Любка Петрова Липчева-Пранджева
| научна степен | Доктор на филологическите науки |
| научно звание | Професор |
| llipcheva@abv.bg | |
| ОБРАЗОВАНИЕ | |
| 1980 – 1985 | СУ „Климент Охридски”, Българска филология |
| 1986 – 1990 | докторантура по литературознание към катедра теория на литературата, СУ „Климент Охридски” |
| ПРОФЕСИОНАЛНА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ | |
| 1989 – 1995 | хоноруван асистент към катедра история на българската литература на СУ „Климент Охридски” и катедра българска литература и теория на литературата на ПУ „Паисий Хилендарски” |
| 1995 | Защита на докторат на тема „Художествената условност в историческия роман” |
| 1996 – 2001 | асистент, главен асистент към катедра българска литература и теория на литературата, ПУ „Паисий Хилендарски” |
| 02.03. 1999 – 05.1999 | изследователска стипендия на Internationale Jugendbibliothek, Мюнхен |
| 2002 | Доцентура |
| 03. 2003 – 06. 2006 | лектор по български език, литература и култура в университета на Виена, Република Австрия |
| 01.09. 2006 – 30.11.2006 | изследователска стипендия на Österreich Kooperation, Виена |
| от 01.12. 2006
2010
2013
Лекционни курсове
|
преподавателска дейност в ПУ „Паисий Хилендарски”
защита на докторат на тема „Битие в превода. Българска литература на немски език. 19-21в.”
Професор
История на българската литература след Първата световна война Deutschsprachige Kinder- und Jugendliteratur Левски – литературният митопоезис Историческият роман – жанр и памет Критика и канон Bulgarische Literatur I (neuere Literatur) Die Stimmen der bulgarischen Avantgarde Der bulgarische Literaturkanon im Sozialismus Das Bild des Anderen – Fremdheitsdarstellung in der bulgarischen Literatur Frauenbilder und Frauenrollen in der neueren bulgarischen Literatur |
| Работа в университетски, национални и международни проекти и програми: | |
| 2001- 2002 | „Левски – име, мит, канон” – индивидуален изследователски проект към национална програма на МОН /01ФЛ70/ |
| 2005 -2006 | „200 години българска печатна книга” – проект към Комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз; съорганизатори: Институт по славистика към Виенския университет, Български културен институт „Дом Витгенщайн” |
| 2007 | Български книги, печатани във Виена 1845 -1878 – изложба;съорганизатори: НБ „Кирил и Методий”, Български културен институт „Дом Витгенщайн”, Австрийска национална библиотека |
| 2009 | DFG Projekt, Humboldt-Universität zu Berlin: „Staatssozialismus als Kulturvermittler? Bulgarische Literatur in deutscher Übersetzung (1944–1989)“(Държавният социализъм като културен посредник? Българска литература в превод на немски език (1944-1989) |
| Области на професионален интерес | история и теория на литературата, интеркултурна комуникация, текст и рецепция, интертекстуалност, превод |
Списък на публикациите
- I. Монографии
Бързият сън на митовете. София: Примапринт, 1999 г., 202 с.
Левски: Букви от името. София: Примапринт, 2001 г., 208 с.
Битие в превода. Българска литература на немски език (XIX-XX в.). Studies on Language and Culture in Central and Eastern Europe (SLCCEE), Bd. 13. München – Berlin, 2010, 328 с.
- II. Избрани статии в научни списания и научни сборници
Историческият роман – жанрова същност и граници. – Литературна мисъл, 1992, кн. 1‑2., с. 57-79.
Паратекстът – функции на отхвърлената граничност. – Литературата, 1995, кн. 2, с. 110 -125.
Пораждане и съотнасяне на темпоралните пластове в историческия роман. – Годишник на СУ, Факултет славянски филологии, Том 87, кн. 2 – Литературознание, 1994, с. 131-163.
Какво напомня отложеният разказ. – Литературата, 1998, кн. 8, с. 79 – 89.
Le traducteur jaloux;Ревнивият преводач. В: Н. Капралова (съст.): L’univers immortel. Безсмъртната вселена. Сборник, посветен на 90-годишнината на Клод Леви-Строс. Sofia 1998, 30-40.
Последната радост. В: С. Янев /съст. /, Литературата. Новият поглед. С., 1999 г., с. 137-157.
Яворов като Захари. Палигенезата – чете, помни и пише. В: Т. Жечев, Х. Фай и др. (съст.): 120 години Пейо Яворов. 1878-1998. Sofia 2000, 82-95.
Педагогика на помненето. Словото Левски в уводната част на Вазовата ода. – Български език и литература, бр. 6, 2000 г., 22-38.
Интернет. Буйствата на митологиите. В: Н. Капралова (съст.): В търсене на митичната тъкан. A la recherche de la texture mythique. Sofia 2002, 169- 180; 163-174.
