Люти чушки
Много обичам люти чушки. Почти не сядам на масата без пресни или мариновани люти чушки. Консумацията на лютите чушки много напомня на мазохизъм. Хем боли, хем сърби. Те са т. нар. апетайзер (извинете за чуждицата), или иначе казано подобряват апетита.
Един интересен факт е, че човешкият език не е снабден с осезание за люто. След като отхапем от чушката, ние просто изпитваме една парлива болка, точно така, болка.
Според някои изследвания, лютите чушки възпрепятстват образуването на ракови клетки.
Люти чушки могат да се отглеждат и в домашни условия, в саксия за цветя. Важно е да се поливат редовно и да се подхранват с тор. Семената не са лютивата част на зеленчука. Ципата от вътрешната им страна е най-люта!
Те съдържат витамини, минерални вещества, органични киселини, багрила, вкусови и ароматизиращи съставки. Много богати са на витамин С – до 250 мг%. Лютивият им ефект се дължи на веществото капсацин, което им придава характерен вкус. То предизвиква парене в устата, хранопровода и стомаха дори ако се поеме в количество равно само на 1/800 от милиграма. Капсацинът обаче е апетитовъзбуждащ и причинява обилно отделяне на слюнка в устата, както и на стомашен, панкреасен и чревен сок. Има и т.нар. потогонен ефект, защото е силен дразнител на кожата. В участъка от нея, където е попаднал, предизвиква силен приток на кръв и води до зачервяване.
Хапвайте люти чушки и няма да се плашите.