Семинарни занятия за Българска филология и Славянска филология

ПРОГРАМА НА СЕМИНАРНИТЕ ЗАНЯТИЯ ПО ДИСЦИПЛИНАТА

УВОД В ЛИТЕРАТУРНАТА ТЕОРИЯ

ТЕМА 1. Предмет и задачи на дисциплината като специфична литературоведска пропедевтика 

ТЕМА 2. Филосоофско-естетическите възгледи на Платон и Аристотел според “За поетическото изкуство” и Х книга от “Държавата”.

  1. Аристотел. За поетическото изкуство. (Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки проф. д-р Ал. Ничев), С. 1975. (2 изд. – 1993)
  2. Гочев, Н. Poiesis. Класически и съвременни  опити по теория на старогръцката литература. Том І. Аристотел и Хегел. С. 2004, с. 21-30, 37-46, 317-322
  3. Панчева, Е. Личева, А. Янакиева, М. Теория на литературата. От Платон до постмодер­низма. С. 2005, с. 11-39.
  4. Рикьор, П. Едно подемане на Поетиката на Аристотел – В: Рикьор, П. Прочити. С. 1996.
  5. Колингвуд, Р. Дж. Принципы искусства. М.1999.

ТЕМА 3. “Лаокоон – или за границите на живописта и поезията” на Г. Е. Лесинг като продължение и развитие на Аристотеловата традиция в подхода към изкуството.

  1. Лесинг. Лаокоон или за границите на живописта и поезията. (Встъпителна студия проф. д-р Исак Паси) С. 1978.
  2. Паси, И. Немска класическа естетика. С. 1992
  3. За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма. С. 1975.
  4. Растие, Фр. Знаци и изкуства. Семантика и семиотика. С. 2004.

ТЕМА 4. Условността на изкуството и проявленията й в художествената литература.

  1. Джаджев Ив., Основен курс по естетика (гл. 14-16). Варна. 1999.
  2. Липчева-Пранджева, Л. Художествената условност – проблематика и възможни подходи – Език и литература, 1990, кн. 5-6.
  3. Кълър, Дж. Проблеми на теорията на фикцията – Литературна мисъл, 2003, кн. 1-2, с. 171-186.
  4. Растие, Фр. Знаци и изкуства. Семантика и семиотика. С. 2004, с. 133-193.
  5. Кълър, Дж. Условност и натурализация – В: Литература & Образование. С. 1999.
  6. Изер, В. Актове на фингирането – В: http://liternet.bg/publish1/wiser/akt.htm
  7. Wolfgang Iser – The Significance of Fictionalizing – In: http://www.anthropoetics.ucla.edu/ap0302/iser_fiction.htm
  8. Философско-литературный журнал Логос 3 (1999) 13 (Тема: Вымысел) – В:  http://www.ruthenia.ru/logos/number/1999-03-13.htm

ТЕМА 5. Хегеловите постановки за образната същност на изкуството. Специфика на литературнохудожествения образ.

  1. Хегел, Г. Естетика, Т. 1. С., 1967.
  2. Паси, И. Немска класическа естетика. С. 1992
  3. Гочев, Н. Poiesis. Класически и съвременни  опити по теория на старогръцката литература. Том І. Аристотел и Хегел. С. 2004, с. 110-119.
  4. Лосев, А. Ф. Проблемът за символа и реалистичното изкуство. С., 1989.
  5. Ингарден, Р. Исследования по эстетике. М. 1962.

ТЕМА 6. Език и литературна художественост.

