Прочетено в един блог::
“Насим Талеб в “Черният лебед” дава един хубав пример с пуйката, която американците по традиция колят и приготвят за Деня на благодарността. Ако погледнем графика на живота на пуйката, всеки ден тя е все по-добре от предишния- расте на килограми и се храни обилно… Значи по отношение на щастието си пуйката би трябвало да направи бляскава прогноза за бъдещето – и как иначе, след като всеки ден животът й става все по-хубав, а хората, която я хранят са толкова мили с нея…
И точно в най-щастливия ден графиката изведнъж пропада, щастието на пуйката се нулира и тя … става зян, така да се каже. Онези, които са я угоявали, сега просто я изяждат. Колкото по-добре са я угоили, толкова по-доволни ще са.
Пуйката знае, че я хранят добре, но не знае защо го правят. “