1. Езиковата ситуация в началото на Българското възраждане. Основен терминологичен апарат – езикова ситуация, църковнославянски език, език на дамаскинската книжнина, континуитет в развитието на българския национален език, нижовна традиция и диалект.

2. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – западът и изтокът в езиковите развойни процеси. Методика на езиковото изследване. Работа с техни писмени текстове – анализ, съпоставка, изводи.

3. Петър Берон ( „Рибният буквар”, 1824 г.) – последователно прокарване на народно-разговорния език като основа на книжовния. Изследване на Бероновия език в откъси от различни части на Буквара; сравнение между примери от няколко издания – съпоставка и обяснение. Изводи, съобразно езиковите въпроси за периода – втората четвърт на ХІХ в. Съпоставка с други идеи и тяхното практическо осъществяване.

4. Книжовноезикови модели от третата четвърт на ХІХ в. – Пловдивска школа; Търновска школа, модел на Л. Каравелов, модел на М. Дринов. Функциите на езика през възрожденската епоха и тяхното проявление през периода.