Faculty of Biology

Учени са открили в отдалечен планински район в Колумбия представители на вида жаби Atelopus carrikeri, смятан за изчезнал от 14 години, съобщи сп. "Нешънъл джиографик".

Жабите от вида Atelopus carrikeri, категоризиран като "критично застрашен", достигат на дължина до пет сантиметра.

Уникалната им характеристика, заради която са наричани арлекини, е оранжевият им цвят. Представителите на вида Atelopus carrikeri живеят в планински местности на височина около 4000 метра.

В Колумбия, известна като една от страните с най-голямо разнообразие на земноводни с познати над 580 вида, през последните години се наблюдава намаляване на броя на популациите, особено на тези, които живеят на голяма височина.

От тази гледна точка "преоткриването" на Atelopus carrikeri е от голямо значение за учените, които ще направят всичко възможно за опазването на вида.

Фосилизирано “морско чудовище”, изкопано на арктическия архипелаг Свалбард, е най-голямото морско влечуго, известно на науката, съобщиха норвежки учени, цитирани от Би Би Си.Образецът отпреди 150 милиона години бе намерен през 2006 г. на Шпицберген (Свалбард). Гигантът от периода юра е едно от 40 морски влечуги от “находище” на фосили, открито на архипелага.

Наречен “Чудовището”, той вероятно е бил дълъг 15 м от носа до опашката. Само плавникът му е дълъг 3 м. По време на последната си експедиция учените са открили останките и на друг плиозавър, който вероятно е от същия вид като Чудовището и може да е бил също толкова голям.

Ръководителят на експедицията д-р Йорн Хурум от Природонаучния музей към Университета на Осло заяви, че образецът от Свалбард е 20% по-голям от предишното най-едро морско влечуго – огромен плиозавър от Австралия, наречен Кронозавър.

Преди дни палеонтолозите са сглобили всички кости на образеца и сами са се изненадали от размерите му. Плиозаврите са били форма на плезиозаври с къса шия. Плезиозаврите са група изчезнали влечуги, които са живели в световните океани през ерата на динозаврите.

Тялото на плиозавъра е било с капковидна форма с две групи мощни плавници, с които животното се е придвижвало във водата. Според палентолога Ричард Форест тези животни са били невероятно силни хищници. Ако се сравнят черепите на плиозаври с крокодилски, ще се види, че те са много по-добре устроени за хапане от крокодилския череп и в тях има място за много по-едри и мощни мускули и огромни и масивни челюсти.

Голям плиозавър би могъл да повдигне малка кола в челюстите си и да я захапе наполовина, смята Ричард Форест. “Чудовището” е било изкопано през август 2007 г. и занесено в Природонаучния музей в Осло. Палеонтолозите е трябвало да отстраняват стотици тонове скали и камъни на ръка в тежки метеорологични условия при температури под нулата и при опасността да бъдат нападнати от полярни мечки.

Те са изровили муцуната на животното, няколко зъба, голяма част от шията и гърба, раменния пояс и почти цял плавник. Голяма част от костите на черепа обаче са били отнесени от водата на малка река, минаваща през мястото, където е била главата. Предварителният анализ на костите сочи, че животното е от непознат досега вид.

Изследователите планират да се върнат на Свалбард по-късно през годината, за да разкопаят новия плиозавър. Освен двата плиозавъра фосилното находище е съдържало много плезиозаври с дълга шия, подхождащи на описанието на митичното чудовище от шотландското езеро Лох Нес, както и ихтиозаври.

Ихтиозаврите донякъде приличат на съвременните делфини, но са имали стърчаща опашна перка, с която са се придвижвали във водата.

 

    Проведените генетични тестове на дивата котка, наречена опушен леопард от Борнео или Neofelis diardii, показват значителни разлики в сравнение с опушения леопард от континентална Югоизточна Азия. Според швейцарското представителство на WWF, разликата е толкова значителна, колкото тази между тигъра и лъва. Съобщението за новия вид опушен леопард е второто след представената официална информация през декември 2006 за откриването на общо 52 нови вида животни, риби, растения и дървета на о. Борнео.
    „Кой казва, че леопардът никога не променя петната по козината си? Наблюдаваме това животно повече от 100 години и никога не сме осъзнавали, че е то е единствено по рода си” – казва Стюарт Чапман – координатор на програмата на Световния фонд за защита на дивата природа WWF, чиято цел е да спомогне за съхранявато обширните джунгли в планинския район, известен като Сърцето на Борнео. Той се намира в центъра на острова и е с площ около 220 000 км² – 5 пъти по-голям от територията на Швейцария и 2 пъти от тази на България. О. Борнео е третия по големина остров в света и е едно от последните места в света с непокътната дива природа и ненарушено биоразнообразие. Островът е поделен между Малайзия, Индонезия и Бруней. През февруари 2007 г. е подписан договор между трите държави за съвместна защита на уникалната и в много голяма степен все още неизследвана флора и фауна в Сърцето на Борнео.
    Опушеният леопард е описан за първи път през 1821 г. от британския натуралист Едуард Грифит, който му дава официално име в зоо класификацията Neofelis nebulosa. До днес континенталните и островните диви котки се разглеждаха като един и същи вид дива котка. Но вече ситуацията е различна.

