Старобългарска литература

 УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ДИСЦИПЛИНАТА

СТАРА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

за студенти във Филологическия факултет на ПУ «Паисий Хилендарски» (редовно обучение)

 АНОТАЦИЯ

Курсът по Стара българска литература е включен в учебните планове на специалностите Българска филология, Славянска филология и Етнология, както и на специалностите от педагогическото направление: Български език и руски език, Български език и история, Български език и английски език, Български език и френски език, Български език и немски език, Български език и испански език, Български език и новогръцки език и Теология

Тази дисциплина е първата от цикъла дисциплини по история на българската литература от ІХ до ХХ век, които студентите слушат по време на своето следване в образователната степен “бакалавър”. Целта на дисциплината е да даде знания на студентите за възникването и развитието на българската литература през средновековието от ІХ до ХVІІІ век. На лекциите и семинарните занятия студентите се запознават със спецификата на старобългарската литература, нейните връзки и взаимоотношения с византийската литература и с литературата на другите слявянски литератури, както и с най-новите постижения на националната и световната медиевистика.

ТЕМА 1. Увод

Историята на старата българска литература като наука – възникване, развитие, предмет и метод. Основни принципи на периодизацията на старата българска литература. Средновековните български писмени паметници – преписи, език, редакция. Предписменият период в историята на българската литература. Първобългарски надписи – класификация и значение.

       Лит.:

Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981 (на адрес: http://www.promacedonia.org/vb/)

История на българската средновековна литература. С., 2008,  с. 61–75.

 

ТЕМА 2. Старата българска литература: особености

Хронологични граници, мирогледна основа, жанрова система, книжовен живот и литературен процес, значение на преводната литература.

      Лит.:

История на българската средновековна литература. С., 2008,  с. 15–35.

 

ТЕМА 3. Възникване на славянската писменост

Развитието на славянската писменост  в Моравия, Панония и България. Проблемът за двете азбуки и за езика на първите славянски книги. Старобългарският език през Средновековието.

Лит.:

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 37–48, 54–61, 88–92.

 

ТЕМА 4. Кирил и Методий – живот и дейност

Извори, произведения, издания и изследователи. Пространното житие на Константин-Кирил Философ и Пространното житие на Методий като исторически извори. Творби и преводи. „Проглас към Евангелието“. Общославянско значение на тяхното дело.

Лит.:

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 37–48, 93–99, 136–139, 297–301.

Петканова, Д. Константин-Кирил. Денница на славянския род. 1 изд. С., 1983; 2 изд., 1994 (на адрес: http://www.promacedonia.org/dp/index.html)

Стойкова, А. Първоучителят Методий. С., 1995.

 

ТЕМА 5. Старобългарската литература през IX-X век

Обща характеристика. Етапи в развитието на преводната литература. Основни тенденции, насоки и постижения. Утвърждаване и развитие на Кирило-Методиевото дело. Религиозно-просветителската мисия на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовни средища. Писатели и творби.

Лит.:

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 49–54, 76–83.

 

ТЕМА 6. Климент Охридски – жизнен и творчески път.

Извори, издания и изследвания – обществена, литературна и просветна дейност. Произведения – похвални и поучителни слова. Химнографията като специфичен жанр на средновековната литература. Акростихови химнографски творби на Климент Охридски. Наум – жизнeн и творчески път. Произведения за него. Роля на Климент Охридски и Наум Охридски. Охрид като книжовен център.

Лит.:

Бончев, А. Климент Охридски. Слова и поучения. С.,1970.

Велинова, В. Климент Охридски – учителят и творецът. С., 1995

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 230–239.

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html)

Свети Климент Охридски. Слова и Служби. С., 2008.

Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и дело. С., 1988.

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. I-III. С., 1970–1977 (под ред. на Хр. Кодов, Ив. Дуйчев, Б. Ангелов).

 

ТЕМА 7. Преслав като книжовен център

Славянизация и християнизация на българската държава, църква и култура. Съборът от 893 година. Решения на събора. Книжовните занимания на цар Симеон – Симеонов сборник от 1076 г., Златоструй. Възхвалата за Симеон. Други книжовници от Преслав.

Божилов, Ив. Цар Симеон Велики (893-927). Златният век на средновековна България. С., 1983.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 83–88, 251–254, 288–291, 292–293.

 

ТЕМА 8. Константин Преславски

Извори за живота и дейността му. Произведения: “Учително евангелие” (пролог и беседи); акростихови химнографски произведения; преводни творби; “Азбучна молитва” – тържествен химн на славянската писменост и литература. Издания и изследвания. Спорни проблеми.

Лит.:

Велинова, В. Слово за Константин Преславски. С., 1999.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 240–245.

Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974.

