In memoriam – Веселин

Снимка kazanlak.com

Днес на 56-годишна възраст почина известният казанлъшки журналист и писател Веселин Стоянов. Само след месец той щеше да навърши 57 години.

Веселин Стоянов бе първият главен редактор на вестник “Седмица”. “Геният” и “Легендарният”, както го наричат приятелите му бе кореспондент и на вестник “24 часа”.

Завършил е ПУ “П. Хилендарски”, специалност “Българска филология”. Автор е на сборниците с разкази: “Шлагери” (1992; 2002), “Вечеря с Ангели” (1995), “Сантиментална като пума” (1999), “Любов, Сънища, Думи и …други изображения на Смъртта” (2004), сборниците с есета “Белите полета на спомена” (2000), “Забравената уговорка с Бога” (2003) и на романа “Аутопсия на Тялото” (2007). Сценарист на документалните филми за Чудомир: “Последният Чудомир” (1985; в екип за сценарий и режисура) и “Съдба до съдба” (2007). Получавал е Специална награда за проза за новелата “Късна меланхолия” на Национален студентски конкурс (Шумен, 1980), награда за сценарий за късометражен филм “Без докачение” (Бургас, 1982), специална награда за разказ в конкурс на сп. “Армейска младеж” (1984), награда за разказа “Намигаща японка” на Фондация “Чудомир” (1990), награда за разказа “Пътят към Мосул” в конкурса “Пристигна човек…” (LiterNet, 2003). Пиесата му “Любов, Сънища, Думи и …други изображения на Смъртта” печели Втора награда на конкурса “Нова българска драматургия” (Шумен, 2001), а пиесата “Моделът и неговият Художник” – поощрение (Шумен, 2003).

Книгата му “Забравената уговорка с Бога” е отличена с премия от Фондация “Чудомир”. За пиесата си “Истинската история на Мона Лиза” получава годишната награда на СБП за 2007, а за романа “Аутопсия на тялото” (публикуван на македонски и на сръбски) става носител на годишната награда на СБП за 2008 г. Член на СБП от 1999 г.

Posted in General | Comments Off on In memoriam – Веселин

Пуйката

Прочетено в един блог::

“Насим Талеб в “Черният лебед” дава един хубав пример с пуйката, която американците по традиция колят и приготвят за Деня на благодарността. Ако погледнем графика на живота на пуйката, всеки ден тя е все по-добре от предишния- расте на килограми и се храни обилно… Значи по отношение на щастието си пуйката би трябвало да направи бляскава прогноза за бъдещето – и как иначе, след като всеки ден животът й става все по-хубав, а хората, която я хранят са толкова мили с нея…
И точно в най-щастливия ден графиката изведнъж пропада, щастието на пуйката се нулира и тя … става зян, така да се каже. Онези, които са я угоявали, сега просто я изяждат. Колкото по-добре са я угоили, толкова по-доволни ще са.
Пуйката знае, че я хранят добре, но не знае защо го правят. “

Posted in General | Comments Off on Пуйката

"Тъмната страна на сърцето"

Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…
***
Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасим с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…
Posted in General | Comments Off on "Тъмната страна на сърцето"

Шекспир за нас

Така усърдно съдите на други греховете, но ако със своите започнете, до чуждите не ще се доберете! – Уилям Шекспир

Posted in General | Comments Off on Шекспир за нас

Джаз (Людмил Станев)

ДЖАЗ

Само идиотите поддържат една тема постоянно. Но това е, защото те не знаят, че мисълта препуска кaтo кон, къса условните връзки и прави от тях цветни панделки. Много неща не изглеждат така , както ние си мислим, затова се появяват и световните усложнения. Taкa е възникнал джазът:

След кamo Фидел Кастро измисли кубизма, разбрах, че кyбинките ca обувки, а не жени, същото се случи и с канадките. Те пък се оказаха шуби. Но най-много ме разстрои откpитието, че пер-ла-шес е пералня, а не гробище в Париж. A когато едно малко ромче (не 50 грама, а циганче) ми каза “Дум спиро сперо” и ми подаде торбичка с лепило, разбрах какво е имал предвид Спиноза. Ето поради тия и много други несъответствия трябва да бъдете много внимателни.

Aкo ви се обади язвата, просто не вдигайте телефона. Aкo ви се обади Чавдар, не питайте кой Чавдар, защото кой не знае Чавдар войвода, кой не е слушал за него…

Чуете ли в автобуса стара народна мъдрост, веднага й отстъпете мястото си.

