Faculty of Biology

Фосилизирано “морско чудовище”, изкопано на арктическия архипелаг Свалбард, е най-голямото морско влечуго, известно на науката, съобщиха норвежки учени, цитирани от Би Би Си.Образецът отпреди 150 милиона години бе намерен през 2006 г. на Шпицберген (Свалбард). Гигантът от периода юра е едно от 40 морски влечуги от “находище” на фосили, открито на архипелага.

Наречен “Чудовището”, той вероятно е бил дълъг 15 м от носа до опашката. Само плавникът му е дълъг 3 м. По време на последната си експедиция учените са открили останките и на друг плиозавър, който вероятно е от същия вид като Чудовището и може да е бил също толкова голям.

Ръководителят на експедицията д-р Йорн Хурум от Природонаучния музей към Университета на Осло заяви, че образецът от Свалбард е 20% по-голям от предишното най-едро морско влечуго – огромен плиозавър от Австралия, наречен Кронозавър.

Преди дни палеонтолозите са сглобили всички кости на образеца и сами са се изненадали от размерите му. Плиозаврите са били форма на плезиозаври с къса шия. Плезиозаврите са група изчезнали влечуги, които са живели в световните океани през ерата на динозаврите.

Тялото на плиозавъра е било с капковидна форма с две групи мощни плавници, с които животното се е придвижвало във водата. Според палентолога Ричард Форест тези животни са били невероятно силни хищници. Ако се сравнят черепите на плиозаври с крокодилски, ще се види, че те са много по-добре устроени за хапане от крокодилския череп и в тях има място за много по-едри и мощни мускули и огромни и масивни челюсти.

Голям плиозавър би могъл да повдигне малка кола в челюстите си и да я захапе наполовина, смята Ричард Форест. “Чудовището” е било изкопано през август 2007 г. и занесено в Природонаучния музей в Осло. Палеонтолозите е трябвало да отстраняват стотици тонове скали и камъни на ръка в тежки метеорологични условия при температури под нулата и при опасността да бъдат нападнати от полярни мечки.

Те са изровили муцуната на животното, няколко зъба, голяма част от шията и гърба, раменния пояс и почти цял плавник. Голяма част от костите на черепа обаче са били отнесени от водата на малка река, минаваща през мястото, където е била главата. Предварителният анализ на костите сочи, че животното е от непознат досега вид.

Изследователите планират да се върнат на Свалбард по-късно през годината, за да разкопаят новия плиозавър. Освен двата плиозавъра фосилното находище е съдържало много плезиозаври с дълга шия, подхождащи на описанието на митичното чудовище от шотландското езеро Лох Нес, както и ихтиозаври.

Ихтиозаврите донякъде приличат на съвременните делфини, но са имали стърчаща опашна перка, с която са се придвижвали във водата.