Обедна почивка
От едно известно време (има-няма 4 години) ходя да обядвам на едно място – верига за бавно хранене, защото има маси столове, климатик. Поне не стоиш на жега/студ и накрак, като в повечето дюнерджийници.
Влизаш във въпросното заведение, и ако се разсеяш да не затвориш вратата чуваш как едно от момичетата, които продават храната се провиква – “Затворете вратата, моля”. И е права. Нареждаш се на опашката и чакаш чинно да ти дойде реда. Докато си избираш измежду 30-те ястия, грижливо подредени прави впечатление, че 90% са с месо. Абсурд, ако си вигетарианец да си намериш нещо там. И тъй като аз съм, се ориентирам към щанда със салатите. И въпреки, че има такова разнообразие, пак ще чуеш някой да казва – “Уффр, нищо не мога да си избера”. Това са мрънкачите – хора винаги недоволни от живота. И никога няма да си мръднат пръста нещо да променят. Други пък ще чуеш да казват – “Много хора има, не ми се чака”. И отиват да си купят поредния дюнер, приготвен от месо, което цял ден го нагряват с газова горелка и нищо полезно не му е останало. Друго, което прави впечатление е, че колкото е по-скъпа една храна, толкова е по-лишена от здравословна стойност. Хората, които не се хранят редовно там, веднага си личат. Продавачките веднага ги забелязват и почват да им предлагат едно, друго, трето.
Да ви призная честно, за тези 4 години много малко хора с хубави тела съм видял да идват да се хранят там. Сега направо се изумявам чак, като си помисля колко болна, дебела и немърлива по отношение на храната ни е нацията.
Така, взимам си 300 гр. зеленчуци и си намирам място. Стремя се да не зяпам хората, но понякога не ми се отдава. И като ги гледам как се хранят, да ви кажа честно става ми неприятно. Изгърбени, приведени над пластмасовите тарелки, сякаш някой ще им вземе храната. Тъпчат в устата и хич не се замислят що е то храненето като процес. Като казах тарелки, се сетих за едно правило според Фън-Шуй. Не е препоръчително да се храним винаги в посуда за еднократна употреба. Редовното хранене по този начин програмира тенденция към спад на благосъстоянието в бъдеще и съответно обедняване.
На няколко места ще срещнеш табелки с надпис – “Заведението е на самообслужване и след консумация”. Демек да си изхвърлиш приборите като се нахраниш. Е, какво да ви кажа, намират се и такива дето не си ги хвърлят, въпреки това. Много често свободните маси са пълни с трохи, накапано и мазно. Започвам да си мисля, че тези хора се хранят така и у тях. Какъвто си вкъщи, такъв си и навън. Ужас!
В общи линии, ви обрисувах как изглежда един обикновен обяд.