Не бъркайте Питагор и Архимед с Kиpкop и Гарабед, а дали Д’Артанян е арменец ще разберете от Дюма-син, зелен, червен и други цветове.

Много неща не ca благородници, за каквито се представят. И досега наякои мислят, че Панкреаса е полски граф, а обикновената кифличка с шоколад Кроасан минава за самурай.

Накрая ще ви paзкрия тайната на атрибута. Той е дефиниран като основен признак, но истината е съвсем друга. Атрибут е понятие от шаха и означава бут на А-3. Веднага ми иде да извикам: И ти ли, Буте! Цезар не можел да казва Ръ, затова се качил в тролея. На третата спирка попитал човека пред себе си:

– Извинете, ще слизате ли на следващата спика?
-Да.
Tyк Цезар казва знаменитата фраза:
– И ти ли, Буте!

(Чува се силен смях.) Към смеха се прибавя и сняг. Всичко наоколо побелява. Смеем се и вече не ни е студено.

Posted in General | Comments Off on Джаз (Людмил Станев)

Славейков, авторът на “Опак край”

Исторически архив НБКМ фснд 158 арх. ед. ІІ В 2405   Фонд Пенчо Славейков Л.50

Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?

(Сигурно настървени патриоти и днес няма да им мигне окото да нарекат жреца просто отцеругател.)

Posted in General | Comments Off on Славейков, авторът на “Опак край”

Неизвестен автор, неизвестна година, известно място

Думата ми е за държавата.

Навред — по царски тържества, в народни събрания, в закони и в беззакония, по вестници митинги — се говори за държавата, за нейните велики задачи, за нейните широки интереси, за нейните заветни желания и надежди. Министърът надуто и гордо се перчи на червената маса, самоуверен, че той е първият служител, в ръцете на когото са дадени държавните съдбини. И когато, както често се случва общественото мнение го посочи с пръст и викне: „Ти окраде хазната, ти изяде и толкова хиляди безусловни фондове, ти беше пачавра в ръцете на краля, на царя или на княза, ти опропасти със законите си, с данъците си, с партията си целия народ!“, тогава министърът, скрит зад създадените от „него“ закони, ще тупне с крак и ще извика: „Аз върших всичко в името на държавните интереси и не се боя.“ И народът — угоеният народ от хора с големи, сити търбуси и пълни кесии — ще зяпне в устата му и ще каже: „Той има право, ура, да живей, утре и нас може да ни обвинят в същото. На народа не може да се угоди.“

Офицеринът, най-галеното дете на държавата, навред се изпъчва и като тупа блесналите си от медали гърди, говори: „Аз я браня тая държава от вътрешни и от външни врагове.“ И съзнавайки тая своя велика заслуга, кара вестовоя си, сина на народа, да пере пелените на детето му и да мие нощното му гърне…

Ако попиташ разсилния, който пази пред вратата на министерството, какво прави, той веднага ще ти отговори, че служи на държавата. Полицейският стражар, който по заповед на началника изтезава хората в участъците, се оправдава с това, че службата го изисквала, държавната служба.

Държавата, държавата, все държавата!

А дали всичко туй, което понася на държавата, понася и на народа? Дали всички тия интереси, за които ни пее държавата, ползуват с нещо народа? Дали всички тия суми, които пръска наляво и надясно, хващат своето място и при щастието на народа ежедневно притурят по малко благоденствие? Дали всичката тая кръв и силата, която държавата смуче из живото народно тяло, употребява за негово добро? За негово добро ли държавата продава чергите и взима храната из хамбара на земеделеца?

На тоя въпрос може да ви отговори всякой, който вижда, че от ден на ден държавният бюджет се увеличава заедно с народната сиромашия и хорското нещастие. А това виждат всички. Еснафлията, занаятчията, богатият и доволен в турско време занаятчия, с пълна къща, с весело сърце, с чохено контошче върху гърба на жена му, сега окъсан и дрипав, се поще пред прага на схлупения си дюкян и въздиша: „Лоши времена настанаха, печалба няма“, или пък виси пред вратата на някой големец, или се бие със своите братя по изборите и митингите, за да вземе някоя служба, например метач в софийската Градска градина.