Подобни на скариди създания виреят добре не само близо до повърхността на ледените води на Антарктика, но и на дълбочина от около 3000 метра, предаде Ройтерс, цитирайки резултатите от изследване на специалисти в рамките на проекта Британско антарктическо проучване. Досега се смяташе, че ракообразните, известни с наименованието крил, обитават водите на дълбочина не повече от 150 метра.

Фактът, че тези създания са засечени на дълбочина от 3000 метра най-вероятно означава, че те са поведенчески по-гъвкави, отколкото учените са допускали. Специалистите предполагат, че крилът се спуска на голяма дълбочина, за да се храни, и след това отново изплува към повърхността.

Изследването, извършено с помощта на роботизирана подводница, показва, че тези създания могат да оцеляват на много по-голяма дълбочина, отколкото се смяташе досега.

Това не означава обаче, че количеството на ракообразните, често наричани "розовото злато", е по-голямо, отколкото се предполага, и че за траулерите ще има по-богат улов.

Учените отдавна се възхищават на способността на геконите да се противопоставят на гравитацията. Вдъхновени от лепкавата повърхност на техните лапи, американски специалисти са създали водоустойчива превръзка за медицински цели, предаде Ройтерс.

Откритието може да се използва в операционните зали или за лечение на рани. Робърт Лангър от Масачузетския технологичен институт и колегата му Джеф Карп от Харвард са използвали компютърна технология, за да моделират изключително малки хълмове и долини по повърхността на превръзката, за да прилепва тя по-добре към тъканта. Превръзката е направена от биогума, изобретена от Лангър, Карп и други специалисти.

Много екипи са успели да създадат лепила, вдъхновени от геконите, но те са предимно за употреба в суха среда. Превръзката, създадена от американските специалисти, обаче е водоустойчива и може да се използва и във влажна. Тя е разтворима, така че спокойно може да се оставя вътре в тялото.

България вече има свой специализиран център за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки, съгласно Националния план за действие за опазване на сухоземните костенурки в България (2005 – 2014 година).

Новосъздаденият център на фондация „Геа Челониа” в с.Баня, община Несебър, беше официално одобрен от Министерството на околната среда и водите. Фондацията е създадена в началото на 2007 г., като единствената неправителствена организация в България, чиято основна дейност е свързана с опазването на сухоземните костенурки. Екипът на фондацията има натрупан солиден опит в изследването на сухоземните костенурки, резултатите от които са отразени в научни публикации в български и чужди специализирани издания на Иво Иванчев – учредител и управител на Фондацията. Наскоро фондация „Геа Челониа” реализира проект, финансиран от спешния фонд за биоразнообразието към Българска фондация биоразнообразие (БФБ). Целта на проекта беше спасяването на сухоземни костенурки от унищожени поради тоталното застрояване места по Северното Черноморие. Шипобедрената (Тestudo graeca) и Шипоопашатата (Testudo hermanni) костенурки, обитаващи територията на страната са световно застрашени видове влечуги, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2002), в приложенията на Бернската конвенция, Вашингтонска конвенция (CITES), Закона за биологичното разнообразие и Директива 92/43 на ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Новосъздаденият Център на фондация „Геа Челониа” в с. Баня разполага със всички необходими условия за настаняване, лечение и отглеждане на сухоземните костенурки. Центърът в с.Баня ще се грижи за приютяването на конфискувани от РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) или доброволно предадени пострадали екземпляри, тяхното лечение и освобождаването им на подходящи за тази цел райони. При невъзможност на екземплярите за адаптиране и оцеляване в природата, те ще остават за отглеждане в центъра. Младите екземпляри ще се връщат в природата в райони с намаляващи популации, съгласно разработена за целта програма. Фондация „Геа Челониа” работи за популяризиране на проблематиката, свързана с опазването на сухоземните костенурки и техните местообитания сред населението, както и провежда изследвания върху биологията на видовете, целящи натрупване на достатъчно и подробна информация за успешното им опазване.

Рибката мраморен ривулис (Rivulus marmoratus Poey или Kryptolebias marmoratus), която живее в блатата в южната част на Северна Америка, в Латинска и Централна Америка, може да живее извън водата няколко месеца в година, съобщава Daily Mail, като се позовава на „New scientist”.

Рибата ривулус е дълга около 5 см, а това, че може да живее известно време извън водата, беше известно и досега.

Сега обаче биолозите открили, че рибата може да остане в гнили клони и паднали стволове на дървета няколко месеца, оцелявайки при суша или други неблагоприятни условия.

