Einmal ist keinmal

Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите … Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен … Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало.

“След като реалността се състои в еднообразието на изчисленията, преводими в планове, човекът също е длъжен да влезе в едно-образието, ако иска да запази връзка с реалното. Днес човек без уни-форма навява усещането за нереалност, за чуждо тяло в нашия свят.” (Хайдегер, “Прекрачване на метафизиката”) Землемерът К. не се домогва до някаква братска общност, той отчаяно си търси уни-форма. Без тази уни-форма, без чиновническия мундир той престава да е във “връзка с реалното” и “навява усещането за нереалност”. Кафка пръв (преди Хайдегер) схваща промяната: до вчера многообразието, изтръгването от еднообразното е изглеждало идеал, шанс и победа; утре излизането от еднообразието ще бъде абсолютно нещастие, изхвърляне извън човешкото. От Кафка насам, благодарение на гигантските механизми, които изчисляват и планират живота, уеднаквяването на света е напреднало невъобразимо. Но когато едно явление стане всеобщо, всекидневно, вездесъщо, то вече не се забелязва. В еуфорията на своя униформен живот хората не виждат нахлузените им униформи.