването на умения за анализ, редактиране и конструиране на различни в жанрово отношение публицистични текстове, от друга.

Методи и форми на обучение: лекции, курсови работи.

Методи и форми за оценяване на студентите: устен изпит, практическа задача (анализ на конкретен публицистичен материал), разработване на курсови работи.

Критерии за оценяване: степен на усвояване на отделните теми и подтеми, включени в учебната програма, както и на основни стилистични понятия; умение за прилагане на теоретичните знания при анализ, редактиране и конструиране на публицистични текстове.

доц. д-р Красимира Чакърова

Учебна програма

Тема 1. Същност на понятието стил. Характеристика на българския публицистичен стил като функционална разновидност на книжовния език (екстралингвистични параметри: сфера на употреба, специфика на комуникативната ситуация, социално-културна характеристика на участниците в комуникацията, основни цели на комуникацията). Подстилове на публицистичния стил.

Тема 2. Лингвистични особености на публицистичния стил: стилотворни езикови средства на фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и графично равнище. Публицистичният стил в българския език като “съвкупност от статистически характеристики”.

а) Фонетични особености

б) Лексикални особености – употреба на думи от речниковата периферия (жаргонизми, турцизми, цинизми, архаизми и др.); средства на словесната образност. Навлизане на чужди лексикални елементи в медийния език.

в) Морфологични особености. Словообразувателни тенденции в езика на съвременните български медии. Граматичната синонимия в публицистиката.

г) Синтактични особености. Кореференцията в структурата на публицистичния текст.

д) Особености на графичното равнище в печатните медии. Заглавна стратегия на вестникарския подстил.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Компютърна обработка на естествените езици

Курсът има за цел да запознае студентите със същността и етапите на компютърната обработка на естествения език, системи за първична обработка и лингвистична анотация на текстове , както и с процесите на създаване и използване на различни електронни езикови ресурси, системи за търсене и извличане на информация, системи за разпознаване и генериране на реч, машинен превод и др.

гл. ас. д-р Росица Декова

Учебна програма

  1. Същност и цели на компютърната обработка на естествените езици.
  2. Електронни корпуси. Видове корпуси. Създаване и използване на корпуси.
  3. Анотиране на корпуси. Значение на анотираните корпуси в компютърната лингвистика.
  4. Морфолологичен анализ на текст.
  5. Синтактичен анализ (parsing) на корпуси.
  6. Лексикални класове. Отстраняване на граматичната многозначност.
  7. Лексикалносемантични мрежи. Онтологии.
  8. Лексикална семантика. Семантичен анализ.
  9. Отстраняване на семантичната многозначност.
  10. Търсене и извличане на информация. Категоризация на текстовете.
  11. Съвременни системи за разпознаване и генериране на реч.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………

2. Литературоведски дисциплини

Теории и практики на озаглавяването

Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста.  Другите са социални и предпоставят функционалността на текстовете.

Наблюденията върху практиките на озаглавяване, предложените модели за поетика и реторика на заглавието, както и интерпретацията на заглавието като интертекст и в перспективата на херменевтичния му потенциал се осъществяват върху материал, представителен за историята на българската и западноевропейската литература, както и за съвременния литературен процес.

Цел на курса е да обезпечи студентите от програмата с основни титрологични компетентности, които биха подпомогнали справянето им с най-широк спектър от дейности, по предположение осъществявани от специалисти с филологическа (и в частност литературоведска) квалификация.

 

проф. д.ф.н. Клео Протохристова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Фентъзи литература и културни митове

 

  1. Понятията мит и митология. Митът днес. Митология и литература.
  2. Типология на мита. Културен мит. Митът като социокултурен феномен. Специфика на митотворчеството в съвременната култура.
  3. Митът в научната фантастика и фентъзи.
  4. Митът при конструирането на културни модели във фентъзи литературата: Дж. Р. Р. Толкин, Урсула Ле Гуин, Тери Пратчет.
  5. Митологически модел на света в циклите за Землеморие, Света на диска, Средната земя.
  6. Културен модел на света в циклите за Землеморие, Света на диска, Средната земя.
  7. Културни митове и фентъзи литература. Митове и реалност във фентъзи романите на Толкин и Тери Пратчет. Демитологизация на пространството в цикъла романи за Света на диска.

доц. д-р Дияна Николова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Аспекти на феминистката теория в съвременната хуманитаристика

Предлаганият курс се състои от 30 лекционни часа. Той представя основни постановки на феминистката теория и критика, отнасящи се до типовете обвързаност  между родителки и наследнички (а и изобщо до женски роли, избори, идентичностни и творчески проблеми). Курсът коментира важни моменти от историята на рецепцията на феминизма в България, както и постижения на собствено националните феминистки интерпретаторски практики. Предложените подходи отключват възможността “теорията да бъде питана”, да се проблематизират удобни, валидизирани  от нея аксиоми, да се отчлени утопийното във феминисткия разказ за женската литературна традиция.