  1. Тодоров, Цв. Три възгледа за поетическия език – Литературна мисъл, 1982, кн. 4.; също и в: Литературознание. Христоматия. Съст. Енчо Мутафов. Благоевград. 1998, с. 119-135.
  2. Георгиев, Н. Художествена литература и езикова доктрина – В: Проблеми на теорията и историята на литературата. С., 1984.
  3. Волошинов, В. Н. (М. М. Бахтин) Слово в жизни и слово в поэзии (превод от руски и коментар Ат. Бучков) – Език и литература, 1994, кн. 5, с. 32-41.
  4. Бахтин, М. М. Философия на словесността. С., 1996.
  5. Бахтин М.М. Проблемът за съдържанието, материала и формата в словесното художествено творчество – В: Въпроси на литературата и естетиката. С. 1983, с. 41-107.
  6. Хард, М. Поетика и семиотика, знакова система на поезията – В: Семиотика. Материята на мисълта. С. 1991, с. 121-170.
  7. Жьонет, Ж. Поетически език и поетика на езика – Бюлетин на Съюза на българските писатели, 1984, кн. 10; също и в: Женет, Ж. Фигури. С. 2002, с. 210-234.

ТЕМА 7. Сюжет, фабула, композиция

  1. Виготски, Л. С. Психология на изкуството (гл. VII). С. 1978.
  2. Успенски Б. Поетика на композицията – В: Съчинения, т. 1. Семиотика на изкуството. С. 1992.
  3. Джеймс Уд. Как действа литературата. С. 2010.
  4. Лотман Ю.М. Структура художественного текста. М., 1970 (Гл. “Композиция”).С.255-279; 280-288.
  5. Медведев П.Н. Формальный метод в литературоведении. Ч.3. Формальный метод в поэтике. Гл. III. Элементы художественной конструкции. Тема, фабула и сюжет.
  6. Шкловский В.Б. Связь приемов сюжетосложения с общими приемами стиля // Шкловский В.Б. О теории прозы. М., 1988.
  7. Жирмунский В.М. Композиция лирических стихотворений // Жирмунский В.М. Теория стиха. Л., 1975. С.433-438.

ТЕМА 8. Повествователят и неговите функции в художествената проза.

  1. Козлуджов З. Повествователят. Подстъпи към интерпретацията му. Макрос 2000. Пловдив. 1994; също и в: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1992.
  2. Козлуджов З. Литературният сказ и проявите му в българската проза. Макрос 2001. 1998.
  3. Бахтин, М. Проблеми на поетиката на Достоевски (гл. V, подгл. 1. Типове прозаическа реч). С. 1976, с. 204-227.
  4. Бахтин, М. М. Словото в романа – В: Бахтин, М. Въпроси ва литературата и естетиката. С. 1983
  5. Русе, Ж. За повествованието от първо лице – Бюлетин на СБП, 1978, кн. 5.
  6. Адорно, Т. Мястото на разказвача в съвременния роман – Съвременник, 1989, кн. 3.
  7. Тодоров, Цв. Повествованието като процес на изразяване – Литературата, 1994, кн. 2.
  8. Георгиев, Н. Как е съшит “Шинел” на Гогол – В: Мнения и съмнения. С. 1999, с. 230-293.

ТЕМА 9. Стилистични фигури. Принципи на образуване.

  1. Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С. 2000, с. 95-103.
  2. Барт, Р. Старата реторика – В: Барт, Р. Разделението на езиците. С., 1996, 129-192.
  3. Лотман, Ю. Реторика – Философска мисъл, 1990, кн. 10.
  4. Гаспаров, М. Л. Античная риторика как система – В: Гаспаров, М. Л. Избранные труды, Т. 1. М. 1997.
  5. Женет, Ж. Фигури. С. 2002. (Статиите “Фигури” и “Съкратената реторика”)

ТЕМА 10. Тропите и езиковата многозначност.

  1. Рикьор Пол. Живата Метафора. С. 1994.
  2. Паси, И. Метафората. С. 1995.
  3. Георгиев Н. Анализ на лирическата творба (гл. IV). С. 1985 (III изд. 2002).
  4. Лотман, Ю. Реторика – Философска мисъл, 1990, кн. 10.
  5. Де Ман, П. Алегории на четенето. С. 2000.
  6. Теория метафоры (Ред. Н. Арутюнова). М., 1990.

