— Всичките ви беди идват от това, че сте правдотърсач. Вие просто сте агънце, неуспял баптист. Печално е да се наблюдават в шофьорските среди такива упадъчни настроения. Вие имате автомобил и не знаете накъде да вървите. Нашата работа е по-лоша — ние нямаме автомобил. Но ние знаем накъде да вървим. Искате ли да отидем заедно?
— Къде? — попита шофьорът.
— В Черноморск — каза Остап. — Имаме там малко лична работа. И за вас ще се намери нещо. В Черноморск ценят старинните предмети и на драго сърце се возят с тях. Да вървим.
Отначало Адам Казимирович само се усмихваше като вдовица, която няма вече нищо мило в живота си. Но Бендер не жалеше краските. Той разкри пред смутения шофьор чудни далнини и веднага ги разкраси със син и розов цвят.
— А в Арбатов няма какво да загубите освен запасните вериги. По пътя няма да гладувате. С това се заемам аз. Бензинът ваш — идеите наши.
Козлевич спря колата и като все още се опираше, рече мрачно:
— Бензинът е малко.
— За петдесет километра ще стигне ли?
— Ще стигне за осемдесет.
— В такъв случай всичко е наред. Аз вече ви съобщих, че не съм беден на идеи и мисли. Точно на шестдесетия километър на самия път ще ви очаква голям железен варел с авиационен бензин. Харесва ли ви авиационният бензин?
— Харесва ми — отговори срамежливо Козлевич.
Животът изведнъж му се стори лек и весел. Поиска му се незабавно да тръгне за Черноморск.
— И този варел — завърши Остап — вие ще получите съвсем безплатно. Ще кажа нещо повече. Вас ще ви молят да приемете този бензин.
— Какъв бензин? — пошепна Балаганов. — Какви ги дрънкате? Остап погледна отвисоко оранжевите лунички, пръснати по лицето на млечния му брат, и също така тихо отвърна:
— Хора, които не четат вестници, трябва морално да бъдат убивани на място. Вас ви оставям жив само защото се надявам да ви превъзпитам.
Остап не разясни каква връзка съществува между четенето на вестници и големия варел с бензин, който уж си стои на пътя.
— Обявявам големия пробег Арбатов — Черноморск за открит — рече тържествено Остап. — За капитан на пробега назначавам себе си. За водач на колата се зачислява… как се казвате? Адам Козлевич. Гражданинът Балаганов се утвърждава като бордмеханик и му се възлагат задълженията прислуга за всичко. Само че вижте какво, Козлевич: надписът „Ех, как ще ви разходя!“ трябва незабавно да се заличи. На нас не ни са нужни особени белези.