Думата на класика. – Литературата, 2001, кн.1, 55-81.
Ограбената памет – страхове и охранителни стратегии. В: Ани Бурова и др. (съст.): Фигури на автора, Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Биолчев. София, 2002, 486-494.
Новите дрехи на Клио. Митът Левски и студената памет. – Научни доклади и съобщения от конференцията, посветена на 10-годишнината на ФФ. Благоевград, 2002, 253-260.
„Гласовете ви чувам” – перспективи на гледането и аксиологии на вслушването. В: Воля за облик. Юбилеен сборник в чест на проф. С. Янев. София, 2002, 220-236.
„Че аз съм черна циганка…”. В: М. Кирова (съст.): Йовков. Съвременни интерпретации. Велико Търново: 2003, 43-64.
От Апостола до Джин гиби. В: Цв. Ракьовски (съст.): Словесност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Енчо Мутафов. Благоевград: 2003, 270-285.
В тройното огледало на чуждия език. В: Т. Ичевска (съст.): Езикът и литературата в модерното общество. София 2005, 304-315.
Въобразености – със и без Вайнингер. – Литературна мисъл. 2005г., кн.2, 68-81.
26. Vitrinen und Lektüre. Neubulgarische Literatur in bulgarischen und deutschsprachigen Anthologien bis 1919. – Wiener Slavistisches Jahrbuch 52/2006, 85-103.
Die (un)sichtbare Stadt. Wien in der bulgarischen Literatur. In: P. Bachmaier, A. Schwartz (Hrsg.): Österreich und Bulgarien 1878-2008. Geschichte und Gegenwart. (=Miscellanea Bulgarica 19). Wien 2008, 235-250.
Жаргон на различието. Билингвизмът като оператор на четенето при Д. Динев. – Ж. Чолакова и др. (ред.), Интеркултурният диалог. Традиции и перспективи. ПУ „Паисий Хилендарски”, Научни трудове, том 46, кн.1, сб. Б, 2008, 440-455.
Моцарт. Детето чудо и чудесата на детската литература. В: Кл. Протохристова и др. (ред.), сб. „Моцарт – литературни сюжети, тематизации и контексти”, 2009, Пловдив: Летера, 84 – 97.
Майчин или авторски – езикът като избор за литературна идентичност. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, Bd. 55, Wien 2009, ÖAW, 43-65.
Цветя от Балкана. Кодификации на българската литература в немскоезичния културен контекст. – Страница 2009/2, 134-143.
„Не съм от тях”. Различието – стратегии на литературния успех. В: М. Николчина, И. Александрова, К. Михайлов и др. (ред.), „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Н. Георгиев, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2009, 266-283.
Unter dem Druck der brüderlichen sozialistischen Umarmung: „Das jüngste Gericht“ von Blaga Dimitrova und die verteidigte Urheberschaft. In: Christian Voß (Hrsg.): EU-Bulgaristik. Potentiale und Perspektiven. Festschrift für Norbert Randow zum 80. Geburtstag. München 2009, 101-117.
Яворов на немски – асиметрии на преводното битие. В: М. Димитрова, Пл. Антов и др. (съст.), Яворов литературни и биографични сюжети. София: „Боян Пенев”, 2009, 140-162.
Маршрути на превода. За едно пътуване по Стара планина… през езици и идеологии (I). – Електронно списание LiterNet, 14.02.2010, № 2 (123). Маршрути на превода. За едно пътуване по Стара планина… през езици и идеологии (ІI). – Електронно списание LiterNet, 12.03.2010, № 3 (124).
Voyage sentimental… по Европа. Стратегии на професионализма. – Електронно списание LiterNet, 02.12.2010, № 12 (133).
III. Други
Български книги, печатани във Виена през ХІХ-ти век. Библиография, включена в каталога на Австрийската национална библиотека. (научно ръководство) – Wien, 2006; Verbund-ID-Nr. AC05261629; Österreichische Nationalbibliothek, Kat. Slav.IV.44, Signatur: 1804423-C.= http://aleph18.onb.ac.at/F/AGXTYNJ2P5J9V387V36KQLF247LGB6AIDKCSRXRU25EQ9AM2DF-14905?func=find-b&find_code=WRD&adjacent=N&request=1804423-C&x=18&y=7.
Ж. Чолакова, Д. Иванова, Л. Липчева и др. (редактори), Интеркултурният диалог. Традиции и перспективи. ПУ „Паисий Хилендарски”, Научни трудове, том 46, кн.1, сб. Б, 2008.
Л. Липчева, И. Пелева (съставителство и редакторство), Литературният скандал. Скандалът като литература. Пловдивско университетско издателство, 2010.
Ж. Чолакова, Д. Иванова, Л. Липчева и др. (редактори), ПУ „Паисий Хилендарски”, Научни трудове, том 47, кн.1, сб. Б, 2009.