Една разходка е достатъчна…

 

Кога притихнат шум и вихър
и тръгна в твойта тишина –
като една въздишка тиха
зашъпват древни времена…
С.Красински

Казват, че за да съзреш нишките на миналото, нехайно изплели облика на съвремието на един град, е необходима само една разходка по страниците на времето. Но остава нерешена загадка въпросът до кой рафт от библиотеката на битието да се спреш? Нима всеки човек, копнеещ да знае повече за онова далечно „някога“, носи в себе си усета за това кой пергамент да разгърне и накъде да насочи компаса си? Истината е, че за търсещите очи винаги има оставена едва забележима следа – може би няколко разпилени реда, случаен спомен, овехтяла снимка или дори зрънце истина, спотаено в позабравена легенда.
Архивите разказват, че с настъпването на пролетта всяка събота група млади депутати и висши чиновници се качвали на файтоните си в град Пловдив и заминавали за Хисаря. Пристигали в съботната вечер, прекарвали там двете нощи и неделния ден, и в понеделник сутринта се прибирали обратно. Уловили тази следа, опознали донякъде тайните на град Пловдив, научили много за същността му на мултикултурен и мултиезиков център, вдъхновени да разказваме, но и водени от желанието да открием повече, да прочетем и онова, което е останало скрито сред щрихите на цялостната картина, екипът на проект „Пловдив – от мултиезиков и мултикултурен център на Източна Румелия до Европейска столица на културата“, поехме към град Хисаря.

Там, в периода 05.08.2022 г. – 07.08.2022 г., имахме възможността да проведем поредица от срещи и семинари в Народно читалище „Иван Вазов“ и обектите на Архиологическия музей, да споделим за пъстротата и многоликостта на град Пловдив, да поговорим за всички онези добри примери за обучение, комуникация, разбирателство и взаимност, оставени ни като дар от миналото, да препрочетем облика на настоящето и да изразим надеждата си за следване на създадения от предците ни цивилизационен модел в бъдещето.
В контекста на обстоятелството, че в годините, когато е столица на Източна Румелия, град Пловдив се превръща в литературно средище, с което са свързани едни от най-големите имена в българската литература като Ив. Вазов, К. Величков, П. Р. Славейков, Ст. Михайловски и др., открихме аргументи, че по време на престоя си в Пловдив /1880-1885/ Иван Вазов, депутат в областното събрание на Източна Румелия, е сред редовните посетители на град Хисаря. За Вазов Хисаря е мястото, където музите срещат перото му и той създава повече от 17 стихотворения.

За нас беше чест и удоволствие да посетим града, където толкова много творци са търсели спокойствие и вдъхновение – Хисаря, да обменим опит, да чуем различни истории и да създадем перспективи за бъдещо сътрудничество.

Да, една разходка ни беше достатъчна, за да се докоснем до миналото на град Хисаря, да съзрем нишките, които го свързват с град Пловдив и да запалим искрата за нови изследователски  търсения. На тръгване отнесохме към Пловдив думите на Александър Григоров:

Когато обхождате крепостната стена на Хисаря, вие ще видите по нея не един камък, обърнат с лице към вас. Тези камъни никога не са били покривани с някаква мазилка, а от векове са били открити и са гледали със своите каменни очи как дефилира пред тях животът на човека. Ако можехме да разбираме езика им, те щяха да ни разкажат за много чудновати неща и събития. Те сега виждат и нас. Те ще отпечатат и нашия живот в своята каменна памет и ще го препратят в бъдните векове като чудновата легенда.
Ал.Григоров

Вярваме, че Пловдив също има своите очи, ревностно пази историите, обсипали калдъръмените му улички и скалистите му хълмове, а ветровете неспирно носят тези чудни житейски разкази из цялата околия…

Previous Article
Next Article

Leave a Reply

Your email address will not be published.