Кризата не е от вчера

– Избрали сте ми наистина знаменита свръзка – говореше поручик
Лукаш на ротния уредник, – сърдечно ви благодаря за тази мила изнена-
да. Изпратих го да ми донесе обед от офицерския стол и тоя още първия
ден взе, та изплюска половината.
– Разлях го, господин поручик – каза дебелият великан.
– Добре, разлял си го. Можеш да разлееш само супата или соса, но
не и франкфуртското печено. Ти ми донесе толкова малко късче, колко-
то да се побере под нокътя. А къде остави щрудела?
– Аз го…
– Недей отрича, излапал си го.
Поручик Лукаш произнесе последните думи с такъв сериозен вид и
с толкова строг глас, че Балоун неволно отстъпи две крачки.
– Аз се осведомих в кухнята какво са давали днес за обед. Имало е
супа с топчета от дроб. Къде сложи топчетата? Опапал си ги по пътя, то-
ва е истината. После, имало е говеждо с краставица. Какво направи с не-
го? Също си го излапал. Два резена франкфуртско печено. А донесе са-
мо половин резен, а? Два къса щрудел! Къде го дяна? Натъпкал си се,
свиня мизерна, безобразна! Говори, къде дяна щрудела? Паднал в калта
ли? Тарикат такъв! Можеш ли ми показа мястото, където се намира
щруделът? Разбира се, като повикано, тутакси дошло някакво куче и го
задигнало! Исусе Христе, така ще те цапардосам по мутрата, че главата
ти ще стане като кофа! И още отрича, свинята. Знаеш ли кой те е видял?
Ето фелдфебелът на ротата Ванек. Идва при мене и ми казва: „Господин
поручик, разрешете да доложа. Знаете ли, че тая свиня Балоун ще изла-
па обеда ви? Гледам го от прозореца, тъпче се, човекът, сякаш цяла сед-
мица не е ял.“