Област на научни интереси история на българската средновековна литература и книжнина (химнография, литургическа книжнина, библейски книги и др.); кирилометодиевистика; преводачески школи в средновековна България; история на бълагрския език.
Образование
| 1999 | Защита на дисертационен труд за присъждане на научната и образователна степен “доктор” на тема Солунският октоих – среднобългарски паметник от края на XIII век |
| 1981 | Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии, – специалност Българска филология;втора специалност История |
Академични длъжности
| 2012– |
доц., Катедра Българска литература и теория на литературата, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ |
| 2009–2012 | доц., Институт за литература при БАН (специалност Българска литература) |
| 2003–2009 | ст.н.с. II ст., КМНЦ, БАН (специалност Български език) |
| 1995–2003 | н.с. II ст, КМНЦ, БАН |
| 1994–1995 | н.с. III ст., КМНЦ, БАН |
| 1991–1993 | н.с. III ст., Институт за български език, БАН |
| 1990–1991 | н.с. III ст., Централна библиотека на БАН |
Ръководство на научно-изследователски проекти
| 2005–2008 | Старобългарската агиография и химнография като извор за културните контакти между европейския Изток и Запад през Средновековието (финансиран от Националния фонд за Научни изследвания) |
| 2012–2014 | Византийските културни и езикови модели у южните славяни: рецепция и трансформация, съвместен проект с Университета в Скопие (финансиран от Националния фонд за Научни изследвания) |
Участие в научно-изследователски проекти
| 2011–2013 | Encyclopedia Slavica Sanctorum: светци и свети места в България (в електронен и Гутенбергов формат) (съвместен проект между Института за литература и Катедрата по кирилометодиевистика към СУ „Св. Климент Охридски“, подкрепен от Националния фонд „Научни изследвания“) |
| 2011 | Супрасълски сборник: старобългарски паметник от края на Х век. Електронен корпус, изложба и международна конференция (финансиран от ЮНЕСКО) |
| 2009–2011 | Изграждане на дигитална лаборатория за славянски ръкописи, старопечатни книги и справочна база данни (съвместен проект между Института за литература и Университета в Гьотеборг и Университета в Упсала, Швеция) |
| 2002–2004 | Взаимодействие между еврейската и славянската култура (съвместен проект между КМНЦ и Еврейския университет в Йерусалим). |
| 2001–2004 | Славянское литургическое творчество в Болгарии и на Руси (съвместен проект между КМНЦ и Института за руски език към РАН, Москва) |
Участие в редакционни колегии на научни списания
от 2011 – списание Scripta&e-Scripta, издавано от Института за литература, БАН;
от 2012 – списание Словѣне, издавано от Института за славянознание, Руска академия на науките (Москва)
Ръководство на докторант – Станка Петрова (Институт за литература), 2010–2012
Участие в научни и обществени организации:
2005– The American Society of Byzantine Music and Hymnology
2003– Славянска библейска комисия при Международния комитет на славистите
Участие в научни форуми:
– в 23 национални и 39 международни научни форума
Цитирания: около 1000 в научни публикации у нас и чужбина
Списък на публикациите
І. Книги
Николова, С., М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. С., 1999.
Рец.: Bojčeva, P. – Etudes balkaniques, 36, 2000, 4, p. 153–155.
Книга на пророк Иезекиил с тълкования. Изданието е подготвено от Л. Тасева и М. Йовчева. Подбор на гръцкия текст Т. Илиева (= Старобългарският превод на Стария завет. Т. 2.). С. 2003, 454 с. (самостоятелна част с. 267–445; в съавторство с Л. Тасева с. 31–84).
Рец.: Bláhová, E. – Slavia, 73, 2004, 309–310.
Laleva, T. – Eslavistica Complutense, 2004, 4, 284–285.
Dimitrova, M.– Scripta & e-Scripta, 2004, 2, p. 425.
Славова, Т. – Palaeobulgarica, 2004, 3, 112–118.
Макариjоска, Л. – Македонски jазик, 54–55, 2003–2004, 187–190.
Tomelleri, V. – Zeitschrift für slavische Philologie, 63, 2004, 415–422.
Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV век. (=Кирило-Методиевски студии. Кн. 16). С., 2004, 479 с.
Рец.: Parenti, S. – Bollettino della Badia Greca di Grottaferrata. 3 serie, vol. 2, 2005, 311–312.