 

ТЕМА 9. Йоан Екзарх

Извори за живота и дейността му. Творческо дело. Преводи и компилации – “Небеса”, “Шестоднев”. Словата на Йоан Екзарх. Заслугите на Йоан Екзарх за развитието на науката и културата, приносът му за развитието на старобългарския литературен език.

Лит.:

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 170–174, 245–248.

Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000 (на адрес: http://www.promacedonia.org/je/index.html)

Йоан Екзарх Български. Слова. С., 1993.

Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх. С., 2001.

 

ТЕМА 10. Черноризец Храбър

Личността на Черноризец Храбър. Основни въпроси на неговото съчинение “За буквите”. Композиция, стил и език. Разпространение на творбата. Въздействие на творбата върху българските, сръбските и руски книжовници през Средновековието.

Лит.:

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 248–251.

Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974.

Куев, К. Черноризец Храбър. С., 1967.

Петканова, Д. Черноризец Храбър. 1 изд. С., 1984; 2 изд. , 2000.

 

ТЕМА 11. Българската литература по времето на цар Петър (927–969).

Културно-исторически условия. Общи тенденции. Петър Черноризец и неговите поучения.

Лит.:

Павлова, Р. Петър Черноризец, старобългарски книжовник от X век. С., 1994.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 255–270, 291–292.

 

ТЕМА 12. Богомилска книжнина

Богомилството като обществено движение и като религиозно-еретическо учение. Извори, произход, идеология, разпространение, влияние и значение. Богомилска книжнина. Произход, развитие и разпространение. Същински богомилски творби. Тайната книга – основно произведение. Катарски требник. Богомилски апокрифни разкази и повести.

Лит.

Ангелов, Д. Богомилството в България. С., 1961.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С., 1925; 2 изд. 1970 (на адрес: http://www.promacedonia.org/ji/)

История на българската средновековна литература, с. 270–280.

 

ТЕМА 13. Противобогомилска книжнина

Презвитер Козма – извори, изследвания и издания. Живот, личност и идеи. “Беседа против богомилите”като исторически документ и като литературно произведение. Козма като писател публицист – похвати и стил. Разпространение и влияние на произведението в старите славянски литератури. Значение.

Лит.

Ангелов, Д. Богомилството в България. С., 1961.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 280–285.

 

ТЕМА 14. Апокрифна литература

Произход и източници, разпространение в България и Европа през епохата на Първото българско царство и по-късно. Tематика на апокрифите. Връзка с народното творчество. Видове апокрифи – старозаветни и новозаветни. Поп Йеремия – “Повест за кръстното дърво”. Други апокрифни произведения. Разумници, гадателни книги: съновник, коледник, лунник, месецослов, трепетник. Разпространение и значение на апокрифната книжнина. Издания, изследвания и преводи.

Лит.

Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1978.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 212–222, 415–424.

 

ТЕМА 15. Повествования от епохата на Първото българско царство

Произход, преводи, византийски и източни сюжети, българска тематика. Развитие на жанра. Нравоучителни и героично-исторически повествования. Оригинални български повествования от времето на Първото българско царство. Чудото с българина като исторически документ и художествена творба. Значение и влияние на повестите и разказите от IX-X век. Публикации на текстове и преводи.

Лит.

Иванов, Й. Старобългарски разкази. С., 1935.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 425–428.

Йонова, М. Белетристиката в системата на старата българска литература. С., 1992.

 

ТЕМА 16. Старата българска литература през епохата на византийското владичество

Условия за литературна и културна дейност по време на владичеството. Дейността на охридските архиепископи Теофилакт и Димитър Хоматиан. Литературни паметници на гръцки и на български език: жития и служби за Климент Охридски и Наум. Георги Скилица – “Житие на Иван Рилски”. Оригинални произведения от епохата на владичеството: Народно житие на Иван Рилски, Български апокрифен летопис, Солунска легенда и др.

  Лит.:

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html)

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 397–428.

 

ТЕМА 17. Старата българска литература по време на Второто българско царство. Българската литература през XIII век

Условия за развитие. Книжовни центрове: официална и народна литература – особености. Книжовни паметници от XIII век: надписи, приписки, преписи, правителствени и църковни решения (Борилов синодик), разказ за свикването и работата на събора. Анатеми и славословия. Разказ за възстановяването на Търновската патриаршия. Сборници: Берлински сборник, Драганов миней.

Лит.

Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 435–486.

 

ТЕМА 18. Старата българска литература през XIV век

Разцвет на старата литература по време на царуването на Иван-Александър. Идейни търсения през този век – исихасти и варлаамити. Книжовни средища по българските земи. Атон като център на български книжовни реформи. Търново като главно книжовно средище през XIV в. Паметници с художествена стойност – Лондонско евангелие, Манасиева хроника, Томичов псалтир, Иван–Александров (Софийски) песнивец и др. Ролята на Иван-Александър за разцвета на старата българска литература и изкуство. Двете похвали за него. Грамоти от онази епоха.

