Faculty of Biology

Раковините и други морски същества, които превръщат въглеродния диоксид във варовик, в условията на глобалното затопляне и по-високата киселинност на океаните, не западат, а процъфтяват и успешно се борят с повишението на глобалните температури, съобщи в. "Индипендънт", като цитира изследване, публикувано в сп. "Сайънс".

Стотици милиона години морските раковини и микроскопичните морски растения, известни като коколитофори (едноклетъчни водорасли, протисти и планктон), превръщат калциевите йони, разтворени в морската вода, в твърди черупки и форми, които всеки ден измират с милиарди, падат на морското дъно и образуват друг геоложки пласт скала. Ако тях ги нямаше, нямаше да ги има и всички варовикови скали на земята. Образуването на черупки, наречено морска калцификация, зависи от сложна поредица от химически реакции, поддържани в състояние на равновесие.

Големият въпрос за морските биолози е как повишаващите се нива на създавания от човека въглероден диоксид в атмосферата ще се отразят върху тези химически реакции и дали морските организми ще продължат да образуват черупките и скелетите си. Отговорът на този въпрос е свързан с това дали океаните и моретата ще продължат да поемат въглерода, освободен в атмосферата под формата на CO₂. Най-новите изследвания върху коколитофорите, извършени от екипа на биолога-океанограф Дебора Иглесиас-Родригес от Националния център по океанография в Саутамптън сочат, че морските същества се развиват изключително добре, когато нивата на СО₂ са високи. Тогава те образуват все по-големи плочки калциев карбонат. Оттук учените правят извода, че раковините и коколитофорите и в бъдеще ще продължат да се борят срещу глобалното затопляне.

Технологията, базирана върху Рамановата спектроскопия, увеличава полето на молекулярното изображение. Става дума за съвсем нов вид изображение, което не напомня нищо друго, съществуващо досега, заяви главният автор на изследването проф. Санджив Сам Гамбхир от Станфордския университет в Калифорния. Рамановата спектроскопия позволява да се охарактеризират молекулярният състав и структурата на даден материал. За пръв път обаче тя е приспособена така, че да предостави изображения от вътрешността на човешкото тяло. Сигналите, излъчени благодарение на Рамановата спектроскопия, са по-мощни и по-трайни в сравнение с тези, свързани с други методи, а видът използвани частици може да достави информация за няколко молекулярни мишени едновременно.

Обикновено можем да изследваме едновременно едно-две неща, но в дадения случай технологията ни позволява да наблюдаваме едновременно 10, 20 и дори 30 неща, допълни изследователят, който е експерт по радиология. Наночастици, които служат за ориентири, са инжектирани в тялото на пациента. Когато светлината от лазерен лъч, изпратен от външен източник, ги срещне, частиците излъчват сигнали, които могат да бъдат измерени и превърнати във видим маркер. Той определя местоположението им в организма. Авторът на изследването сравнява новата технология с позитронно-емисионната томография.

Санджив Сам Гамбхир и неговият екип първо тествали новата технология върху мишки, като им инжектирали наночастици, бомбардирани със сноп лазерни лъчи. Това позволило мигрирането на наночастиците да бъде проследено до бъбреците на животното. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Испански учени са стигнали до извода, че избиването на мамутите от ловците е довело до измирането на животните, съобщи в. "Дейли телеграф". Екипът на Давид Ногес-Браво от Мусео насионал сиенсиас натуралес в Мадрид слага край на дебата с помощта на математическо моделиране, което отделя климатичните от човешките фактори. В изследването, публикувано в сп. PLoS Biology (Public Library of Science Biology), са използвани климатични модели и разпространението на фосили, за да се установи, че вълнистите мамути са изчезнали главно поради загуба на хабитата, причинена от промяна в температурите, но избиването на животните от хората е било "последното камъче, което преобръща колата".

За да стигне до този извод, екипът е определил какъв е бил климатът и какво разпределението на видовете в различни периоди от историята на мамутите – преди 126 000, 42 000, 30 000, 21 000 и 6000 години. Преди 6000 години вълнистите мамути са разполагали само с 10% от хабитата, който са имали преди 42 000 години, когато ледниците са покривали най-голяма повърхност от Земята. Контактът на мамутите със съвременните хора е забил последния гвоздей в ковчега на животните. Според оптимистичния сценарий на испанските учени за броя на мамутите преди 6000 години,, огласен на 1 април, всеки от ловците е трябвало да избива по един мамут на всеки три години, за да изчезнат животните, а според песимистичния сценарий всеки човек е трябвало да избива само по един мамут на всеки 200 години.