ТЕМА 11. Особености на стиховата реч и видовете стихосложения.

  1. Янакиев, М. Българско стихознание. С., 1960.
  2. Лотман Ю.М. Анализ поэтического текста. Л., 1972; също и в: Лотман Ю.М. О поэтах и поэзии. СПб., 1996. http://aptechka.agava.ru/statyi/teoriya/lotman/lotman1.html
  3. Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С. 2000, с. 56-64.
  4. Милчаков Я. Стих и поезия. С. 1990.
  5. Кунчева, Р. Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега. С. 2000.
  6. Златанов, Бл. Интенция и смисъл на стиховия текст. С. 2002.

ТЕМА 12. Рима: същност и функции.

  1. Янакиев, М. Българско стихознание. С., 1960.
  2. Милчаков Я. Стих и поезия. С. 1990.
  3. Бучков, Ат. Наблюдения върху римата в лириката на Вапцаров – В: Бучков, Ат. Литературнотеоретични фрагменти. П-в. 1995.
  4. Лотман Ю.М. Анализ поэтического текста. Л., 1972; също и в: Лотман Ю.М. О поэтах и поэзии. СПб., 1996. http://aptechka.agava.ru/statyi/teoriya/lotman/lotman1.html

ТЕМА 13. Анализ на лирически текст – основни принципи и подходи.

  1. Георгиев Н. Анализ на лирическата творба. С. 1985. http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/index.html
  2. Георгиев Н. Анализационни наблюдения. Шумен 1994.
  3. Коларов, Р. Литературни анализи. С., 1994.
  4. Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. С. 1990.
  5. Лотман Ю.М. Анализ поэтического текста. Л., 1972
  6. Тюпа, В. И. Аналитика художественного (введение в литературоведческий анализ). М. 2001.

ТЕМА 14. Обобщаващо упражнение върху текстове /стихознание и стилистика/.

ТЕМА 15. Писмена работа.

——————————————————————————–

ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Енциклопедичен речник на литературните термини, Издателство “Хейзъл”, С., 2001.
  2. Игълтън, Т. Теория на литературата. Въведение. С., 2000. (Тери Игълтън. Увод в литературната теория. С. 2003) Terry Eagleton. Literary Theory. An Introduction. 1983.
  3. Литературная энциклопедия терминов и понятий. М., 2001.
  4. Литературознание. Христоматия. Съст. Енчо Мутафов. Благоевград, 1998.
  5. Рикьор, П. Теория на интерпретацията: нарастващият смисъл – Бюлетин на Съюза на българските писатели, 1988, кн. 5, 6.
  6. Теоретическая поэтика: понятия и определения. Хрестоматия (Сост. Н. Тамарченко). М. 1999; http://www.infoliolib.info/philol/tamarchenko/hr.html
  7. Теория литературы в двух томах /Под ред. Н. Д. Тамарченко/. Т. 1. Теория художественного дискурса. Теоретическая поэтика. М. 2004.
  8. Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С. 2000.
  9. Филипова, С. Речник по стихознание. С. 2005.
  10. Abrams, M. H. Glossary of Literary Terms. New York. 1985.
  11. Adams, H., L. Searle (eds.) Critical Theory Since 1965. Florida State University. 1986.
  12. Compagnon, A. Le demon de la theorie. Editions du Seuil. 1998; Компаньон, А. Демон теории. М. 2001.
  13. Culler, J. Literary Theory: A Very Short Introduction. Oxford University Press, Oxford, 1997. 
  14. Dictionary of literary terms and literary theory. Penguin Books. 1997.
  15. Morier H. Dictionnaire de poеtique et de rhеtorique. Paris, 1975.
  16. Wellek, R., Warren, O. Theory of Literature. Penguin Books. 1956. (Уэллек, Р. Уоррен, О. Теория литературы. М. 1978).