viktor ivanov

В наши дни градските жители бързат да превърнат своите жилища в непристъпни крепости, слагат им бронирани метални врати, решетки на прозорците и СОТ. Но по този начин едва ли можем да се защитим от всички врагове. Всеки от нас, от време на време усеща, че помещение, в което се намира го «притиска» , създава чувство за умора и даже страх. Човек не може да си обясни това състояние, просто разбира, че не може да стои дълго там.

Директорът на медико-биоклиматичният институт в Бавария доктор М. Кури счита, че геопатогенните зони имат най-важната роля за възникването на ракови заболявания. По-скоро те са провокирани от телуричното излъчване. Причините за вредната радиация не се появяват навсякъде, а само в специфични възлови точки на особената земна мрежа, която обхваща цялата повърхност на нашата планета. Тази мрежа се нарича мрежа на Кури.

Ученият смята, че не всички възли на тази мрежа изпускат вредни лъчи. Иначе да се живее на Земята би било опасно.

Има много стар начин за определяне на телуричното излъчване. Домашните животни са доста чувствителни към него. Котката, например, ляга да спи там, където то е най-голямото излъчване. Аномалията се обяснява с това, че за да се възстанови жизнения поенциал на животното е необходимо отрицателно излъчване. Котките обичат да си почиват там, но никога не си правят леговище на това място. Кучетата пъ, гледат бързо да избягат от това «гибелно» място.

Предполага се, че конете и овцете, които живеят в геопатогенна зона, страдат от безплодие, а мишките стават прекалено агресивни – грзиат кледките, ядат си опашките и даже потомството. Оттук идва ни народното вярване да се строи къща там, където има много миши дупки.

СОВАТА – ПТИЦА НА НЕЩАСТИЕТО

На места с повишен енергиен фон често гнездят врани. Совите също се заселват изключително в геопатогенни зони. Може би затова совата отдавна е смятана за «птица на нещастието». Хората са се страхували от къщи, под чийто покрив се е заселила нощна сова.

Патогенните зони са предпочитани от същества, които принадлежат към най-древните видове: риби, насекоми, влечуги. Жабите, паяците и червеите също в сушаво време се събират на такива места за да преживеят сушата. Червените горски мравки строят своите мравуняци на пресечните точки на няколко пагубни зони.

Геопатгенните зони вляят отрицателно и на растенията. Когато са над подземни водни потоци боледуват брезата, липата и болшинството от хвойновите дръвчета: появяват се чворове и рязко се увеличава броят на уродливите форми (например раздвояване на ствола, преплитания и т.н.). Дърветата, които растат в «зоните», особено ябълките пожълтяват много рано, опадам им листата, а сливите и крушите вехнат и изсъхват. На тези места дърветата често биват удряни от мълнии, образуват се цели «мълниебойни» долини.

От цветята само аспарагусът, аралията и гераниумът се чувстват добре в геопатогенните зони, а бегонията, азалията и кактусите – загиват. Стопанка, която сади градина в геопатогенна зона никога няма да има добра реколта от краставици, целина, лук, домати и грах .

Ако сте забелязали, че френското грозде изглежда слабо и недоразвито, а малината съхне, на двора, значи там има «лошо» място, а реколтата от картофи ще е поне три пъти по-малко.

Въпреки лошото влияние на геопатогенните зони върху растителността, именно с тях е свързано най-голямото разнообразие на дървесни форми на рстителността, особено добре се развиват дъбът, върбата, трепетликата, ясенът.

ТЕ НЯМАТ ЦВЯТ И МИРИС

В миналото човекът е живял в голяма хармония с природата. Освен това се е стараел да слуша земята. За строителство на църкви, например, нашите предци са избирали определени благодатни места. Тези места били откривани като се наблюдавало поведението на животните или на особено чувствителните хора. По-рано за такива са били смятани лудите. Казват, че храмът на Василий Блажение в Москва бил въздигната на това място поради това, че там, право на земята, обичал да спи Василий (популярен градски луд).

Любопитното е това, че когато съвременните учени нанесли на картата всички действащи и разрушени храмове, оказало се, че всички те били построени на «добри» места.

Вярно е, че някои църкви били издигани на «лоши» места, но това било правено само за да се неутрализира вредното подземно излъчване. Факти, свързани с наличието на «пагубни места» са споменати още в древните египетски и китайски ръкописи. Преди около 2300 г. преди нашата ера император Куанг-Джий издал указ, който забранявал всякакво строителство на места, които не са проверени от свещеник или лекар за лошо влияние.

Терминът геопатогенна зона е доста условен. Приставката «гео» говори за това, че наблюдаваните процеси се случват на повърхността на земята. А думата патогенен е образована от съчетанието на гръцките pathos –болест и genesis – възникване. В геопатогенните зони процесите на окисление и стареене са по-бързи. Там и техниката излиза по-бързо от строя.

Такива зловещи места нямат нито мирис, нито цвят и са невидими за нашето зрение. Те не могат да бъдат уловени от традиционните физически уреди и могат да бъдат разпознати само по метода на биолокацията като с това се съхрани здравето на хората.

