За себе си
Казвам се Живко Иванов…
Роден съм в Чирпан. Завърших електротехникум в Пловдив и българска филология в Пловдивския университет. От 1983 съм в академичните среди. През 1993 защитих докторат, през 1999 се хабилитирах. Женен, с две деца.
Преподавам българска литература след Освобождението. Също и Стратегия на научното изследване, Литература и мултимедия, Увод в литературните истории.
Привърженик съм на информационните технологии, но умерен. Науките за духа (каквато е филологията) не могат да бъдат разрешени и заместени от самите технологии.
Ако не виждах себе си чрез литературата и литературата през собствения си опит и мислене – никога нямаше да се занимавам с филология.
От есента на 2007 съм Декан на Филологическия факултет. Факултетът и колегите, студентите и приятелите в сградата на Цар Асен 24 са нещо незаместимо.
Само 5% от хората работят това, което обичат. Изглежда съм един от тях и до мен има други с подобна съдба.
Иначе професионалната ми биография може да се прочете тук. Може и да не се чете, защото е суха и звучи служебно.
Често си повтарям една реплика от откровенията на школника Марек, пръв приятел на храбрия войник Швейк, който с дълбока мъдрост заключава: „Главозамайването ражда падението”.