viktor ivanov

Медиите са един от важните бастиони на властниците в една държава и ненапразно са наричани “четвъртата власт”, имащи своите стратегически приоритети. Тенденцията да се отдава първостепенен характер на институциите от този бранш, не е нова – да си спомним, че първите овладявани сгради при всички революции и войни са именно тези на пощата, телеграфа, радиото и телевизията /тук неволно се сещам за онези брадати люде бълващи прокламации и изпълнили студиото на ТВР в началото на бунта срещу диктатора Н. Чаушеско/.
Какво обаче ги прави толкова привлекателни? На първо място възможностите за пряка връзка с хората, едностранна – тоест – едната страна заповядва, а другата слуша и изпълнява. Второ – чрез тях има възможност да се обработва общественото мнение, с най-различни похвати, като на първо място бих поставил дезинформацията, поднасяна в  дискусионните студия в които се обсъждат точно определени теми, засягани едностранчиво и половинчато, на второ място са развлекателните програми – шоута от всякакъв калибър, а на трето място според мен са рекламните клипове, сапунените сериали и новинарските емисии. Всъщност, цялата програмна машина обслужва интересите на шепата си господари стоящи зад нея, следвайки старото, но актуално мото “Разделяй и владей”, давайки на обществото “безплатни” зрелища, произвеждащи идоли и звезди за подражание и лишавайки го по този начин от възможността да следва нормалните човешки ценности, иначе казано – зомбира го!
В противовес на послушните пропагандни медии, днес единствено остана Интернет, даващ възможност на хората, все още да общуват в някакава степен свободно и да прочетат алтернативни анализи на едно или друго събитие. Примката обаче се стяга и над това пространство, чрез използването на специални разузнавателни средства, които всеки доставчик бе вече задължен да монтира и чрез които всеки един от нас би могъл да бъде следен и контролиран – какво чете, какво пише, какво гледа, какво слуша… По своята скорост на комуникация, световната мрежа е с десет класи напред пред старите медии, тук новините се появяват и се възприемат, много по-бързо, съпровождани от коментари, които потребителят може да открие на повече от един сайт и да погледне по този начин към проблема от много гледни точки, което при масмедиите е невъзможно. Съответно и скоростта с която човек може да бъде манипулиран е с десет класи пред тази на старите медии, тук бързо, лесно и масово се разпространяват лъжата, чалгата, порнографията и какво ли още не, от съвременните средства за промиване на мозъци и манипулация, тук се разпространяват без проблем продуктите на огромната масонско-илюминатска-билдербергеска дезинформационна машина, определяла и определяща общественото мнение и задушаваща инакомислието. И тук в крайна сметка е едно от ефективните бойните полета на които се води битката с нея! По своята същност, сега световната мрежа тотално е изместила телевизията, радиото, вестниците, макар те да си имат собствени ниши от които плътно обработват хората, нямащи достъп до мрежата и/или нежелаещи такъв. На останалите е дадена възможност да гледат транслираните емисии на телевизиите и да четат он-лайн вестниците, тоест, старите медии гъвкаво се мъчат да отреагират на създалата се конюнктура и вместо да се опитват да се конкурират самоубийствено с Интернет, те просто се интегрират с него, бълвайки отровата си и тук. Всъщност не световната мрежа е причината за упадъка на “средствата за масова (дез)информация”, причината е в самите тях и в интересите които обслужват – посещаващите и четящите в интернет не винаги са съгласни с поднесеното от тях и определено не вярват на готово сдъвканото, те си имат собствено мнение, имат  и съмишленици и са членове на определена интернет-общност или клуб в които обменят идеи и водят дискусии по интересуващите ги въпроси. Ето, това се изправя като стена срещу онези, които по всячески начин се мъчат да обсебят съзнанието на човека. Има и друго. Интернет обезсмисли използването на 25-и кадър, противопоставя се успешно срещу саунд-дрогата и внушенията чрез използването на реверсивния текст, тук мнението на “изявените” лидери съвсем не е меродавно, а гласовете на идолите не са толкова силни, просто заради стремежа на човек да види и научи нещо по-различно от ежедневието и евтините пикантерии. Друг е въпросът, че в мрежата се роди един мутант на азбуката и граматиката ни и той все по-често е използван и в извън мрежовите комуникации, съпроводен от лош и неправилен правопис. Но нима грамотността на вестникарите е на ниво?! Всъщност, докато в мрежата текат постоянни дискусии и се подписват петиции за запазване чистотата на родния ни език, както и за това, той да си остане национален, то останалите медии, почти подминаха този въпрос, защото за управляващите, е по-добре народът да е неграмотен…
Интернет е нож с две остриета, може да бъде много полезен, но може и да погуби ползващия услугите му, докато медиите тотално се обезцениха погледнато от моралната страна на въпроса.

