viktor ivanov

От едно известно време (има-няма 4 години) ходя да обядвам на едно място – верига за бавно хранене, защото има маси столове, климатик. Поне не стоиш на жега/студ и накрак, като в повечето дюнерджийници.

Влизаш във въпросното заведение, и ако се разсеяш да не затвориш вратата чуваш как едно от момичетата, които продават храната се провиква – “Затворете вратата, моля”. И е права. Нареждаш се на опашката и чакаш чинно да ти дойде реда. Докато си избираш измежду 30-те ястия, грижливо подредени прави впечатление, че 90% са с месо. Абсурд, ако си вигетарианец да си намериш нещо там. И тъй като аз съм, се ориентирам към щанда със салатите. И въпреки, че има такова разнообразие, пак ще чуеш някой да казва – “Уффр, нищо не мога да си избера”. Това са мрънкачите – хора винаги недоволни от живота. И никога няма да си мръднат пръста нещо да променят. Други пък ще чуеш да казват – “Много хора има, не ми се чака”. И отиват да си купят поредния дюнер, приготвен от месо, което цял ден го нагряват с газова горелка и нищо полезно не му е останало. Друго, което прави впечатление е, че колкото е по-скъпа една храна, толкова е по-лишена от здравословна стойност. Хората, които не се хранят редовно там, веднага си личат. Продавачките веднага ги забелязват и почват да им предлагат едно, друго, трето.

Да ви призная честно, за тези 4 години много малко хора с хубави тела съм видял да идват да се хранят там. Сега направо се изумявам чак, като си помисля колко болна, дебела и немърлива по отношение на храната ни е нацията.

Така, взимам си 300 гр. зеленчуци и си намирам място. Стремя се да не зяпам хората, но понякога не ми се отдава. И като ги гледам как се хранят, да ви кажа честно става ми неприятно. Изгърбени, приведени над пластмасовите тарелки, сякаш някой ще им вземе храната. Тъпчат в устата  и хич не се замислят що е то храненето като процес. Като казах тарелки, се сетих за едно правило според Фън-Шуй. Не е препоръчително да се храним винаги в посуда за еднократна употреба. Редовното хранене по този начин програмира тенденция към спад на благосъстоянието в бъдеще и съответно обедняване.

На няколко места ще срещнеш табелки с надпис – “Заведението е на самообслужване и след консумация”. Демек да си изхвърлиш приборите като се нахраниш. Е, какво да ви кажа, намират се и такива дето не си ги хвърлят, въпреки това. Много често свободните маси са пълни с трохи, накапано и мазно. Започвам да си мисля, че тези хора се хранят така и у тях. Какъвто си вкъщи, такъв си и навън. Ужас!

В общи линии, ви обрисувах как изглежда един обикновен обяд.

Сърцето на човека има божествен произход. Не случайно, то не се поразява от рак. Инфарктите са друго нещо. Те са в следствие на индивидуалния начина на живот.

От курсовете по биология знаем, че основното гориво на клетката е глюкозата. При човешкото (а сигирно и при останалите бозайници) сърце нещата стоят друго яче. Мусколната тъкан на тази неуморима помпа, която не спира да работи през целия живот, съчетава няколко свойства.  Мускулните тъкани се делят на два вида. Напречно-набраздена и гладко-мускулна тъкани. Първата е много мощна и поради тази причина е осеяна с много митохондрии (енергийните централи на клетката) и волева – подчинява се на волята човека (мускулите на опорнодвигателния апарат). Втората е гладка и неволева (черва).

Сърцето притежава напречно-набраздена мускулна тъкан и е неволево. То не е нужно да работи с експлозивна бързина, но за сметка на това му трябва мощност. Можем да го оприличим на дизелов двигател. С какво гориво работи дизеловия двигател? С гориво с висока калоричност (съединения с дълга въглеводородна верига).

Заключение: Сърцето консумира мастни киселини като гориво.

Прочитайки книгата на Уилям Гласър “Теория на избора“, разбрах много неща за междуличностните отношения при хората. Изясни ми се също така, защо ни се случват някои явления, дали ние сме ги провокирали чрез личиня избор или някой друг. Книгата е изключително интересна и я препоръчвам. А тук си позволих да направя извадка от нея (предполагам авторът няма да се сърди, а даже напротив) за това как той прави паралел между два основни подхода в управлението на човешките ресурси на работното място. След като прочетете материала, сами направете извод,  на кой от двата подхода сте обект.
Read more…

Много обичам люти чушки. Почти не сядам на масата без пресни или мариновани люти чушки. Консумацията на лютите чушки много напомня на мазохизъм. Хем боли, хем сърби. Те са т. нар. апетайзер (извинете за чуждицата), или иначе казано подобряват апетита.

Един интересен факт е, че човешкият език не е снабден с осезание за люто. След като отхапем от чушката, ние просто изпитваме една парлива болка, точно така, болка.

Според някои изследвания, лютите чушки възпрепятстват образуването на ракови клетки.

Люти чушки могат да се отглеждат и в домашни условия, в саксия за цветя. Важно е да се поливат редовно и да се подхранват с тор. Семената не са лютивата част на зеленчука. Ципата от вътрешната им страна е най-люта!

Те съдържат витамини, минерални вещества, органични киселини, багрила, вкусови и ароматизиращи съставки. Много богати са на витамин С – до 250 мг%. Лютивият им ефект се дължи на веществото капсацин, което им придава характерен вкус. То предизвиква парене в устата, хранопровода и стомаха дори ако се поеме в количество равно само на 1/800 от милиграма. Капсацинът обаче е апетитовъзбуждащ и причинява обилно отделяне на слюнка в устата, както и на стомашен, панкреасен и чревен сок. Има и т.нар. потогонен ефект, защото е силен дразнител на кожата. В участъка от нея, където е попаднал, предизвиква силен приток на кръв и води до зачервяване.

Хапвайте люти чушки и няма да се плашите.

Всеки град в България си има една голяма лъскава улица, която всички наричат “Главната”. Тя винаги е уживена, изчистена, спретната и лъскава (улиците в крайните квартали не могат да се похвалят с това). През топлите летни дни не можеш да се разминеш от навалица – всеки като свободен ектрон се шматка наляво и надясно, но през студените зимни дни всеки знае накъде отива, тъй като му е студено и хич не му е до зяпане по витрините. Когато бързам гледам да избягвам подобни улици. Съседните на тях почти винаги са пусти.

Какво виждаме по тези излъскани до неузнаваемост улици? Виждаме скъпи и помпозни магазини. Магазини,  в които не биха влезли да пазаруват повече от 10% от хората, и при това винаги са празни. Интересен е въпросът тогава, как се върти оборотът в подобни магазини, как се плаща прескъпият наем. Думата търговия губи смисал в тези магазини.

Това скъпи приятели, са перачките на пари. В тях винаги ще срещнете млади и красиви продавачки, които през по-голямата част от времето дремят с кафе и цигара на прага на вратата…

Хм… Запитвали ли сте се някога защо няма нобелова награда по математика?

Има една легенда, която гласи, че жената, по която си е падал Нобел е била задявана от Митаг-Лефлер (математик) и така той се е зарекал, че  награда по математика няма да има на негово име. Нобел не е бил женен.