Берлински сборник. Среднобългарски книжовен паметник от началото на XIV век с допълнения от други ръкописи. Изд. е подготвено от Х. Миклас, Л. Тасева, М. Йовчева. / Berlinski sbornik. Ein kirchenslavisches Denkmal mittelbulgarischer Redaktion des beginnenden 14. Jahrhunderts. Hrsg. von H. Miklas, L. Taseva, M. Jovčeva (= Schriften der Balkan komission 47, Fontes 3). Wien–Sofia: Österreichische Akademie der Wissenschaften, 2006, 456 pp. (самостоятелна част с. 213–369; в съавторство с Л. Тасева с. 379–448; в съавторство с Х. Миклас и Л. асева с. 9–12).
Рец.: Павлова, Р. – Древняя Русь, 4 (34), 2008, 109–112.
Рочкомановиħ, А. – Црквене студиjе, бр. 6, 2009, 447–449.
Кочиш, М. – Studia Slavica Hungarica 54, 2009, № 2, 442–454.
История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. С., 2008; 2-о изд. С., 2009.
автор / съавтор на статиите:
Старобългарската химнография, 104–125.
Евхологични текстове, 160–170 (в съавторство с М. Димитрова).
Литературата от 927 г. до края на Първото българско царство. Политико-религиозни, литературни и културни процеси, 255–270 (в съавторство с А. Милтенова).
Старобългарската литература и източнославянската книжовна традиция, 306–312 (в съавторство с Т. Славова, А. Милтенова).
Йовчева, М. Климент Охридски, 230–237.
Йовчева, М. Наум Охридски, 237–239.
Йовчева, М. Петър Черноризец, 267–270.
Йовчева, М. Западнобългарските анахорети през византийското владичество, 409–414.
Литературата през XIII век. Обща характеристика. Традиции и иновации. Тенденция към документалност, 2008, 435–442 (в съавторство с А. Милтенова).
Химнографията през ХІІІ век, 443–452.
Атонска книжовна реформа, 510–519 (в съавторство с Л. Тасева).
Химнографията през ХІV – началото на ХV век, 536–548.
Химнописецът Ефрем, 579–581.
Преводната литература през ХІV век, 551–561 (в съавторство с Л. Тасева).
Промени в макрожанровите състави, 561–568 (в съавторство с А. Милтенова).
Българо-руски книжовни връзки. „Второ южнославянско влияние“, 676–682 (в съавторство с А. Милтенова).
Химнографският репертоар за новите мъченици, 708–711.
Рец.: Цанков, Г. Новаторски поглед към старобългарската писмена култура. – в-к Аз-Буки, бр. 43 (2008), с. 14.
Кузидова, И. – Старобългарска литература, 39-40, 2009, 244–249.
Шнитер, М. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.
ІІ. Научни статии и студии
В чужбина
Древнеболгарский перевод Апокрифического апокалипсиса Иоанна Богослова. – Slavia, 65, 1996, 3, 281–293 (в съавторство с Л. Тасева).
Изследването на Ватрослав Облак върху Апокалипсиса и проучването на ранните славянски преводи на пророческите книги (Книга на пророк Иезекиил). – In: Simpozij Obdobja 17. Vatroslav Oblak, Ljubljana 12–13.12.1996. Ljubljana, 1998, 23–33 (в съавторство с Л. Тасева).
Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности. – Древняя Русь, 8, 2002, 100–112.
Пражките глаголически листове в контекста на старобългарската химнография. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 47, 2001, 51–72.
Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски. – In: Mednarodni simpozij Obdobja 18. Ljubljana, 9 in 12. december 1999. Ljubljana, 91–107 (в съавторство с Л. Тасева).
Проблемы текстологического изучения древнейших памятников оригинальной славянской гимнографии. – In: La poesia liturgica slava antica. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico 14. Relazioni. Roma–Sofia, 2003, 56–78.
Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието. – В: Jews and Slavs. Vol. 15. Jerusalem–Sofia, 2005, 297–312 (в съавторство с Л. Тасева).
Осмогласният цикъл канони и стихири на Климент Охридски за първоапостолите Петър и Павел. – В: XXXI научна конференциjа на XXXVII Mеѓународeн семинар за македонски jазик, литература и култура, Скопjе, 2005, 125–135.
Акростихът в старобългарския канон за св. Tроица като свидетел за произхода на творбатa. – В: Црквене Студиjе. Год. II. Бр. 2, 2005, Ниш, 299–312.
Традиция и новое в богословской терминологии афонских редакторов 14 века (на основе текста Октоиха). – В: Церковнославянский язык: история, исследование, преподавание. М., 2006, 35–54.
Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь, 4(26), 2006, 10–19.
Мъчението на св. Аполинарий Равенски в контекста на ранната славянска преводна литература. – In: Abhandlungen zu den Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Bd. 2. Freiburg i. Br., 2006, 153–198 (в съавторство с Л. Тасева).
Милутиновият октоих (Уваров 521, ГИМ) като свидетел за славянската богослужебна книжнина от средищата в Светите земи. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутинa. Зборник са научног скупа одржаног од 22. до 24. септембра 2005. године у Косовскоj Митровици. Ниш–Косовска Митровица–Манастир Бањска, 2007, 359–374.
Древнеславянский Октоих: реконструкция его состава и структуры. – In: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in altester Zeit. Paderborn, 2007, 50–73.
Оригинална славянска творба ли е Службата за св. Михаил Воин? – В: XXXIV научна конференциjа на XL меѓународен семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид 13.–30. VIII. 2007). Лингвистика. Скопjе, 2008, 183–197.
The Unedited Oktoechos Canons for Prophets and Martyrs in the Byzantine and Slavonic Tradition. – Byzantinoslavica, 66, 2008, № 1–2, 139–166 (в съавторство с D. Getov).
Об одной словообразовательной модели в ранних гимнографических текстах (глаголы с суффиксами -ова-/-ева-). – В: Bibel, Liturgie und Frommigkeit in der Slavia Byzantina. Festgabe fur Hans Rothe zum 80. Geburtstag, hrsg. von Dagmar Christians, Dieter Stern und Vittorio S. Tomelleri. Munchen–Berlin, 2009, 209–228.
Новые тенденциии в развитии болгарской переводной и оригиналной гимнографии в XIV в. – Древняя Русь, № 4 (38), декабрь 2009, 36–43.
Южнославянскaта литургическа книжнина през XIII век. – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 351–364.
Мъчението на св. Александър Римски (Един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни). – В: Text – Sprache – Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. Herausgegeben von J. Bestres-Dilger und A. Rabus (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Bd. 39). Munchen–Berlin, 2009, 67–94 (в съавторство с Л. Тасева).
Анонимният Канон за архангел Михаил с предполагаем непреводен произход. – Црквене студиjе, бр. 6, 2009, 203–214.
Установление памяти св. Николая Мирликийского в византийских и славянских oктоихах X–XIV вв. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире Почитание святителя Николая в христианском мире. Сост. и общ. ред. А. В. Бугаевский. М., 2010, 222–231.
За една възможна атрибуция на славянската служба за св. Вит, Модест и Крискентия. – В: Зборник на трудови од Меѓународниот научен собир „Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традиција“ (организиран по повод на 1100-годишнината от смртта на св. Наум Охридски). Охрид, 4–7 ноември 2010. Редакциски одбор И. Велев. Скопје, 2011, 159–174.
В България
Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва. – Palaeobulgarica, 18, 1994, 4, 64–74 (в съавторство с Л. Тасева).
Преславската книжовна норма в Берлинския препис на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: 1100 години Велики Преслав. Т. 2., Шумен, 1995, 205–306 (в съавторство с Л. Тасева).
Двата старобългарски превода на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 10. С., 1995, 22–45 (в съавторство с Л. Тасева).
Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва. – Palaeobulgarica, 18, 1994, № 4, 64–74 (в съавторство с Л. Тасева).
Преводачески особености в Книга на пророк Иезекиил по ръкопис F.I.461 oт Руската национална библиотека. – Palaeobulgarica, 19, 1995, № 4, 40–52 (в съавторство с Л. Тасева).
Композиция на неделните служби в Солунския октоих. – Palaeobulgarica, 21, 1997, 4, 37–71.
Цикълът молебни стихири за пророците, мъчениците и светителите в Октоиха. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 43–56.
Особености в структурата и състава на службите за четвъртък в славянски ръкописни октоиси. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 4, 3–11.
Ранната славянска текстова традиция на Книгата на пророк Иезекиил. – Palaeobulgarica, 22, 1998, № 2, 26–39 (в съавторство с Л. Тасева).
Среднобългарският превод на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: Търновска книжовна школа. Т. VI. Шести международен симпозиум, Велико Търново, 26–28 септември 1994. Велико Търново, 1999, 281–294 (в съавторство с Л. Тасева).
Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, 3–30.
Праздничные и воскресные блаженны в византийском и славянском богослужении VIII–XIII вв. – Palaeobulgarica, 25, 2001, № 3, 31–61 (в съавторство с А. Пентковский).
