Faculty of Biology

Рибката мраморен ривулис (Rivulus marmoratus Poey или Kryptolebias marmoratus), която живее в блатата в южната част на Северна Америка, в Латинска и Централна Америка, може да живее извън водата няколко месеца в година, съобщава Daily Mail, като се позовава на „New scientist”.

Рибата ривулус е дълга около 5 см, а това, че може да живее известно време извън водата, беше известно и досега.

Сега обаче биолозите открили, че рибата може да остане в гнили клони и паднали стволове на дървета няколко месеца, оцелявайки при суша или други неблагоприятни условия.

Изследователите са открили стотици риби ривулус, криещи се в гнили стволове.

След като локвите, в които живеели рибите, пресъхнали, те се преместили (рибките могат да се придвижват и по суша) в паднали дървета.

В непривичните условия те се примиряват с теснотията и търпят многото съседи, макар че в обикновения си живот във водата те ревностно пазят територията си.

Организмът на ривулус (както и на някои други риби) е способен временно да се преустройва така, че рибата да може да диша с атмосферен въздух, както и да си намира храна.

Ривулус е прочут с още едно уникално за гръбначните качество. Тази риба може да бъде и хермафродит, тоест да се самоопложда и да се размножава без партньор.

Японски учени успяха да създадат прозрачна жаба, чиито вътрешни органи, кръвоносни съдове и яйца се виждат отвън. По този начин може да се избегне вивисекцията при научните опити, пише АФП.

През кожата може да се наблюдава растежът на органите или начинът, по който се появява и се развива раково заболяване например, обяснява проф. Масаюки Сумида, ръководител на екипа изследователи от Института по биология на земноводните в университета в Хирошима.

"Възможно е да се наблюдава организма на жабата в продължение на целия й живот, без тя да се разрязва. Учените могат да проследят какво е въздействието на определена отрова върху костите, черния дроб и останалите органи", добавя той.

Вивисекцията на животни предизвиква недоволството на природозащитниците по света, особено по отношение на училищата, където те настояват за използването на по-хуманни алтернативни методи, като например компютърни симулации.

Японските изследователи са създали прозрачната жаба от рядка мутация на японската кафява жаба Rana japonica, чийто гръб обикновено е кафяв или цвят охра.

Познати са два вида рецесивни гени, които предизвикват "обезцветяването" на жабите. Екипът на Сумида е кръстосал два жаби с такива гени чрез изкуствено оплождане, чието потомство е изглеждало нормално.

Кръстосването на потомството обаче е довело до получаването на вид, който е прозрачен още от фазата на поповата лъжичка.

Прозрачни жаби на теория биха могли да съществуват в природата, но на практика е невъзможно те естествено да наследяват толкова рецесивни гени, обяснява професорът.

Те могат и да се размножават, като потомството им наследява техните характеристики, но "внуците" им умират скоро след раждането.

При този опит учените са използвали изкуствено осеменяване, но е възможно същият резултат – прозрачни и дори светещи жаби, да бъде постигнат и посредством генното инженерство.

Методът обаче не може да се прилага при бозайници, като мишките например, тъй като устройството на тяхната кожа е различно.