Изследователите са открили стотици риби ривулус, криещи се в гнили стволове.

След като локвите, в които живеели рибите, пресъхнали, те се преместили (рибките могат да се придвижват и по суша) в паднали дървета.

В непривичните условия те се примиряват с теснотията и търпят многото съседи, макар че в обикновения си живот във водата те ревностно пазят територията си.

Организмът на ривулус (както и на някои други риби) е способен временно да се преустройва така, че рибата да може да диша с атмосферен въздух, както и да си намира храна.

Ривулус е прочут с още едно уникално за гръбначните качество. Тази риба може да бъде и хермафродит, тоест да се самоопложда и да се размножава без партньор.

Японски учени успяха да създадат прозрачна жаба, чиито вътрешни органи, кръвоносни съдове и яйца се виждат отвън. По този начин може да се избегне вивисекцията при научните опити, пише АФП.

През кожата може да се наблюдава растежът на органите или начинът, по който се появява и се развива раково заболяване например, обяснява проф. Масаюки Сумида, ръководител на екипа изследователи от Института по биология на земноводните в университета в Хирошима.

"Възможно е да се наблюдава организма на жабата в продължение на целия й живот, без тя да се разрязва. Учените могат да проследят какво е въздействието на определена отрова върху костите, черния дроб и останалите органи", добавя той.

Вивисекцията на животни предизвиква недоволството на природозащитниците по света, особено по отношение на училищата, където те настояват за използването на по-хуманни алтернативни методи, като например компютърни симулации.

Японските изследователи са създали прозрачната жаба от рядка мутация на японската кафява жаба Rana japonica, чийто гръб обикновено е кафяв или цвят охра.

Познати са два вида рецесивни гени, които предизвикват "обезцветяването" на жабите. Екипът на Сумида е кръстосал два жаби с такива гени чрез изкуствено оплождане, чието потомство е изглеждало нормално.

Кръстосването на потомството обаче е довело до получаването на вид, който е прозрачен още от фазата на поповата лъжичка.

Прозрачни жаби на теория биха могли да съществуват в природата, но на практика е невъзможно те естествено да наследяват толкова рецесивни гени, обяснява професорът.

Те могат и да се размножават, като потомството им наследява техните характеристики, но "внуците" им умират скоро след раждането.

При този опит учените са използвали изкуствено осеменяване, но е възможно същият резултат – прозрачни и дори светещи жаби, да бъде постигнат и посредством генното инженерство.

Методът обаче не може да се прилага при бозайници, като мишките например, тъй като устройството на тяхната кожа е различно.

Става дума за мантиева акула (Chlamydoselachus anguineus), която обитава дълбочина от 600 до 1000 метра.

Японски учени заснеха на филм и заловиха акула, чийто строеж не се е променил от времето на динозаврите, пише The Daily Mail. В неделя рибар обявил тревога в морския резерват Авашима, който се намира в град Шизуока, югозападно от Токио. Той съобщил, че е видял близо до пристанището странно същество, с голяма уста и остри като игла зъби.

Служителите на резервата реагирали бързо и успели да уловят 1,6-метровата риба. Специалисти определили, че става дума за мантиева акула (Chlamydoselachus anguineus), която обитава длъбочина от 600 до 1000 метра и почти не се е променила от праисторическо време до днес.

Поради голямата дълбочина, която обитават до сега учените не се успели да заснемат и да направят подробно описание на тези същества. Специалистите предполагат, че акулата е била болна и това е причината да изплува на повърхността.

След като я заловили служителите на резервата Авашима я поставили в специален басейн пълен с морска вода. Тя обаче оцеляла там само два часа и умряла. През това време ихтиолозите успели да съберат безценна информация за начина на придвижване на рибата и за това как води своя живот.

Източник: www.bgfactor.org

Мишките са най-популярните лабораторни животни, подлагани толкова често на дисекция, че никой биолог не би могъл да очаква да открие нов орган. Но през април, 2006 Hans-Reimer Rodewald, имунолог към университета на Ulm в Германия, докладва, че лабораторните мишки имат два тимуса. Вторият от тях изобщо не е изследван и се предполага, че двата могат да произвеждат имунни клетки, които са казват Т-Лимфоцити. Тимусът, който открили те, се намира в шията. Той е много по-малък по размер от добре познатия тимус, намиращ се в гръдната област на мишката.

"Когато за първи път видях това, аз не можех да повярвам", казва Rodewald. За да открият дали това е функционален тимус, екипът на Rodewald трансплантира новооткрития тимус в мишки-мутанти, които не притежават такъв. Когато те инжектирали тези мишки с протеин от вируса на хепатит В, животните реагирали с имунен отговор. Сега биолозите се опитват да открият такъв аналогичен тимус и при човека.

Източник: www.discover.com