Текстовая традиция чтений из Книги Пророка Иезекииля на Богородичные праздники. – В: Език и история на българските средновековни текстове. Сборник в чест на Екатерина Дограмаджиева (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 14). С., 2001, 65–80 (в съавторство с Л. Тасева).
Старобългарската служба за първомъченик Стефан и Стефан I папа Римски. – Старо-българска литература, 32, 2001, 21–44.
Старобългарската служба за Аполинарий Равенски от Климент Охридски. – Palaeobulgarica, 26, 2002, № 1,17–32.
Новооткрито химнографско произведение на Климент Охридски и проблемът за западните памети в старобългарския календар. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. С., 2002, 382–393.
За два октоиха от Библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата. – В: Българи и хървати през вековете. 2. Материали от конференцията, проведена в София (20–22 май 2001). С., 2003, 66–76.
Календарните особености на Путятиния миней – отправна точка за многопосочни разисквания. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на дфн проф. Румяна Павлова. С., 2003, 182–193.
Новоизводният славянски Октоих по най-ранния препис в кодексите № 19 и 20 от манастира „Св. Екатерина“ в Синай. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26–28 юни 2003. С., 2004, 205–234.
„Руските“ памети в Асеманиевото евангелие и Охридския апостол. – В: НѣСТЬ оУЧЕНИКЪ НАДЪ оуЧИТЕЛЕМЬ СВОИМЬ. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 220–237.
Старата латинска заемка скринꙗ. – In: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minceva. С., 2005, 148–156.
Езикови свидетелства за произхода на Службата за Пренасяне на мощите на Климент папа Римски. – В: Старобългарска литература, 33–34 (В чест на Климентина Иванова), 2005, 64–77.
За датата на Успението на цар Петър и за култа към него. – В: ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. С., 2006, 543–557 (в съавторство с И. Билярски).
Езиковите образци на атонските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221–240 (в съавторство с Л. Тасева).
Январская служба св. Афанасию Александрийскому в ранней славянской книжности. – В: Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Сборник доклади от международната конференция в София 7–9.07.2005. С., 2006, 91–110.
Българската редакция на служебния миней от XIII в. – Старобългарска литература, 37–38, 2007, 3–18.
Возникновение славянских служебных миней: общие гипотезы и текстологические факты. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.
Приносът на българските учени в областта на химнографията за развитието на съвременната медиевистика. – Списание на БАН, 2008, 5, 24–29.
Календарът на миней Григ. 1/5 от ОГНБ (втори Добрианов миней). – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008, 83–104.
Още веднъж за протографа на Путятиния миней (РНБ, Соф. 202). – В: Четвърти международен симпозиум “Преславска книжовна школа. Т. 10. Шумен, 2008, 326–340.
Службите за празника на св. Георги на 26 ноември в южнославянските минеи. – В: ПѣНИЕ МАЛО ГеѡРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. С., 2010, 101–116.
Slavonic Vita of Stephen I the Pope of Rome: the Issue of its Latin or Greek Origin. – Scripta&e-Scripta, 8–9, 2010, 365–385 (в съавторство с Лора Тасева).
Съставът на киевските печатни минеи в светлината на вековната славянска ръкописна традиция. – Старобългарска литература (Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов), 41–42, 2009, 53–63.
Още веднъж за химнографските текстове в Синайския евхологий. – В: Погребението и смъртта в юдео-християнската традиция (= Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1.). С., 2011, 232–241.
Старобългарските химнографски книги след Симеоновата епоха: преславската редакция на Октоиха. – В: Международен научен симпозиум „Византия и славяните“ по случай 20-годишнината от създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“. София, 12-14 май 2006 г. (= Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. T. 96 /15/). С., 2011, 239–251.
ІІІ. Рецензии за научни трудове, персоналии
The First Comprehensive Edition of a Slavonic Hand-written Prophetologion. [Рец. за Рибарова, З., З. Хауптова. Григоровичев паримеjник. Т. I. Текст со критички апарат. Скопjе, 1998] – Orientalia Christiana Periodica, 67, 2001, № 2, 447–454 (в съавторство с L. Taseva).
Предизвикателствата на ранните славянски служебни минеи. [Рец. за Нечунаева, Н. Минея как тип славяно-греческого средневекового текста. Таллин, 2000.] – Palaebulgarica, 26, 2002, № 4, 104–120.
Нов поглед върху текстовата традиция на химнографските творби в прослава на славянските първоучители Кирил и Методий. [Рец. за Мирчева, Б. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново, 2001]. – Palaeobulgarica, 28, 2004, № 4, 103–112.
