Другият до теб
Според Милан Кундера целият живот на писателя е едно упорито и непрекъснато домогване до ушите на Другия. Сборникът на Пигмалион е такъв, че повечето текстове биха искали да минат покрай ушите ни, вместо да се забият в сърцата ни. Текстовете са тежки, дълбоки, значими, остри, възпалителни, но не са крещящи. Те са едно тихо, сдържано, и в същото време мощно стенание, вопъл.
Идеята на сборника е да излезем от омагьосания кръг на девиза „Ни чул, ни видял”, да бъде изказан и чут този вопъл, това стенание.
Крайностите често обитават Балканите – от лековатото унасяне в мечти до мрачните депресии за идентичността. На Балканите винаги има проблем с паметта. Този сборник го откроява.
Бреме ли е паметта? Не е ли смърт забравата? Как да изберем кое да помним и кое да забравим? Има ли начин въобще да се оправим с тази каша? Как да направим килера добре подредена стая, където ще ни е удобно да се разположим, да пием кафе (или ракия) и да бъбрим с приятели. Как да се освободим от кошмарите, които имат различни имена и години, но за Балканите потресаващо си приличат?
Един човек би бил много тъжен да прочете тази книга. Илия Гарашанин. С неговото «Начертание», което се строи 150 години и се срути за десетина.
Много хора биха били щастливи, ако не прочетат този сборник.
Истинско щастие би било, ако тези текстове не бяха изобщо писани.
Божествено щастие, което отменя другите видове щастие, би било, ако изобщо не бяха се случили тези събития.
Но станалото – станало. Трябва да се справяме със станалото. И понеже това е тежка задача, би било добре да си помагаме.
Сборникът помага. Текстовете не са безпомощни. Защото ако не се повтори, това може да се случи другаде.
Сборникът е поучителен, защото ни казва, че духовните кризи са безкрайно по-страшни от материалните, икономическите и стопанските кризи. (Можеш да имаш хляб и да ти присяда, когато ядеш.)
Два образа не ми излизат от ума (проклета файлова памет).
1. Албахари и младежът, който вижда как бележат съдбата на хората по апартаментните табла със звънци.
През 1994 ми я разказа мой голям приятел, лингвист, поет и романтик, д-р Йосип Раос, етнически хърватин, роден в Босна, женен за сръбкиня от Краина в Хърватска.
Той беше видял и изпитал на собствения си гръб разглобяването на звънчевите инсталации преди Албахари.
2. Кино Волта, което и Джеймс Джойс се опитал да основе, за да припечели някой лев (евро, долар, куна). Как е могло всичко това без Европейския съюз?
Ето че е могло – транснационална компания без брюкселски чиновници. Истински свободна Европа.
Впрочем такива сдвоени картини има още стотина. А може би и по-ярки и по-контрастни, може би по-проклети и по-кошмарни.
Ако не трябваше да се продава тази книга, щях да ви кажа: Недейте да я четете.
Тази книга има страници, напоени с балканска бавна отрова. Като я прелиствате и допирате ефирно палци към устните си, вие сте застрашен да си навлечете една тежка рецептивна пневмония.
Загрижен съм за Вашето здраве.
Живко Иванов