Лит.

Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. С., 1981.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 499– 519.

 

ТЕМА 19. Търновска книжовна школа

Исторически условия, литературно своеобразие, творци. Григорий Синаит и исихазмът като религиозно-мистично учение. Теодосий Търновски – живот и дейност, житието му от Калист. Ромил Видински – житие за него от монах Григорий Доброписец. Белетристични тенденции в житието. Издания на произведенията на търновските писатели и изследвания за тях. Значение на Търновската книжовна школа за балканските страни и Русия.

Лит.

Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.

Иванова, К. Патриарх Евтимий. С., 1986.

Иванова, Кл. Някои моменти от българо-византийските литературни връзки през ХІV в. (Исихазмът и неговото проникване в България). – Старобългaрска литература, 1, 1971 , 209–242.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 519–534, 535–540, 548–552.

Русев, П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. С., 1983.

 

ТЕМА 20. Евтимий Търновски

Извори и изследователи на книжовното му творчество. Жизнен и творчески път. Правописно-езикова и литературнохудожествена реформа. Евтимий Търновски като ръководител и вдъхновител на борбата на българския народ против османските завоеватели преди и след падането на Търново.

Литературно наследство: Жития (за Иван Рилски, Петка Търновска, Филотея Темнишка, Иларион Мъгленски). Похвални слова (за Константин и Елена, Йоан Поливотски, Михаил Воин, великомъченица Неделя). Послания (до Киприан, Никодим Тисменски, Антим). Литературни трудове. Стил и език на Евтимий Търновски. Разпространение и влияние на произведенията му у нас и в чужбина.

Лит.

Иванова, К. Патриарх Евтимий. С., 1986.

Иванова, К. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологически бележки). – Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36.

Иванова, К. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 14, 1983, 25–36.

Иванова, Кл. Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 1982, 12, 30–53.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 540–544, 575–579.

Патриарх Евтимий. Съчинения. С., 1990.

 

ТЕМА 21. Ученици и последователи на Евтимий Търновски

Съдбата на старата българска литература и култура след падането под османско владичество. Киприан – живот и дейност, книжовно наследство. Заслугите му за проникването на старата българска литература и култура в Русия през втората половина на XIV в. Йоасаф Бдински – “Похвално слово за Филотея”. Исай Серски – Летописен разказ за разорението на българските земи след битката при с. Чермен през 1371.

Лит.

Дончева-Панайотова, Н. Киприан – старобългарски и староруски книжовник. С., 1981.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 581–582, 582–587.

 

ТЕМА 22. Григорий Цамблак

Извори за живота и творчеството му. Издания на негови творби и изследователи. Патриотична християнско-проповедническа и дипломатическа дейност. Идеалът на Цамблак. Литературно творчество: произведения със сръбска тематика (“Житие на Стефан Дечански”, “Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска в Сърбия”); произведения с румънска тематика (“Мъчение на Йоан Нови Сучавски”); произведения, свързани с Русия (“Надгробно слово за Киприан”); проповеди за църковни празници.

 

ТЕМА 23. Произведения на Григорий Цамблак с български облик и смисъл

“Разказ за пренасяне мощите на Петка Търновска” като исторически документ и художествено произведение; “Надгробно слово за Киприан” – възторжена възхвала на Киприан, за Търново и за България.

“Похвално слово за Евтимий Търновски” – вдъхновено повествование за Евтимий като духовен ръководител на българския народ. Образът на Евтимий. Жанрови и композиционни особености на словото. Защитата на християнската вяра като защита на народността. Стилни похвати на изображение. Българският патриотичен смисъл на Цамблаковото дело. Издания и преводи.

Лит. по теми 22 и 23.

Давидов, А., Г. Данчев и др. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. С., 1983

Иванова, К. Патриарх Евтимий. С., 1986.

Иванова, Кл. Похвално слово за първомъченик Стефан от Григорий Цамблак. – Старобългарска литература, 18, 1985, 93–106.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 544–547, 588–597.

Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. С., 1966.

Русев, П., А. Давидов, Ив. Гълъбов, Г. Данчев. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. С., 1971.

 

ТЕМА 24. Константин Костенечки

Извори, изследвания и издания на творбите му. Живот и дейност. Личност и образование. Оригинални произведения: “Разяснено изложение за буквите” – първи славянски филологически труд. Развитие на търновската правописно-езикова и литературнохудожествена реформа в Сърбия. “Житие на Стефан Лазаревич” като модерна биография и като исторически документ. Преводи: Пътуване по Палестина, тълкувание на Песен на Песните. Роля и значение на Константин Костенечки в историята на българските литературни взаимоотношения през Средновековието.

