Списание Славянски диалози е издание на Филологическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, чийто първи брой излезе през месец юни, 2004 г. То е първото по рода си славистично периодично издание у нас, което има за цел да постигне широка панорамна перспектива върху културното развитие на славянските народи от най-далечни исторически времена до нашето съвремие.
Името предполага известна провокативност: имало ли е и има ли днес истински диалог между славяните? Благородната славянска идея за духовна взаимност – особено популярна в някои епохи – не задава ли всъщност контрапункт на користолюбиви идеологически и политически манипулации, спекулиращи с естествената потребност от културно общуване? И не доказва ли многовековната ни история, както и най-новото време, че истинският диалог може да бъде осъществен единствено в сферата на духовното ни културно битие, а не върху политическите фасади?
Тези и други подобни въпроси списанието не коментара, тъй като не желае да навлиза в територията на политическата история и националистична патетика, която – за съжаление – почти всеки славянски народ владее във висока степен. Целта на списанието е друга: да се абстрахира от политическата идеология – макар че темата “славянство” сякаш провокира най-напред именно такива асоциации – и да зададе многообразните посоки в духовното себеизразяване на славянските народи.
Славянски диалози разбира диалогизма не само като основен алгоритъм на културното битие, но го е превърнал и в своя концептуална парадигма. Предлаганите текстове са не само с различен национален адресат, но и с различен тематичен и жанров характер: научни изследвания от различни области на хуманитарното знание, художествени текстове в превод и оригинал, рецензии и анотации за най-нови издания със славистична проблематика, електронни адреси на портали, хроника на културни събития и пр. Това културно многогласие е организирано в дванадесет рубрики, основната част от които ще бъдат постоянни. И тъй като диалогизмът е динамична величина, това предполага отвореност и вариативност както на самите рубрики, така и на предлаганите трактовки.
Рубриката “Извори” припомня дейността на личности от славянския свят, които имат фундаментално значение в дадена научна или художественотворческа област. Те са представени чрез свой авторски текст, непубликуван досега на български език. “Непожълтели страници” реабилитира в подобен исторически ракурс стари издания, забравени от съвременния читател. “Преводачески ракурси” осъществява диалога между различни преводни интерпретации на един и същи текст, както и между самия оригинал и неговите преводи на различни славянски езици, а “Диалози” показва как чуждият славянски език може да се превърне в език на собствения поетически изказ. “Нови преводи” запознава читателите с текстове на значими славянски автори, които за първи път се представят в превод на български език. В рубриката “Научни изследвания” се публикуват разработки от български или чужди автори върху проблеми от различни научни области: езикознание, литературознание, етнология, изкуствознание, история, културология. Академичната славистика е също така обект и на специална рубрика – “Славистиката по света”, която представя различни университетски центрове, в които се изучават славянските езици и литератури. Научната славистична продукция от последните години е критически отразена в рецензии или анотации, като в кръга на последните се включват и новоизлезли художествени произведения от славянски писатели с изявено присъствие в съвременния литературен живот.
Списанието дава възможност за творчески научен дебют на студенти (магистри и докторанти). “Виртуални страници” съдържа адреси на сайтове с информация за историята и културата на славянските народи, както и за специализирана периодика по света. Рубриката “Хроника” отбелязва годишннини на видни учени и писатели, научни форуми и конференции, литературни конкурси, събития с различен културен характер. Последната рубрика – “Календар”, дава изчерпателна информация за значими явления в целия славянски свят.