ПЕТКОВ ГЕОРГИ ВЪЛЧЕВ
Доктор на филологическите науки (2000 г.). Професор по старобългарска литература (2002). Роден през 1939 г. в с. Смоляновци, окръг Монтана. Завършил ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (1967 г.). В Пловдивския университет постъпва през 1981 г. Чете лекции по история на старобългарската литература. Специализирал е в Сърбия, Румъния, Русия и Гърция.
Ръководител на катедра по естетическо въспитание (1986-1990)
Декан на филологическия факултет (1990-1992); зам. декан (1995-1999).
Научна тематика: археография, текстология, изследване, издание и преводи на произведения на старобългарски писатели, предимно от епохата на Второто българско царство – Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Димитър Кантакузин и др., както и изследване и издание на пълния житиен корпус на Стишния пролог.
БИБЛИОГРАФИЯ
I. Книги:
Константин Костенечки. Събрани съчинения. Изследване и текстове, С., 1986, 573 стр. (в съавт. с К. Куев).
Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. С., 1989, 171 стр. (в съавт. с Б. Ст. Ангелов, Г. Данчев и Ст. Кожухаров).
Енциклопедия на българската възрожденска литература. В.Търново, 1996,
883 стр. (в съавт. с Ив. Радев, Р. Русинов, Н. Аретов, Р. Радев и Е. Налбантова).
Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература.
Пловдив, 2000, 558 стр.
Проблемы генеалогии донских казаков Волгоградской области. Руско- болгарское издание. Волгоград-Пловдив. 2004, 93 стр. (в съавт. с В.И.Гомулов и И.М.Попов).
Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т.І.
Месец септември. 445 стр. Пловдив, 2008 г., Т.ІІ. Месец октомври. Пловдив,
2009 г. 449 стр.. Т. ІІІ. Месец ноември. 486 стр. Пловдив, 2009 г., Т. ІV. Месец
декември. 496 стр., Пловдив, 2010, Т. V. Месец януари. 452 стр., Пловдив1 210, Т. VІ. Месец февруари. 441 стр., Пловдив, 2011 ( в съавт. с М. Спасова).
II. Статии:
Откриване и издаване на “Сказание за буквите“ от Константин Костенечки. В: Аспирантски сборник на ВТУ “Кирил и Методий“, 1, 1973, 305-315.
Евтимий Търновски и школата му според “Сказание за буквите“ от Константин Костенечки – В: Търновска книжовна школа. – С., 1974, 531-544.
Из литературната история на текста на “Сказание за буквите“ от Константин Костенечки. – Тр. ВТУ “Кирил и Методий“,Х, 1974, 1, 489-514.
“Skazanie o pismeneh” de Konstantin Kostenetki in literatura romana veche. In: Analele Universitatii din Craiova. Seria Stiinte Filologie. IV, 1976, 27-32.
За десеттомното ръкописно издание на българската литература от времето на Евтимий Търновски. – В: Славистични проучвания. С., 1978, 306-313.
Д-р Петър Берон в Румъния – нови документални свидетелства. – In: Analele Universitatii Bucuresti. Limbi si literaturi straini, XXVIII.1979, № 2, 110-114.
Contributsii la studierea activitatii lui Petar Beron in Craiova. – In: Analele Universitatii din Craiova. Seria Stiinte Filologice, VII, 1979, 85-90.
Въпросът за “двете редакции“ на “Сказание за буквите“ от Константин Костенечки. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2, С., 1980, 225-229.
Взгляды Константина Костенечкого на литературный язык славянских народов. – В: Palaeobulgariсa /Старобългаристика/, IV (1980). 1, 92-99.
Документи за д-р Петър Берон от архива на гр. Крайова. – В: Изв. на държ. архиви.1980, 39, 169-199.
Из ръкописната сбирка на манастира Драгомирна (Румъния). – В: Старобългарска литература. 8,1980, 50-67.
Константин Костенечки за обучението и възпитанието. – В: Проблеми на висшето образование, 1980, 1, 47-52.
Неизвестен текст на малката вечерня от службата на Петка Търновска. – В: Литературна история, 1980, 7, 37-41.
“Мъчение на Йоан Нови Белиградски“ от Григорий Цамблак в превод на румънски език от митрополит Варлаам. – В: Търновска книжовна школа. Т. 3, С., 1984, 119-126.
Два фрагмента от търновската редакция на Стишния пролог. – В: Търновска книжовна школа. Т. 4, 1984, 223-231.
Към биографията на Михаил Кифалов. – В: Литтературна история, 1985, 13, 67-74.
Из историята на Стишния пролог. – В: Трудове на ПУ “Паисий Хилендарски“, Т. 28, кн. 1, 1990. Филологии, 287-295.
