О, трудна работа!
Но да направя първите крачки…
Хашек и Швейк (естествено!!!) – лудницата
Кундера (Непосилната лекота…)
Марк Твен (острата му мисъл)
Андрей Тарковски (бавната му камера, “Сталкер”, “Носталгия”, “Жертвоприношение”…)
Кавафис – Градът, Варвари (Днес варварите ще пристигнат тук.) и ….
Фернандо Песоа – Под липите на реката Тахо (моята Тахо е Марица, а моята неизвестна селска река тече през селото Черна гора край Чирпан…)
Чърчил и (неочаквано) патосът му да не се предаваш…
Кенеди и фундаменталните речи през 60-те… (първата и последна встъпителна реч…)
Стайнбек, “Зимата на нашето недоволство” – (“Елен снощи ме попита: “Татко, кога ще станем богати?” Но аз не й казах това, което знам: “Скоро ще бъдем богати, но както не умееш да се справяш с бедността, така не ще умееш да се справяш и с богатството”. И това е самата истина. В бедността тя е завистлива. Ако забогатеем, току-виж станала си надута. Парите не променят болестта, а само признаците й.”)
Една идея на Сократ – истината не се натрапва отвън, а до нея се докосва всеки, благодарение на собственото си мислене.. (и много други негови и чужди).
Валтер Бенямин – Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост (“Fiat ars – pereat mundus” (“Изкуството трябва да съществува, ако ще светът да загине”)