Хирургът не е лечител, доктор или някой, който ти дава здраве.Хирургът е варварин.

1.Не разбира причината за болестта.
2.Не знае как да излекува болестта.
3.Той не реже, защото е способен да направи нещо – той реже, защото не може да направи нищо.

Тоест хирургът е един некадърник. Когато на хирурга му изгори кабела на прахосмукачката, той го реже и си купува метла. Когато на хирурга му се износи подгъва на панталона, той го реже и ходи с къси панталонки. Когато хирурга разкъса страницата от една книга, той я откъсва цялата и я хвърля, продължавайки нататък без да чете скъсаната страница.

Хирургът един вид е най-ниското ниво на разумно същество, стоящо на границата между логика и инстинкт.

Известно е, че при болестни състояния се увеличават белите кръвни телца в организма на човека. Но същото явление се наблюдава и след приемане на термично обработена храна. Ако в момента на храненето белите кръвни телца са 6-7 хиляди на квадратен милиметър, само 30 минути след това техният брой се увеличава до 30 хиляди. Но това не се получава при приемане на сурова растителна храна.

Лесно е да се прецени в какво затруднено положение се поставя нервната система, когато тази топлинно обработена храна се приема няколко пъти на ден, А ако това се повтаря години наред, може да се стигне до нейното пълно изтощаване.

„Интересно е откритието на руския учен-бактериолог Кушеков, направено при наблюдението му върху скорбута по време на продължителния му престой в Арктика – пише д-р Бирхер. – Той открил, че хранителната левкоцитоза, смятана за нормално физиологично явление, не се появява след употребата на сурови храни, докато се среща винаги след употреба на готвени и индустриално преработени храни (консерви, захар и др.).” Последвалите изследвания доказват, че хранителната левкоцитоза не се развива и при ползване на топлинно обработена храна, когато обаче преди нея се включи сурова растителна храна.

Няколко десетилетия по-късно работата на Бирхер – Бенер с вдъхновение беше възприета и подета от АТЕРХОВ.

Днес се научих да свиря на дръмбой.

Дръмбой е музикален перкусионен инструмент от групата на металните лабиални инструменти. Представлява метална пластина, при която устата служи за резонатор.

Днес се научих да свиря на дръмбой.

Дръмбой е музикален перкусионен инструмент от групата на металните лабиални инструменти. Представлява метална пластина, при която устата служи за резонатор.

Животът не бива да се разглежда фрагментарно, а като една семиотична сфера, фино настроена да работи като едно цяло. Всеки опит да се даде определение за смисъла на живота само от материалистична или само от езотерична позиция, води до задънена улица. Все пак ние сме пленници на този ниско-вибрационен свят, и не е полезно да се абстрахираме от него, дакато се опитваме да формулираме определението.

От информатиката и общата физика знаем, че една енерго-информационна система се състои от няколко компонента, а именно носител, памет, и оперативна част(оперативна част оперира с информацията, като я редактира, натрупва или изтрива). Едно мое виждане е, че, за да има натрупване и редактиране на информация, последната трябва да се забави до по-ниски стйности на ускорение, такива, в които ние живеем. От физиката знаем, че материя, която не се самоорганизира и поправя, ентропийния натиск я унищожава. Или с други думи неживата природа не може да функционира като информационна система, тъй като е нетрайна във времето. Тук изключвам кристалите и водата. И двете оперират с информация и акумулират такава.

И накратко казано: живите форми, включително и човека се явяват своеобразни енергоинформационни същности, устойчиви на ентропията във времето, действащи като материален носител за натрупване и редактиране на информация, придобита при тези нески стойности на ускорение.