д-р Ваня Георгиева

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

 

Избираеми дисциплини за II семестър:

  1. Езиковедски дисциплини

Езикова политика и общество (национален, европейски и глобален контекст)

Лекционният курс „Езикова политика и общество“ има за цел да очертае съвременната езикова ситуация в глобален, европейски и национален план, като в тези три ракурса ще се разгледа отношението езикова политика – общество. Езиковите явления се интерпретират в контекста на съответната историческа, социолингвистична и културна ситуация.

Ще бъдат разгледани следните проблеми, свързани със съвре­менната езикова политика като част от политиката в динамично про­менящия се свят:

  • Глобализация, глобални трансформации и езикова политика в исторически и в съвременен план. Заплахи и предизвикателства.
  • Корелациите политика – общество и власт и език.
  • Политики на интеграция в Европейския съюз – многоезичие и европейска идентичност;
  • Общественият дебат по въпросите на глобализацията и европейската интеграция;
  • Езиковата политика в европейски и в национален контекст: колизии, предизвикателства, парадокси;
  • Защитните функции на езика – езиковото законодателство в национален, европейски и глобален план;
  • Българската езикова политика в исторически и в съвременен план;
  • Съвременната българска езикова ситуация: тенденции и промени в езика;
  • Българският книжовен език и неговите употреби: образователен, масмедиен, политически дискурс.
  • Българската езикова политика в образованието.
  • Законодателството спрямо езика („за“ и „против“). Българският и чуждестранният опит.

Теоретичната основа на курса се базира върху най-новите постижения в областта на социолингвистиката теорията на книжовните езици (тезисите и постановките на Пражка лингвистична школа. Ще се оперира с терминологични понятия като: национален език и неговите разновидности, езиково общество, книжовен език; езикова ситуация; езикова политика, езикова система, норма, кодификация, узус и др. Проследява се езиковата ситуация и езиковата политика в съвременен план. Предмет на разискване ще бъдат и най-новите тенденции в развитието на българския книжовен език след промените (1989 г.).

Анализът на тези проблеми ще даде възможност на студентите по-добре да се ориентират в настоящата обществено-политическа ситуация и съпътстващата я езикова политика, да си изградят ценностни критерии, гражданско мнение и поведение за процесите и тенденциите в съвременното общество и да бъдат по-адаптивни към  промените.

Учебна програма:

  1. Предмет на дисциплината „Езикова политика и общество“.
  2. Пражката лингвистична школа: проблематика, представители, терминологичен апарат.
  3. Народи и езици на картата на Европа и света в миналото и в нашето съвремие.
  4. Корелациите политика – общество и власт и език.
  5. Глобализация, глобални трансформации и езикова политика в исторически и в съвременен план. Заплахи и предизвикателства.
  6. Общественият дебат по въпросите на глобализацията и европейската интеграция.
  7. Националните езици и езиковата ситуация в Обединена Европа.
  8. Мястото на славянските езици в Европейския съюз.
  9. Политики на интеграция в Европейския съюз – многоезичие и европейска идентичност.
  10. Общественият дебат по въпросите на глобализацията и европейската интеграция.
  11. Езиковата политика в европейски и в национален контекст: колизии, предизвикателства, парадокси.
  12. Защитните функции на езика – езиковото законодателство в национален, европейски и глобален план.
  13. Съвременната българска езикова ситуация: тенденции и промени в езика;
  14. Българският книжовен език и неговите употреби: образователен, масмедиен, политически дискурс.
  15. Българската езикова политика в исторически и в съвременен план.
  16. Българската езикова политика в образованието.

Проф. д.ф.н. Диана Иванова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Лингвистика на текста

Курсът трябва осигурява много добра теоретична представа за същностните признаци на езиковия текст, както и за различни аспекти на неговото пораждане и функциониране в конкретни комуникативни условия. Специално внимание се отделя на тематичното единство на текста и на градивните му единици, на особеностите на неговата композиционна, архитектонична и информационна структура, на основните аспекти на текстовата типология. Описват се механизмите и средствата за постигане на текстова свързаност.