Достоен завършек на изданието на руските служебни минеи за декември. [Рец. за Christians, D. Worterbuch zum Gottesdienstmenaum fur den Monat Dezember slavisch – griechisch – deutsch nach ostslavischen Handschriften des 12. und 13. Jahrhunderts mit einem Glossar griechisch – slavisch (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfalischen Akademie der Wissenschaften; Bd. 107. Patristica Slavica. Bd. 8). Wiesbaden, 2001]. – Palaeobulgarica, 29, 2005, №1, 111–118.
Труд, достойный своего оригинала. [Рец. за Die Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Т. 1.–3. Frejburg i. Br., 1997–2001]. – Palaeobulgarica, 30, 2007, № 1, 77–86.
Gottesdienstmenaum fur den Monat Dezember auf der Grundlage der Handschrift Sin. 162 des Staatlichen Historischen Museums Moskau (GIM). Historisch-kritische Edition. Тeil 4: 25. bis 31. Dezember einschlie?lich des Sonntags nach Christ Geburt. Paderborn, 2006. [Рец.] – Старобългарска литература, 37–38, 2007, 260–268.
Getov, D. Catalogue of the Greek Liturgical Manuscripts, kept in the Library of the “Ivan Dujcev Centre for Slavo-Byzantine Studies”. [Рец.] – Старобългарска литература, 39–40, 2008, 238–243.
Свети Климент Охридски: Слова и слyжби. [Рец.] – Scripta& e-Scripta, 7, 2009, 327–332.
Кънѧжии изборьникъ за възпитание на канартикина. Издаден от Уйлям Р. Федер. Т. 1. Увод и показалци. Т. 2. Текст. Велико Търново, 2008. [Рец.] – Българистика/Bulgarica, 18, 2009, 95–97.
Разгадател на на вековни тайнописни послания (Проф. Георги Попов на 65 години). – Palaeobulgarica, 32, 2008, № 3, 107–115.
Das Byzantinische Eigengut der neuzeitlichen slavischen Menäen und seine griechischen Originale. I. Teilband: Vorwort, Einführung, Incipitarium und Edition der Monate September bis Februar; II. Teilband: Incipitarium und Edition der Monate März bis August. III. Teilbаnd: Incipitarium und Edition Theotokia. Index hymnorum graecorum. Index hymnorum slavicorum. Epimetra tria (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften, 112. Patristica Slavica, 12). Erarbeitet von Peter Plank und Carolina Lutzka. Herausgegeben von Christian Hannick. Verlag Ferdinand Schöningh. Paderborn, 2006, 1619 рр. – Scripta&e-Scripta, 8–9, 2010, 521–536.
Екатерина Дограмаджиева. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009, 552 с. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). – Старобългарска литература, 43–44, 2010–2011, 259–272.
ІV. Енциклопедични статии
Светилен. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 567–569.
Седален. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 575–576.
Славова, Татяна Димова. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 629–633.
Служба. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 646–648.
Служби за Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 671–676.
Служби за Наум Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 676–680.
Срезневский, Измаил. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 729–739 (в съавторство с Л. Тасева).
Стихира. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 755–759.
Стихирар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 759–761.
Тропар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. С., 2003, 676–680.
V. Съставителство, редакция
La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поезия. XIII Congresso internazionale degli Slavisti (Lubiana, 15-21 Agosto 2003). Blocco tematico n° 14. Relazioni. A cura di Krassimir Stantchev e Maria Yovcheva. Roma-Sofia 2003, Roma-Sofia, 2003, 112 рр.
Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. Ред. Л. Тасева, Кр. Фос, М. Йовчева, Т. Пентковская. С., 2004, 518 с.
Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005. Ред. Л. Тасева, Р. Марти, М. Йовчева, Т. Пентковская. С., 2006, 538 с.
ПѣНИЕ МАЛО ГеѡРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнина на проф. дфн Георги Попов. Ред. М. Йовчева, Ив. Добрев, А. Турилов, Е. Трайчев. С., 2010, 660 с.
VІ. Лекции, преводи на новобългарски език и др.
Службата за св. крал Стефан Дечански от Григорий Цамблак. – В: Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Д. Петканова. С., 2010, 142–149, 193–197.
Восточноправославная гимнография: сущность, история, микро- и макрожанровые формы (Лекции). – В: Письменное наследие и современные информационные технологии. Сборник статей лекторов международной научной школы для молодежи. Ижевск, 12–15 октября, 2009. Ижевск, 2011, 159–193.