Земеделецът, който едно време кажи-речи живееше щастливо и в хамбара му се намираше от ново до ново, сега дояжда до Коледа и като се чеше по врата в механата, говори: „Тежко се живее!“ И наистина е тежко: кръчмарят иска, лихварят иска, попът иска, касата иска, бирникът иска, за къща трябва… А пък тая пуста пара от нийде не иде. Нито работа има, ни печалба има. Ако се опита да открадне една кола дърва от гората, за да вземе някой и друг грош за тях, ето че горският му съставя акт, дето се казва, че тоя човек нарушил член еди-кой си от закона за горите, като отсякъл в еди-коя си държавна гора толко и толко дървета с такава и такава дебелина, и затова му се пада такава и такава глоба…

Па защо и какво е сякъл, това никой не пита.

Еснафите и занаятчиите пропаднаха, защото им надви фабриката. Това, което някога произлизаше от ръцете на занаятчията за два дена, днес фабриката, машината го прави три пъти по-здраво и по-хубаво само за два часа. Освен това фабриката разполага с капитали от милиони и затова е сила, която бясно като хала тъпче в тържественото си шествие всеки дребен занаят.

Земеделците пък пропаднаха, защото върху техните плещи се качи държавата със своите учреждения, със своята армия, със своите салтанати, със своите галени деца — чиновници и офицери, — които храни богато и пребогато, само и само да я крепят и поддържат… И днес, когато се каже държава, трябва да се разбира царството на богатите, които в името на законите, които си пишат сами, взимат хляба от ръцете на това голямо болшинство от прост, невеж, беден и работлив народ.

И тая царщина, това правителство, тая граблива държава се обръща към тоя народ хитро, както лисицата се обърнала към гарвана, който държал в устата си буца сирене, и му казва: „Дай своя здрав, млад и силен син да бъде войник, да го научим да може да брани своето хубаво, честито и славно отечество.“ А пък в това хубаво и славно отечество войникът и неговият баща едва ли имат едно парче земя, което да лъже надеждите им и да ги държи гладни от коледни пости до свети Илия. Държавата е камшик в ръцете му казва: „Дай пари или ще ти продадем чергата, вола ще ти продадем, нам пари трябват, държава сме. Нали е срамота да нямаме генерали, нали е срамота да не може с кьорфишеци да правиме джумбюш на големи празници? Нали трябва да дадем на Харон, Моше и Си-е да си направят фабрика за кожи, на Соломон да направи фабрика за шекер, на Драган да си отвори склад и пр.? Нали трябва да пратим на г-н Васил дъщеря му в странство да се научи да пее? Утре да ти се додреме, няма кой да ти запее и да те приспи. Дай пари да направим болници, да ти турнем съдии да раздават правосъдие, полиция да брани законите.“

И народът дава. Дава, че има и друго, ако не дава. Дава мило и драго. Па ако поиска правосъдие, държавата му казва: „Купи си от мене марка, да те пусна при съдията.“

— Ами нали данък плащам…

— Не, без марка не може.

Ако в село завърлува лоша болест по хора или по добитък, докторите бягат да не гледат. Жаловити са човеците, защо да им изтекат очите от сълзи. Ех, та само това ли е?

Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета.

Лъже държавата.

Мащеха е тя.

Мащеха за едни, а за други най-млечна майка. 

Posted in General | Comments Off on Неизвестен автор, неизвестна година, известно място

Простота и дълбина

Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.

Това изречение може да се прочете с няколко смислови ударения, които на мен лично ми действат като удари с парен чук.

  1. Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.
  2. Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.
  3. Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.
  4. Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.
  5. Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.
  6. Фелдфебел-школникът Биглер се отличаваше на всичкото отгоре и с лошата привичка упорито да убеждава всекиго в своята правота.
Posted in General | Comments Off on Простота и дълбина

Сантош Калвар е непалски млад писател

“I don’t care what you say to me. I care what you share with me.”
Santosh Kalwar, Quote Me Everyday

Не ми пука какво ми казвате. Пука ми какво споделяте с мен.

Posted in General | Comments Off on Сантош Калвар е непалски млад писател

Едни хубави латински поговорки

  • Младостта е вятър.
    Juventus ventus.
  • На бедните хора не им достига много, на алчните – всичко.
    Desunt inopiae multa, avaritiae omnia
  • Написаното остава.
    Litera scripta manet
Posted in General | Comments Off on Едни хубави латински поговорки