Избраници на звездите
(превод на Иван Вълев)
Това не е ангел,
поет е това.
Няма крила,
има само десница
с перо.
Удря въздуха с нея,
излита на педя
и отново се спуска.
Когато е съвсем ниско,
отново той отскача,
за миг увисва горе,
размахал десницата с перото.
Ах, ако можеше да се откъсне
от земното притегляне,
щеше да заживее
в гнездото на звездите,
щеше от лъч на лъч да скача,
щеше…
Но като си помислят,
че могат земя да му бъдат,
звездите падат
ужасени.
С десницата, перо държаща,
поетът
очите си засланя,
за полет вече не мечтае,
а за падане,
което като мълния да очертае
профила на безкрайността.