Форми на живот
Животът не бива да се разглежда фрагментарно, а като една семиотична сфера, фино настроена да работи като едно цяло. Всеки опит да се даде определение за смисъла на живота само от материалистична или само от езотерична позиция, води до задънена улица. Все пак ние сме пленници на този ниско-вибрационен свят, и не е полезно да се абстрахираме от него, дакато се опитваме да формулираме определението.
От информатиката и общата физика знаем, че една енерго-информационна система се състои от няколко компонента, а именно носител, памет, и оперативна част(оперативна част оперира с информацията, като я редактира, натрупва или изтрива). Едно мое виждане е, че, за да има натрупване и редактиране на информация, последната трябва да се забави до по-ниски стйности на ускорение, такива, в които ние живеем. От физиката знаем, че материя, която не се самоорганизира и поправя, ентропийния натиск я унищожава. Или с други думи неживата природа не може да функционира като информационна система, тъй като е нетрайна във времето. Тук изключвам кристалите и водата. И двете оперират с информация и акумулират такава.
И накратко казано: живите форми, включително и човека се явяват своеобразни енергоинформационни същности, устойчиви на ентропията във времето, действащи като материален носител за натрупване и редактиране на информация, придобита при тези нески стойности на ускорение.