Доц. д-р Живко Желев Иванов
Научна област: Филология. Българска литература
Учебни дисциплини: Българска литература след Освобождението, Стратегия на научното изследване, Литература и мултимедия.
Чужди езици: английски, полски, руски. Ползва сръбски, немски, френски.
Роден на 13 юли 1957 г. в Чирпан. Средно образование в Техникум по електротехника Пловдив.
Завършил специалност българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
1986. Специализира в Университета Нови Сад, Югославия, Философски факултет, под ръководството на проф. д-р Милорад Павич.
28/08/1990 – 30/06/1995. Лектор по български език, обучение по български език и литература на чужди студенти, Познански университет “Адам Мицкевич”, Познан (Полша).
Награди
НАЦИОНАЛНА НАГРАДА “ХР.Г.ДАНОВ”, 2002 (ЗА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ В КНИГОИЗДАВАНЕТО) ЗА МУЛТИМЕДИЙНО ИЗДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСТВОТО И КРИТИКАТА ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Управленски опит
1999-2007 ЗАМ.-ДЕКАН НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
2006 ЕВРОПЕЙСКИ СЕРТИФИКАТ – МЕНИДЖМЪНТ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, „ЕВРОПА НА ЗНАНИЕТО”, ПРОГРАМА НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКИЯ ИНСТИТУТ
2007 ДЕКАН НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Проекти
Координатор за Пловдивския университет на проекта “Globalization, identity politics, and social conflict: contemporary texts and discourses” (GIPSC, 2003-2005, Open University, Лондон, Британски фонд)
Член на управителния съвет (Conseil Scientifique du GDREplus) на проекта Groupement de Recherche Europеen (GDREplus) “Hyper-Learning. Modеle ouvert de recherche et d’enseignement sur le Web”, финасиран от COST Action A32 “Scholarly Communities on the Web.”
Гост лектор в Карловия университет (Прага, Чешка република), 2004, май-юни – 2 месеца; на университета „Лоранд Йотвьош”, (Будапеща), 2005, май – 1 месец; на академия „Artes liberales”, Гнезно, Полша – Европейски колеж „Папа Йоан Павел ІІ”, април 2006; на Университета в Гент, (Белгия), 2006, май; на университета в Анкара, (Турция), 2008, април; на университета в Букурещ (Румъния), 2010, септември.
Научна кариера
Асистент в Катедрата по българска литература (тогава в рамките на Физически факултет) от 28 март 1983.
Доктор по филология от 1993 година, защитена дисертация на тема „Патриархалност и литература. Тенденции в българската художествена проза през втората половина на ХIХ век” за прозата на Друмев, Блъсков, Каравелов, Вазов, Ц.Гинчев, Т.Г.Влайков, М.Георгиев и Страшимиров с научен ръководител проф. дфн Дочо Леков.
Хабилитиран, доцент през 1998, хабилитационен труд: „Бай Ганьо: между Европа и отечеството“, 1998.