Аспекти на вегетарианството
Месо
по материал на българско вегетарианско движение
Месната индустрия, подкрепяна от закърнелите разбирания на обществото, е могъща икономическа и политическа сила. Тя е застанала на пътя на истината, поради което дори учебниците предлагат на хората грешна информация относно храненето. Физиологичните, социалните и екологичните последствия от месоядното хранене са напълно скрити. Въпреки че учебниците не могат да отрекат съществуването на вегетарианците и вегетарианските общества, в тях най- често се твърди , че човекът не може да живее без консумацията на месо. Но противно на това мнение, милиони хора по света са вегетарианци, а голяма част от тях се хранят единствено с растителна храна и ако се повярва на учебниците, те би трябвало да са болни и умиращи. В действителност е точно обратното – те са много енергични, жизнени и са по- малко податливи на заболявания, отколкото хората, хранещи се с месо.
БИОЛОГИЧЕН АСПЕКТ
Милиони години човекът се е развивал, и еволюирал като се е хранил с плодове, ядки, зеленчуци. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният му начин на хранене е станал невъзможен, човекът за да оцелее е започнал да яде животинско месо.
Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни.
ГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
1 – месоядни
2 – растителноядни
1. нямат потни жлези
2. имат потни жлези
1. челюстите се отварят и се движат само нагоре и надолу
2. челюстите се движат нагоре, надолу и настрани
1. пият вода лочейки с език
2. пият засмуквайки водата с устата си
1. липсват плоски задни зъби- кътници
2. имат кътници за предъвкване на храната
1. киселинна слюнка без съдържание на птиалин
2. алкална слюнка с високо съдържание на птиалин, необходим за предварително разграждане на нишестето
1. силна стомашна киселинност, улесняваща смилането на костите
2. стомашна киселинност 10 пъти по- слаба от тази на месоядните
1. чревен тракт само три пъти по- дълъг от тялото
2. чревен тракт 8-10 пъти по дълъг от тялото
МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТ
В Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където се консумира много месо, всеки втори умира от заболяване на сърцето или други заболявания на кръвоносните съдове. Отделните общества, които основно се прехранват с месо и мазнини показват изключително бързо остаряване. Киргизите в Източна Русия рядко надхвърлят 40 години, а средната продължителност на живота при ескимосите е едва 28 години. От друга страна, вегетарианците и вегетарианските общности, пръснати из целия свят, са известни с високата си средна продължителност на живот и ниска степен на заболеваемост. За пакистанските хунизийци или за отомите в Мексико не са нещо необичайно здрави и активни хора на възраст 110 – 115 години.
Думата “вегетарианец” не произлиза от VEGETABLE (растение), а от латинската дума VEGETARE, което означава оживявам, съживявам. През последните десетилетия във връзка с интензификацията на селското стопанство (в световен мащаб), в биосферата постъпват огромни количества крайно устойчиви хлорорганични пестициди. Общото количество ДДТ, внесено в биосферата, по различни преценки е между 3 и 5 млн. т. С развитието на промишлеността и транспорта многократно се е увеличило съдържанието на метали в природата – олово, живак, кадмий и др. Глобалният пренос на пестициди и метали във въздушните маси води до това, че на Земята сега няма райони чисти от тях, дори и там където те никога не са използвани. Поради тези причини, концентрацията на химикали в живите организми е нараснала няколко пъти. Освен тях, животните натрупват в телата си и други отровни вещества.
За да се произвежда повече месо и за да има по- голяма печалба, животните се инжектират с хормони ускоряващи растежа, стимулиращи апетита, успокоителни медикаменти и химически хранителни смеси. Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин при животните, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Точно преди и по време на смъртната агония на убиваното животно, хормоналното ниво в кръвта му по- специално това на адреналина, рязко се променя. Голямо количество хормони освободени в кръвния поток се запазват в трупа на животното, поради което месото му става токсично. Веднага, след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, при което се формират денатурирани субстанции, наречени птомиани.
Непосредствено след настъпване на смъртта, освободените птомиани стават причина за изключително бързо разлагане и гниене. След смъртта на животното, месото му придобива сиво – зеленикав цвят. Хранителната промишленост се опитва да маскира това оцветяване, добавяйки нитрити и други консерванти. Консумирайки месото на животното впоследствие, от своя страна вие приемате в организма си цялата концентрация на всички отровни химически вещества, натрупвани в неговата плът през целия живот, а и след смъртта му. Човекът, хранейки се с месо или други месни продукти, се намира на края на хранителната верига и като краен консуматор се оказва и краен приемник на най-високите концентрации на различни токсични отпадни продукти, включително пестициди, метали, антибиотици, хормони, нитрати, нитрити, пикочна киселина, както и различни болестотворни бактерии.