Лит.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 647–656

Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки.  Изследвания и текст. С., 1986.

Тотоманова, А-М. Константин Костенечки. С., 1993.

 

ТЕМА 25. Среднобългарски разкази и повести

Преводни: Троянската притча, Разказ за кръвосмешението, разкази за Езоп, Кръчмарката Теофана. Оригинални: Разказ за произхода на самодивите, Българската царкиня Персика и др.

Лит.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 468–476.

Йонова, М.. Белетристиката в системата на старата българска литература. С., 1992.

 

ТЕМА 26. Старата българска литература през XV век

Условия за литературна работа след падането на българската държава. Книжовни средища. Демократични и народни тенденции в литературните произведения на епохата. Съдбата на българските книжовници и книги. Владислав Граматик. Сборници. “Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир” (Рилска повест) като белетристично произведение. Димитър Кантакузин – житие с малка похвала и служба за Иван Рилски. Стихотворната “Молитва към Богородица”; похвални слова и др. Българската хроника от началото на XV в.

Лит.

Данчев, Г. Димитър Кантакузин. С., 1979

Данчев, Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. С., 1969.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 617–647.

Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII в. С., 1990.

 

ТЕМА 27. Софийските книжовници през XVI век

София като икономически, културен и книжовен център през XVI век. Новите български мъченици. Поп Пейо с “Житие на Георги Нови Софийски”. Матей Граматик с “Житие за Никола Нови Софийски”. Двете жития се разглеждат като исторически и литературни произведения. Демократични и патриотични тенденции в тях.

Лит.

Динеков, П. Софийски книжовници през ХVІ в. 1. Поп Пейо. С., 1939.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 695–722.

Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII в. С., 1990.

 

ТЕМА 28. Българската литература през XVII–XVIII век

Условия за книжовна и просветна дейност. Сборници със смесено съдържание. Дамаскин Студит и българските преводи на неговите слова. Разпространение и значение на дамаскините. Литературата на българските католици. Издания и изследвания на дамаскините.

Лит.

История на българската средновековна литература. С., 2008, с. 727–752.

Петканова, Д. Народното четиво през XVI–XVIII в. С., 1990.

 

Обща библиография:

Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература.Ч. I. С.,  1958; Ч. II. С., 1967; Ч III. С., 1978.

Бакалов, Г. Византия. С., 1993.

Божилов, Ив. Културата на средновековна България. С., 1995.

Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура. С., 1970 (на адрес: http://www.promacedonia.org/sv/)

Велчева, Б. Старобългарските ръкописи и техният език. С., 1983.

Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV век. С., 1985.

Динеков, П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1961; 2 изд. 1967; 3 изд. 1974; 4 изд. 1979.

Динеков, П. Стара българска литература. Ч. I. С., 1950; Ч. II. С., 1953.

Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985.

Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1 изд. 1908; 2 изд. 1931; 3 изд. 1970 (фототипно). (на адрес: http://www.kroraina.com/NI/)

Иванова, К. В началото бе книгата. С.,1983.

История на българската средновековна литература. Съст. А. Миленова. С., 1-о изд. 2008; 2-о изд. 2009.

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т I. С. 1985; Т. II. С., 1995; Т.III. С.,2003; Т. IV. С.,2003.

Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1979; 2 изд., 1986.

Лихачов, Д. С. Големият свят на руската литература. С.,1976.

Оболенски, Д. Византийската общност.С., 2001.

Петканова, Д. Хилядолетна литература.С., 1974.

Петканова, Д. Българска средновековна литература. В. Търново, 2001. (4-о разш. изд.).

Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993.

Слова на светлината. Творби на старобългарски писатели от епохата на св. Княз Борис, цар Симеон и св. Цар Петър. С., 1995.

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С., 1982.

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985;  2 изд. 1996.

Стара българска литература. Т. I. Апокрифи. С., 1981 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bg_ap/)

Т. II. Ораторска проза. С., 1982; Т. III. Исторически съчинения. С., 1983; Т. IV. Житиеписни творби. С., 1986; Т. V. Естествознание. С., 1992.

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. С., 1992; 2 доп. изд., В. Търново, 2003.

Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. С., 1995  (на адрес: http://www.kroraina.com/knigi/zv/)

Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалиптичната традиция в старобългарската книжнина. С., 1998 (на адрес: http://www.kroraina.com/NI/)

Флоря, Б. Н. Сказания о начале славянской письменности. Спб., 2000.

Флоря, Б. Н, А. А. Турилов, С. А. Иванов, Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. Спб., 2000.

 

Изготвила: доц. д-р Мария Йовчева