Избираеми дисциплини за I семестър:

  1. Езиковедски дисциплини

Алтернативна граматика

Избираемият лекционен курс „Алтернативна граматика” предлага нетрадиционен поглед върху граматическото устройство на съвременния български език. Целта е да се разчупи наложеният през последните 50 – 60 години унифициран модел на описание и преподаване на родния ни език, като същевременно се провокира иновативното филологическото мислене на студентите българисти. В най-общ план ще става дума за нова класификация на частите на речта, за детайлизиране на семантичното съдържание и категориалната принадлежност на специфични граматични значения, за броя на грамемите в категории като лице, наклонение, залог, вид на изказването и др., за условния характер на рода, за особеното в българската причастна система, за необходимостта от граматически реформи в книжовната нормативност, за ползата и несъвършенството на правилото за членуване с пълен и кратък член и т.н.

Предложената програма е само насочваща и има отворен характер. Студентите ще имат право да избират и да модифицират проблематиката, включително и да предлагат теми, неприсъстващи като заглавия.

Доц. д-р Константин Куцаров

Учебна програма

Частите на речта в съвременния български език – между осем и четиринадесет на брой – нова класификация. Критерии при обособяването на класовете лексеми.

Статут на числителното име като самостойна част на речта. За абсурдното съжителство на числителните бройни и числителните редни имена.

Местоимения съществителни, местоимения прилагателни, местоимения наречия – има ли изобщо местоимения?! Заместват ли те? Защо повечето не се членуват, след като са имена?

За натрапничеството на категорията род в българския език, а и във всички езици, които я притежават.

Граматическите плеоназми в съвременния български език, или излишеството (редундантността) при изразяването на повечето грамеми. Наблюдава ли се еволюция в исторически план?

За статута на думите детерминатори, модификатори, модализатори, актуализатори – наречия, частици или…?

Бъдещето време в българския език. Историческа еволюция. Съвременно ниво на граматикализация. Прогноза за развоя на формите. Темпорална или модална категоризация.

Морфологичната категория изказване на глагола (вид на изказването) – автономна тричленна категория в съвременния български език.

Морфологична категория наклонение. Полемиките относно броя на наклоненията. Аргументация на немодалния характер на преизказността. Дефективност на парадигмите – причини.

Морфологична категория залог – глаголна или причастна категория. Спорове за броя на залозите. Дефективност на непреходните глаголи – причини.

Проблемът за възвратността. Има ли въобще възвратни глаголи в съвременния български език?

Морфологична категория състояние на действието (вид на действието) – глаголна или причастна категория.

Категорията лице – именна или глаголна, двучленна или тричленна.

Българското причастие. Метаморфози в историческия развой. Съвременно състояние на системата.

Няма минало несвършено деятелно причастие, няма деепричастие!

Сегашното страдателно причастие в българския език.

Статут на причастието като част на речта.

Сложни глаголни форми ли са гледал е, гледан е − съчетанията на т.нар. минали причастия плюс спомагателен глагол?

Бъдещето на българската граматика – опити за прогнозиране.

 

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Езикът на медиите

Лекционният курс е избираем за студентите в магистърската програма по актуална българистика. Целта на обучението е да запознае кандидат-магистрите със специфичните езикови характеристики на българските печатни и електронни медии – една от основните функционални прояви на съвременния публицистичен стил. Специален акцент се поставя върху екстра- и интралингвистичните параметри на разглежданата стилова разновидност. Подробно се анализират отделните стилотворни средства на фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и графично равнище. Представят се най-важните тенденции в развитието на съвременната публицистика, както и актуалните стратегии при продуцирането на рекламни текстове. Обръща се внимание и върху проблема за отклоненията от изискването за езикова правилност, като се систематизират типичните стилистични грешки, допускани в журналистическата практика.

Значима операционна цел на обучението е формирането на трайни познания върху емблематичните маркери на медийния език, от една страна, и развиването на умения за анализ, редактиране и конструиране на различни в жанрово отношение публицистични текстове, от друга.

Методи и форми на обучение: лекции, курсови работи.

Методи и форми за оценяване на студентите: устен изпит, практическа задача (анализ на конкретен публицистичен материал), разработване на курсови работи.

Критерии за оценяване: степен на усвояване на отделните теми и подтеми, включени в учебната програма, както и на основни стилистични понятия; умение за прилагане на теоретичните знания при анализ, редактиране и конструиране на публицистични текстове.