Съдържанието на канцерогенни вещества в месото е 12 – 14 пъти повече, отколкото в тревите, зеленчуците и плодовете. Доказано е, че средната концентрация на ДДТ в организма на хората хранещи се с месо е няколко пъти по-голяма от тази на вегетарианците. Последствията от яденето на месо за човека са същите, каквито биха били и при останалите растителноядни животни. За разлика от месоядните животни, които имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола, човешкия организъм не може да ги усвоява напълно, поради което те започват да се отлагат по стените на кръвоносните съдове. С течение на времето, процесът на непрекъснатото натрупване посредством тапициране отвътре стеснява все повече и повече кръвоносните съдове, което води до протичане на все по-малко кръв през тях.
Сърцето се натоварва неимоверно и трябва да работи все по-усилено, за да изтласква кръвта през стените и буквално задръстени кръвоносни съдове. Резултатът е високо кръвно налягане, атеросклероза, мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт. Един от най-важните отпадни продукти, които се натрупват в организма при месоядното хранене е пикочната киселина. Бъбреците на хора хранещи се с месо, за да елиминират приетата пикочна киселина, трябва да извършват три пъти повече работа от тази, която извършват бъбреците при вегетарианците. С напредване на възрастта, бъбреците се износват преждевременно и не са в състояние да функционират ефективно. Тогава не отделената пикочна киселина се натрупва из цялото тяло. Мускулите я абсорбират, като в последствие тя кристализира. Когато този процес настъпи в ставите се развиват болестни състояния на подагра, артрит, ревматизъм. Натрупването на пикочна киселина в нервите води до развитие на неврити и ишиас. Месото преминава четири пъти по-бавно през храносмилателната ни система, отколкото растителната храна.
През това време болестотворните продукти от разлагането на месото са в постоянен контакт с храносмилателните органи, което създава условия за хронично отравяне и преждевременно износване на чревния тракт. Тъй като човешкия организъм не е устроен за хранене с месо, такова хранене води до претоварване на кръвопречистващите органи – далак, черен дроб, сърце и бъбреци, които непременно отслабват и стават податливи на заболявания. При тези условия отпадъчните продукти не могат повече правилно да бъдат отделяни от организма и се отлагат в ставите, мастната тъкан и нервите, което става причина за редица болестни състояния.
Освен изброените – атеросклероза, високо кръвно налягане, инсулт, инфаркт, подагра, артрит, ревматизъм, неврити и ишиас, консумацията на месо може да стане пряка или косвена причина и за рак на червата, рак на яйчниците, рак на простатата, бъбречни и чернодробни нарушения, камъни и възпаления на жлъчния мехур, диспепсия, затлъстяване, детска атрофия, хемороиди, парализи, туберкулоза, импотентност, хипертония, астма и други алергични състояния. Целият свят съществува благодарение на слънчевата енергия. Тя се натрупва в зелените растения, плодовете, ядките, зърната и зеленчуците. Когато се храним с тях, ние приемаме директно слънчева енергия, запазила почти цялата си сила. Много растения съхраняват своята животодаряваща енергия месеци и години наред след като са откъснати.
Те запазват своята способност за покълване и растеж, докато месото на убитите животни, което хората ядат, е мъртва храна – храна, в която жизнената енергия е в процес на разлагане. Разбира се, човекът би могъл да преживява като яде месо, но това води до преждевременно износване на неговия организъм, като последица от редица заболявания. Нашите тела са много сложни и прекрасни творения, които трябва да ни служат възможно най-дълго и най-добре. Това е напълно основателна причина да ги зареждаме с храната, за която те са били предназначени. Много хора се страхуват да станат вегетарианци, тъй като смятат, че така няма да могат да си набавят всички необходими за организма вещества.
Мнозина задават въпроса: “Ще получавам ли достатъчно белтъчини?”Истината е , че вегетарианският начин на хранене не само осигурява всички необходими за организма вещества, но доставя много повече жизнена енергия отколкото при месното хранене. Съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни (или млечни) храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща, грах или сирене съдържа 25 гр. протеини. В ядките съдържанието също е по-високо 25-27 %, а в соята количеството протеини е два пъти повече отколкото в месото.
Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система и за разлика от месото не съдържа наситени мазнини, няма холестеролоформиращи съставки, не образува пикочна киселина, не съдържа концентрации на химикали и не носи риск от инфекциозни заболявания преносими от животните. Световните изследвания доказват, че вегетарианците са по-здрави, по-жизнени и са много по-издръжливи от хората, които ядът месо. Вегетарианците имат повече енергия, защото организмът им не я прахосва, за да се противопоставя на отровите в месото. Наистина, най-силните и най-дълго живеещите животни в света са също вегетарианци.
Конят, бикът, слонът, всички те имат здрави тела, голяма издръжливост и феноменална сила. Известно е, че дори да не приемаме с храната си витамин Д, си го произвеждаме сами с помощта на слънчевата светлина. За разлика от витамин Д, витамин В12 не се съдържа в растенията. Този факт значително е повлиял за убежденията на хората, че без месо и без млечни продукти не може да се живее. Биологичните характеристики на антропоидните маймуни – непосредствените животински предшественици на човека (както и на останалите растителноядни гръбначни животни) са почти същите както при човека. Тези животни приемат с храната си витамин В12 само в кърмаческата си възраст.