Учебна програма: 

  1. Текстът като обект на лингвистично познание. Предистория на лингвистичното изследване на текста. Възникване и развитие на лингвистиката на текста като наука. Текстолингвистиката в края на ХХ век.
  2. Понятието текст. Обхват на понятието. Групи текстове според семиотичната им основа. Езиковият текст като предмет на текстолингвистиката. Езиков текст и нетекст. Многоизреченски и едноизреченски текст.
  3. Комуникация и комуникативна ситуация. Схеми на комуникация и компоненти на комуникативната ситуация. Комуникация чрез езикови текстове.
  4. Същност и признаци на езиковия текст. Дефиниции за текста. Текстът в дихотомията език и реч. Общи характеристика на езиковия текст. Проявление на общите критерии на текстуалност в езиковия текст. Конститутивни признаци и производни свойства на езиковия текст. Критерии за прагматична оценка на текста.
  5. Аспекти на текстовата типология.
  6. Текст и тема. Тема и екстралингвистична действителност. Тема и смислово единство на текста. Тема, продукция и рецепция на текста. Тематични комплекси.
  7. Информационна структура на текста. Тематична прогресия.
  8. Конститутивни единици на текста. Конститутивна йерархия на текста. Серийност на конститутивните единици.
  9. Композиция и архитектоника на текста. Композиционна структура на текста − композиционни блокове, функционални части. Архитектонична структура на текста.
  10. Номинативни вериги на текста. Понятието кореференция. Изграждане на номинативни вериги.
  11. Лексикално изграждане на текста. Включване на словесни единици в текста. Лексико-тематични полета.
  12. Механизми и средства за текстова свързаност. Текстуиране. Обща характеристика на повърхнинната свързаност. Основни текстуиращи механизми. Лексикална рекуренция. Синонимизация. Прономинализация. Реноминализация. Прономинална антиципация. Словна трансформация, номинализация, кореново повторение. Елиптиране. Юнкция. Паралелизъм.

                                                               Доц. д-р Теофана Гайдарова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Компютърна лингвистика

В съвременния свят на напреднали компютърни технологии лингвистичното знание трябва да бъде структурирано и представено в подходящ формат, за да може да бъде успешно интегрирано в компютърни системи за обработка на естествения език.  Курсът има за цел да запознае студентите със същността на компютърната обработка на естествения език, някои от съвременните формални подходи към езика, както и с приложението на лингвистичното знание и компютърната лингвистика в създаването и използването на различни електронни езикови ресурси, системи за търсене и извличане на информация, системи за разпознаване и генериране на реч, машинен превод, и др.

Учебна програма: 

  1. Същност и цели на компютърната лингвистика. Терминология.
  2. Формално описание на естествените езици – обща теория и конкретни формални подходи във фонетиката, морфологията, синтаксиса и семантиката.
  3. Електронни корпуси. Видове корпуси. Създаване и използване на корпуси.
  4. Анотиране на корпуси. Значение на анотираните корпуси в компютърната лингвистика.
  5. Морфологичен анализ на корпуси.
  6. Синтактичен анализ (parsing) на корпуси.
  7. Лексикални класове. Отстраняване на граматичната многозначност.
  8. Лексикално-семантични мрежи. Онтологии.
  9. Лексикална семантика. Семантичен анализ.
  10. Отстраняване на семантичната многозначност.
  11. Търсене и извличане на информация. Категоризация на текстовете.
  12. Съвременни системи за разпознаване и генериране на реч.
  13. Машинен превод – същност и видове.

                                                                        Гл. ас. д-р Росица Декова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

2. Литературоведски дисциплини

Съвременна чужда литература

Курсът представя различните литературни направления, автори и стилове в западноевропейската литература от 50-те години на 20. век. Той изследва средата на века като специфично средище на последните зародили се специфични художествени прояви, които доминират до края на столетието, бележат културни разриви с традициите  и формират съвременното литературно състояние. След тях са представени и анализирани: театър на абсурда, нов роман, Сърдити млади хора, Хусари, младежка литература.

Също така курсът прави преглед на отделни разновидности на романовия жанр за периода – любовен роман, криминален роман, антироман. Скицират се връзки между литературата и киното по отношение на Новата вълна.

Представят се отделни тематични ядра, формиращи литературния облик на 50-те години като: плажния топос, алкохолната метафора, темата за Втората световна война, женската фигура в зряла възраст, децата като централни персонажи в литературата за възрастни и др.

Теоретично курсът се опира на синхронния подход като набляга на литературната година като методологически ориентир. Програмата предлага жанрологични и тематологични съпоставителни акценти между емблематични текстове от френската, английската и немскоезичната литератури.

