Горивото на сърцето
Сърцето на човека има божествен произход. Не случайно, то не се поразява от рак. Инфарктите са друго нещо. Те са в следствие на индивидуалния начина на живот.
От курсовете по биология знаем, че основното гориво на клетката е глюкозата. При човешкото (а сигирно и при останалите бозайници) сърце нещата стоят друго яче. Мусколната тъкан на тази неуморима помпа, която не спира да работи през целия живот, съчетава няколко свойства. Мускулните тъкани се делят на два вида. Напречно-набраздена и гладко-мускулна тъкани. Първата е много мощна и поради тази причина е осеяна с много митохондрии (енергийните централи на клетката) и волева – подчинява се на волята човека (мускулите на опорнодвигателния апарат). Втората е гладка и неволева (черва).
Сърцето притежава напречно-набраздена мускулна тъкан и е неволево. То не е нужно да работи с експлозивна бързина, но за сметка на това му трябва мощност. Можем да го оприличим на дизелов двигател. С какво гориво работи дизеловия двигател? С гориво с висока калоричност (съединения с дълга въглеводородна верига).
Заключение: Сърцето консумира мастни киселини като гориво.