Много интересна статия от Scientific American, January, 2010, разглеждаща възможностите за съществуването на паралелни вселени, в които липсват някои от четирите фундаментални сили – гравитационното, електромагнитно, силното ядрено и слабото ядрено взаимодействие. Би ли бил възможен и как би изглеждал животът във вселена, лишена от слабото ядрено взаимодействие? Ето няколко от основните разлики.
Звездите в нашата вселена светят, синтезирайки хелий от четири протона (водородни ядра), като при това два от протоните се превръщат в неутрони. Но във вселена без слабо ядрено взаимодействие последният процес би бил невъзможен. Означава ли това, че в такава вселена няма да има звезди, следователно няма да има разнообразие от химични елементи и живот? Учените казват – не задължително. Малка промяна в началните параметри на вселената би й помогнала да избегне това неблагоприятно обстоятелство. Става дума за параметъра, контролиращ съотношението материя/антиматерия. Малка настройка на стойността на този параметър би подсигурила при големия взрив да се образува достатъчно количество деутерий (водород-2) – изотоп на водорода, чието ядро е съставено от един протон и един неутрон. Звездите във вселена без слабо взаимодействие биха могли да светят чрез термоядрен синтез на хелий-3 от протон и деутерий. Такива звезди биха били по-студени от звездите в нашата вселена. Компютърни симулации показват, че животът им би траел около седем милиарда години. Планета с размерите на Земята би трябвало да бъде шест пъти по-близо до звездата си, за да поддържа същата температура като на нашата планета. Но такава близост носи последствия. Според една група немски учени – доста неприятни последствия за надеждите за откриване на живот на такава планета дори и в нашата вселена, както пише в тази статия. Едно от последствията е т. нар. синхронно въртене, което се наблюдава в системата Земя-Луна – времето за едно завъртане на планетата около оста й съвпада с времето за една обиколка около звездата. Така едната страна на планетата винаги би била огряна от светлина на звездата, докато на другата би била вечна нощ.
Планети от земен тип във вселена без слабо ядрено взаимодействие биха се различавали значително от нашата. Движението на тектонските плочи и вулканичната дейност на Земята се поддържат от радиоактивния разпад на уран и торий в земните недра. Но образуването на тези тежки елементи е невъзможно в такава вселена. Освен ако гравитационни процеси не осигурят алтернативен източник на енергия, както се случва на някои от луните на Юпитер и Сатурн, планета от земен тип в свят без слабо взаимодействие би била доста скучна от геоложка гледна точка. От гледна точка на химията обаче не би имало големи различия. Периодичната таблица на такава планета би свършвала с желязото, с изключение на незначителни количества от някои по-тежки елементи, но според учените това не би попречило на развитието на форми на живот, подобни на тези на Земята. Според друга теория обаче движението на тектонските плочи и вулканичната дейност са от съществено значение за появата и еволюцията на по-сложни форми на живот. Чрез т. нар. субдукционни вулкани двата процеса участват активно в кръговрата на един от най-важните парникови газове – въглеродния двуокис, а от там и в поддържането на постоянна температура на повърхността на Земята. Средната температура на земната повърхност е около 15°C. Без слоя си от парникови газове Земята би заприличала на Марс, чиято средна температура е -55°C.