Учебна програма:

  1. Литературната година – методологически ориентир за синхронните изследвания в 20. в.
  2. Специфика на литературните процеси през 50-те години в Западна Европа. Културноисторически ракурси.
  3. Любовен роман – генезис и характеристики. Проявления през 20. в.
  4. „Добър ден, тъга“ на Саган – младежкия почерк в любовната тематика.
  5. Криминален роман – генезис и характеристики. Проявления през 20. в.
  6. Нов роман – генезис и характеристики. Основни представители.
  7. „Ревност“ на Грийе – шозизъм и антироман.
  8. Кинематографични адаптации на литературни текстове. „Миналата година в Мариенабад“, „Презрението“.
  9. Театър на абсурда – генезис и характеристики. Бекет и Йонеско.
  10. Сърдити млади хора – аутсайдерство и субкултура.
  11. Топосът на плажа в литературните практики от средата на 50-те години на 20. в. Роше – Саган – Дюрас.
  12. Зрялата жена – маргинализиране на проблематиката в средата на 50-те години на 20. в.
  13. Младостта и детето в центъра на литературата на 20. в. – Саган – Голдинг – Бьол.
  14. Алкохолната метафора – устойчивост на мотива в литературата от средата на 20. В. Фриш – Саган – Еймис.
  15. Рекапитулационни схеми на темата за Втората световна война в литературата от средата на 50-те години на 20. в.

               Проф. д.ф.н. Клео Протохристова, гл. ас. д-р Соня Александрова

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Алхимия и литература

Курсът разглежда алхимията като специфичен феномен на културата в неговото взаимодействие с други културни явления – изобразително изкуство, музика и най-вече литература. Предлага се кратка история на алхимията – произход на херметизма и посоки на развитие, като се очертава движението на алхимичното познание през различните епохи – Античност, Средновековие, Нови времена – в съпоставителен план с други исторически и културни процеси.

Курсът въвежда в принципните светогледни нагласи на херметиците, запознава с основни алхимични символи, знаци и форми на посвещаване с оглед на тяхното разпознаване в образцови произведения от западноевропейската литература.

Допълнителен обект на представяне са контактологичните полета между алхимия и философия, психология и алхимия.

Учебна програма:

  1. Алхимията като феномен на културата. Алхимията и други области на човешкото познание. Алхимия и философия. Психология и алхимия. Алхимия и ботаника. Алхимия и химия. Алхимия и литература.
  2. Кратка история на алхимията. Произход на херметизма и посоки на развитие. Движение на алхимичното познание през различните епохи – Античност, Средновековие, Нови времена.
  3. Въведение в основните принципи на херметизма. Светогледни нагласи и херметически практики. Връзки с идеологията на масонството и розенкройцерството.
  4. Алхимичните трактати като източник за възстановка на скритото познание. Хермес Трисмегистус – „Изумрудените скрижали”: философски, метафизически и мистически тълкувания. Митове и реалности. Пътища на инфилтрация на алхимичната идеология и знаковост в литературата от Средновековието до наши дни.
  5. Философският камък – източник за добиване на злато, безсмъртие или вечно познание. Алхимичното посвещаване – семантика и степени на посвещаването. Философският камък и Граалът. Алхимичната рецепта.
  6. Алхимичната символика. Метали, минерали, вещи и знаци. Цветова символика. Митът за Андрогина. Изкуството на алхимията – херметичните изображения. Хералдика и талисманна магия. „Принципът на талисмана”.
  7. Алхимикът. Никола Фламел и Философският камък. Марсилио Фичино и преводите на „Херметика”. Агрипа фон Нетесхайм и неговата „Окултна философия”. Мечът на Парацелз. Сведенборг – видения и знамения. За митичните шестотин хиляди страници върху алхимия от ръкописите на Нютон
  8. Литературата на Ренесанса и алхимичните традиции. Алхимичните митологеми на Ренесанса. Херметическите пластове в мотива „Фауст” и ренесансовите му интерпретации. Отгласи на алхимичното в различните национални литератури – Рабле, Шекспир, Калдерон.
  9. Шекспир – утвърждаване и деструкция на „принципа за съответствията”. „Сън в лятна нощ” – „Крал Лир” – „Бурята”.
  10. ХVІІІ век – „последният век на алхимията” или ново начало за хер-метически търсения. Философи, магове и шарлатани. Рацио и окултизъм.
  11. Гьоте – между легендата и просветителското рационализиране на алхимичния опит. „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия”, „Вилхелм Майстер”, „Фауст”.
  12. Западноевропейският Романтизъм и алхимията. Съпоставителна характеристика на основните алхимични принципи и принципите на романтическата поетика и естетика. Романтическите „трансформации” и „трансмутации”. Немскоезичният литературен опит в усвояването и съживяването на херметичното наследство.
  13. Новалис и Хофман – две парадигми на възприятие на алхимичната философия, символизъм и практика. Новалисовите романи и Хофмановите новели.
  14. Отношението „алхимия – литература” в подстъпите на ХХ век. Алхимията като посредник между психологията и литературата. К. Г. Юнг и Херман Хесе. „Игра на стъклени перли”.
  15. Литературни употреби на алхимията през ХХ и ХХІ век. Пътят от „Вълшебната планина” на Томас Ман до „Алхимикът” на Паулу Коелю. Хари Потър и Дан-Брауниадата.

Доц. д-р Светла Черпокова