След отбиването си, приемайки само растителна храна, организмите им с помощта на чревните бактерии и витамин Д, започват сами да си произвеждат необходимото им количество витамин В12. Установено е, че хищниците при липса на подходяща храна преминават на “вегетариански режим на хранене”. Провеждани са изследвания, при които е доказано, че ако едно хищно животно още в ранна възраст, при отбиването си от майчиното мляко, бъде захранено не с месна, а с растителна храна (сурова и готвена), то се развива абсолютно нормално, а по късно дава пълноценно поколение. Хищните животни, също както растителноядните, имат способността сами да си произвеждат витамин В12, въпреки че това на пръв поглед им е съвсем излишно.
СОЦИАЛЕН И ЕКОЛОГИЧЕН АСПЕКТ
Разточителният процес на месопроизводството, които изисква значително повече декари земя, отколкото зеленчукопроизводството е източник на социални конфликти в човешкото общество от хилядолетия. Само 10% от белтъчините и калориите, с които се хранят животните се възвръщат в месото, което човекът яде, тоест 90% отива в помийните ями. За решаване на проблемите по изхранването на човечеството се налага да се увеличи делът на растителните белтъчини, които стоят в началото на хранителната верига.
В съответствие с втория закон на термодинамиката при пренасянето на енергия винаги се получава известна загуба. Следователно, колкото повече степени съществуват в дадена хранителна верига, толкова по-голям е относителният дял на неоползотворимата енергия от човека. Употребата за храна на по-голям дял растителни белтъчини намалява загубите и увеличава пряко оползотворимата от човека енергия в началото на хранителната верига. При трансформирането на зърнена храна се губят над 90% от растителните белтъчини, 92% от растителните въглехидрати и 100% от целулозните вещества. Огромни пространства земя се използват за отглеждане на животни за храна.
Тази земя би могла да бъде употребена много по-продуктивно, ако се засади със зърнени култури, зеленчуци или плодове за директно хранене на човечеството. Един декар зърно доставя 6-7 пъти повече протеини, отколкото декар пасищна площ за месопроизводството. Един декар леща, фасул или фъстъци доставя 10 пъти повече протеини, соята 17 пъти а декар със спанак доставя 22 пъти повече протеини. Казано с други думи, за да се храни с месо, човекът трябва да използва поне 10 пъти повече земя, отколкото в действителност му е необходима. Отглеждането на животни за храна е огромна загуба на световни ресурси. През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, по-голямата част от които с цел да увеличи обработваемата земя или пасищната площ за добитъка.
Изсичането на горите води до катастрофални последици за климата и почвата. Установено е, че за получаването на 1 кг. пшеница са необходими само 60 литра вода, докато за получаването на 1 кг. месо са необходими от 300 до 600 литра вода, тоест 8 пъти повече. Всичко това означава, че докато милиони хора умират от глад и болести, причинени от недостига на вода, други пропиляват огромни пространства земя, неимоверно количество вода и зърно, за да се хранят с месо, което бавно разрушава техните тела. Мнозина твърдят, че гъстотата на населението е причина за глада по света, но това съвсем не е така. Горната граница на възможностите на планетата да поддържа човешката популация е определена на около 40 милиарда население, а сега сме едва 6 милиарда. Митът за “свръхнаселеност” не трябва да се използва за защита и оправдаване на убиването на повече от 50 милиона неродени деца годишно.
Другият аспект е, че живите крави доставят на обществото много повече храна отколкото мъртвите – под формата на непрекъснато производство на мляко, сирене, масло, кисело мляко и др. Те могат да се изхранват единствено с останки от културни растения и трева, без специално да се отглеждат за тях зърнени култури. Кравите превръщат продукти без стойност за човека в продукти с голямо значение. Известна е високата им продуктивност в стопанствата на вегетарианските общества, където те не се убиват. “Ако бяхме вегетарианци, ние бихме пропъдили глада от Земята. Децата биха се раждали и биха расли добре хранени и гледани и биха имали по-здравословен и по-щастлив живот. Животните биха били свободни да живеят като диви природни същества, без да бъдат насилвани да се възпроизвеждат в голям брои като роби, които са угоявани за клане с храната, която би хранила гладните хора по света.”
“Растителни протеини” Б. Пинкус
В изключително голяма степен унищожаването на световните гори, намаляването на биологичното разнообразие, загубата на природни ресурси, непрекъснато нарастващия брой на хората умиращи от глад, както и увеличаването на замърсяването на въздуха и водите, всичко това са следствия от простия факт, че месото е част от храната на хората. Няма решение, което ние, като индивиди или като раса можем да вземем и което да има такъв драматичен ефект върху подобряването на социалното и екологичното състояние на планетата, като решението да не ядем месо. Днешният вегетарианец е човекът на бъдещето. Той посочва правилната посока, която рано или късно обществото ще последва, тъй като хората проумяват все повече и повече голямата полза от вегетарианството и чудовищните последствия от следването на сегашния курс.