доц. д-р Красимира Чакърова

Учебна програма

Тема 1. Същност на понятието стил. Характеристика на българския публицистичен стил като функционална разновидност на книжовния език (екстралингвистични параметри: сфера на употреба, специфика на комуникативната ситуация, социално-културна характеристика на участниците в комуникацията, основни цели на комуникацията). Подстилове на публицистичния стил.

Тема 2. Лингвистични особености на публицистичния стил: стилотворни езикови средства на фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и графично равнище. Публицистичният стил в българския език като “съвкупност от статистически характеристики”.

а) Фонетични особености

б) Лексикални особености – употреба на думи от речниковата периферия (жаргонизми, турцизми, цинизми, архаизми и др.); средства на словесната образност. Навлизане на чужди лексикални елементи в медийния език.

в) Морфологични особености. Словообразувателни тенденции в езика на съвременните български медии. Граматичната синонимия в публицистиката.

г) Синтактични особености. Кореференцията в структурата на публицистичния текст.

д) Особености на графичното равнище в печатните медии. Заглавна стратегия на вестникарския подстил.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Компютърна обработка на естествените езици

Курсът има за цел да запознае студентите със същността и етапите на компютърната обработка на естествения език, системи за първична обработка и лингвистична анотация на текстове , както и с процесите на създаване и използване на различни електронни езикови ресурси, системи за търсене и извличане на информация, системи за разпознаване и генериране на реч, машинен превод и др.

гл. ас. д-р Росица Декова

Учебна програма

  1. Същност и цели на компютърната обработка на естествените езици.
  2. Електронни корпуси. Видове корпуси. Създаване и използване на корпуси.
  3. Анотиране на корпуси. Значение на анотираните корпуси в компютърната лингвистика.
  4. Морфолологичен анализ на текст.
  5. Синтактичен анализ (parsing) на корпуси.
  6. Лексикални класове. Отстраняване на граматичната многозначност.
  7. Лексикалносемантични мрежи. Онтологии.
  8. Лексикална семантика. Семантичен анализ.
  9. Отстраняване на семантичната многозначност.
  10. Търсене и извличане на информация. Категоризация на текстовете.
  11. Съвременни системи за разпознаване и генериране на реч.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………

2. Литературоведски дисциплини

Теории и практики на озаглавяването

Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста.  Другите са социални и предпоставят функционалността на текстовете.

Наблюденията върху практиките на озаглавяване, предложените модели за поетика и реторика на заглавието, както и интерпретацията на заглавието като интертекст и в перспективата на херменевтичния му потенциал се осъществяват върху материал, представителен за историята на българската и западноевропейската литература, както и за съвременния литературен процес.

Цел на курса е да обезпечи студентите от програмата с основни титрологични компетентности, които биха подпомогнали справянето им с най-широк спектър от дейности, по предположение осъществявани от специалисти с филологическа (и в частност литературоведска) квалификация.

 

проф. д.ф.н. Клео Протохристова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Фентъзи литература и културни митове

 

  1. Понятията мит и митология. Митът днес. Митология и литература.
  2. Типология на мита. Културен мит. Митът като социокултурен феномен. Специфика на митотворчеството в съвременната култура.
  3. Митът в научната фантастика и фентъзи.
  4. Митът при конструирането на културни модели във фентъзи литературата: Дж. Р. Р. Толкин, Урсула Ле Гуин, Тери Пратчет.
  5. Митологически модел на света в циклите за Землеморие, Света на диска, Средната земя.
  6. Културен модел на света в циклите за Землеморие, Света на диска, Средната земя.
  7. Културни митове и фентъзи литература. Митове и реалност във фентъзи романите на Толкин и Тери Пратчет. Демитологизация на пространството в цикъла романи за Света на диска.

доц. д-р Дияна Николова

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Аспекти на феминистката теория в съвременната хуманитаристика

Предлаганият курс се състои от 30 лекционни часа. Той представя основни постановки на феминистката теория и критика, отнасящи се до типовете обвързаност  между родителки и наследнички (а и изобщо до женски роли, избори, идентичностни и творчески проблеми). Курсът коментира важни моменти от историята на рецепцията на феминизма в България, както и постижения на собствено националните феминистки интерпретаторски практики. Предложените подходи отключват възможността “теорията да бъде питана”, да се проблематизират удобни, валидизирани  от нея аксиоми, да се отчлени утопийното във феминисткия разказ за женската литературна традиция.

д-р Ваня Георгиева

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………