24 май, 2008
Уважаеми колеги, гости, граждани,
Радвам се да се видим в деня на най-светлото празненство.
Сред индустриите, маркетингите, нанотехнологиите, генното инженерство, атомно-магнитните резонанси, компютърните и комуникационни чудеса нашият празник изглежда скромен, малко посърнал ли, малко поовехтял ли, но със сигурност позагубил блясъка на времената, в които българската духовност е процъфтявала.
Сигурно е, че днешните времена не са времена за 24 май.
Същественото е обаче дали това ще остане така или духовността ще дочака нов ренесанс и нов тласък, нов разцвет и нова почит и преклонение.
Ако сме разочаровани от сегашното, поне да сме силни да вярваме в утрешното.
Както казват баналните дискурси „24 май идва от миналото и принадлежи на бъдещето”, той не е сегашен празник.
Сега ние по-скоро отбелязваме нашата решимост да устоим, да съхраним и пренесем, да удържим на ужасяващите напъни за сриване и заличаване на просветеността пренебрежението към всяко просветление чрез знание.
Но не е редно да хленчим, а да гледаме с надежда и в най-дълбоките кризи. Виждам три обнадеждаващи неща.
Не са случайни три факта.
Първият: че светите братя Кирил и Методий са не само наша утеха и упование, те са духовната закрила на нова Европа.
Вторият: че тази стара нова Европа прие с ум и сърце да гради бъдещето си върху знанието.
Третият: че всяка година минава под знака на приоритет, който ни напомня за една важна ценност, тази година е годината на междукултурното общуване, на срещата на различни и разнообразни сегашни живи пластове в духовното битие на Европа.
Радвам се, че днес, на „най-българския празник”, ще празнуват и нашите колеги и приятели от различни европейски страни.
Добре дошли и вземете този празник и като ваш.
Защото 24 май е прекрасен празник.
Всички, които с детските си ръце са свивали венеца и са писали буквичките, усещат с цялото си същество истинското вълнение.
Желая ви от сърце здраве и жизнени сили, за да носите и пренесете светлината на днешния ден утре.