Турските нашествия в Тракия и съдбата на двама български книжовници. – В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII век. В.Търново, 1992, 346-351.
Най-старият препис от търновската редакция на Стишния пролог. – В: Исторически преглед. Книга 11-12, 1993, 100-115.
За един ръкопис от търновската редакция на Стишния пролог в сбирката на П. А. Сирку. – В: Търновска книжовна школа, Т. 5, В. Търново, 1994, 133-140.
Апокрифни въпроси и отговори в състава на Стишния пролог (по три сръбски ръкописа). – В: “Език и свят. Съвременна филологическа проблематика“. Сборник с доклади от юбилейна научна конференция. 9-10 юни 1993, Пловдив, 1995, 275-282.
Четири преписа на Стишния пролог от XVI век в ръкописи на Висарион Дебърски (Археографски бележки). – В: Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI век. София, 17-20.Х.1994, 351-362.
Тырновская редакция Стишного пролога. – В: Материалы ХХVII межвузовской научно-методической конференции преподавателей и аспирантов. Вып. 3, Ч.1. Санкт-Петербург, 1998, 42-46.
Търновската редакция на Стишния пролог за зимното полугодие по най-старите руски преписи от Троицко-Сергиевата лавра ( № 717 и № 720). – В: Търновска кнжовна школа. Т. 6, 1999, 51-63.
Славянски съчинения в Стишния пролог. Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 217-228.
Проложные стихи в Стишном прологе. Slavia ortodhoxa. Език и култура. С., 2003, 310-313.
Неизвестни преписи от проложните жития на Кирил и Методий. Старобългарска литература. 33-34. В чест на Климентина Иванова. С., 2005, 186-198.
Бележки за една фраза от проложното житие на Иван Рилски в Стишния пролог. Класика & авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф.д.ф.н. Иван Сарандив. С., 2006, 19-28.
Бележки за два ръкописа от ХІХ век. Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Иван Харалампиев. В.Търново, 2006, 323-336.
Проникването на Стишния пролог в Русия и ролята на митрополит Киприан.
Сборник “Киприанови четения”. В. Търново, 2008, с. 191-200.
Един неизвестен препис от проложното житие на Иоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак. Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. С., 2008, с. 200-210.
Неизвестен препис на Службата за Йоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак. – В: Старобългарска литература. Книга 41-42. С., 2009, с.259-276.
III. Участие в енциклопедии:
Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Под ред. на Д. Петканова. С., 1992 г.
Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. Главен редактор – П. Динеков. С., 1996
Енциклопедия на българската възрожденска литература. В.Търново, 1996
Чуждестранна българистика през ХХ век. Енциклопедичен справочник. С., 2008.
IV.Рецензии
Ново изследване за Азбучната молитва. – В: Език и литература, 1, 1975, 78-82.
Livio Onu. Critika textuala si editurea literatutii ronane veche. (Critique de texte et edition de l’ancienne literature roumane). Bucuresti, 1973,. – В: Etudes balkaniques. 3, 1976, 139-140.
Un nouvelle edition de l’homelie D’Epiphane sur la desente au Enders. – B: Etudes Balkaniques, 2, 1976, 133-135.
Ново изследване за Димитър Кантакузин. – В: Старобългарска литература. 9, 1981, 127-129.
Ораторската проза на Евтимий Търновски – хабилитационен труд за научното звание “доцент“, присъдено на Димитър Кенанов от НС при Филологическия факултет на ВТУ “Кирил и Методий“, май, 1986 г.
Сръбската литература XII-XIII в контекста на старобългарската книжнина (типологични паралели), дисертация за получаване на научната и образователна степен “доктор“ от Радослава Станкова, защитена пред СНС при ВАК в София през март 2001 г.
Старобългарската ръкописна книга – хабилитационен труд за присъждане на научното звание “професор” на доц. д-р Даринка Караджова от Благоевградския университет “Неофит Рилски”, 8 октомври 2008 г. пред СНС при ВАК – София
V. Хроника
Трети международен симпозиум “Търновска книжовна школа“. – В: Език и литература, 2, 1981, 125-128.
Проф. д-р Пеньо Русев. – В: Старобългарска литература, 13, 1982, 161-163.
VI. Преводи на старобългарски съчинения
Похвално слово за Димитър Солунски. – В: Стара българска литература. Том втори. Ораторска проза. Състав. и ред. Л. Грашева, С., 1982, с.241-247 (в съавт. с Г. Данчев).
Из похвално слово за Николай Мирликийски. – В: Стара българска литература. Том втори. Ораторска проза. Състав. и ред. Л. Грашева, С., 1982, 247-248 (в съавт. с Г. Данчев).