Конфигурацията им е различна. Те могат да бъдат линейни, да се простират на разстояния от един до десетки километри, във формата на стълбове. В зоната на излъчване на болестотворна енергия могат да се окажат работното място, леглото, детския ъгъл, училищният чин. Понякога в такива зони са цели къщи.
Коварството на тези лъчения се крие в това, че разрушителното им действие не е веднага. Има нещо като своеобразен процес на натрупване на патогени в нашия организъм. Бедата идва незабелязано и ние забелязваме какво става едвам след като започнем да боледуваме.

Ако аномалната зона е под горната част на леглото (откъм главата) човек може да развие инсулт, раково заболяване на мозъка, в краката – възпаление на ставите, появяват се варикозно възпалени вени, в областта на корема – рак на стомаха, холецистит, язви.

А всичко това може да бъде избегнато като просто преместим леглото на друго мястикаме зорлем в сферата на действие на разрушителната енергетика на аномалните зони, тяхното съседство е безопасно. Можем да пребиваваме дълго редом с тях, буквално на няколко сантиметра, без това да навреди на здравето ни.

По мнение на специалистите, повече от 70% от пожарите и престъпленията се случват на места, които са неблагоприятни за живеене. Пожарите, естествено, възникват сами. Но дългото пребиваване на човек в зона с повишен енергиен фон води до умора и човек започва да забравя. Някой не изключил ютия, друг лошо загасил цигара…

Освен това, дори и краткото пребиваване в геопатогенна зона прави хората доста раздразнителни. С това се обясняват и често повтарящите се на едни и същи места пресъпления. Не са редки и случаите на самоубийство. По оценка на учените, само 5 човека от 100 могат да стоят в среда с повишен енергиен фон без това да повлияе на здравето им.

«ШЛАКИТЕ» НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

В началото на 80-е години на XX век с проблема на геопатогените зони започнаха доста сериозно да се занимават учени от Америка и Западна Европа. Резултатите от техните изследвания потвърждават изводите, направени някога от Густав фон Пол: от 50 до 80% от онкологичните заболявания са свързани с това, че болните са прекаврвали дълго време на места, които са били под въздействие на геопатогенни излъчвания.

Впрочем, спектърът на възможните заболявания, провокирани от «лошите» места, не се ограничава само с онкологичните. Пребиваването на такива места става причина и за склероза, изхемична болест на сърцето и други заболявания. На практика, лоши зони могат да бъдат открити във всяко жилище. Така геопатогенната зона в спалнята рязко снижава качеството на нощния отдих: човек може да става сутрин недоспал и с мигрена. Ако зоната е на работното място, това може да доведе до разконцентриране на вниманието, бърза умора.

И да искаме и да не искаме да вярваме в геопатогенните зонти, те са обективна реалност. Много екстрасенси твърдят, че могат да премахват зоните или в крайна сметка да неутрализират влиянието им. Ако вярваме на разказите им, за целта ни трябват олово и слама, пясък и глина, синя хартия и телена спирала. Някои дори предлагат цели устройства. Оказва се, че такава зона не може да бъде премахната. А и как да стане това когато тя е обусловена от обективни физически процеси? Учените смятат, че от смъртоносното въздействие на геопатогенните зони ни спасява подвижният начин на живот. Зоните оказват своето влияние върху нас постоянно, но, когато се намираме в тях за непродължително време, защитните системи на организма неутрализират тяхното отрицателно влияние.

Съществуват няколко прости начина за определяне на «пагубните места» в къщата или жилището. Трябва да се изследва с помощта на махало. Може да стане свързан на конец пръстен, а и дори с предлагания в нашия онлайн магазин медальон на Джуна. Като държите махалото в ръце обиколете всички помещения. Ако някъде махалото започне да се клатушка интензивно – това е признак на отрицателно излъчване. Както вече казахме, там не трябва да се седи дълго или да се спи.

Както вече писахме, все по-голяма известност добива и хипотезата, че нашата планета е жив и разумен организъм, с който ние водим съвместно съществуване. И понеже във всеки организъм има шлаки, то и планетата има своите шлаки, трябват канали за тяхното изхвърляне. Не е задължително тези шлаки да са материални по природа, те могат да имат полева или лъчиста енергийна форма. Затова е напълно възможно изхвърлянето на тези шлаки да е именно във вида на геопатогенно телурично излъчване

Прави ми впечатление от години, че българите масово ходят с черни дрехи. Дали това не  е следствие от умопомраченото им съзнание и негативното им отношение към всичко наоколо. И все пак не трябва да ги виним. Те не са виновни, че им промиват мозъка.

По колко часа на ден прекарваш пред телевизионния екран? А пред компютъра? А зад волана? А колко време отделяш общо за трите? Защо се изолираш и криеш?

Гледането на нещо по вълнуващо ли е от правенето на нещо? Имаш ли достатъчно време да направиш всички неща, които желаеш? Имаш ли достатъчно сили за това?

А по колко часа на ден спиш? Как ти се отразява стандартизираното време, предназначено само да синхронизира движенията ти с тези на милиони други хора? Колко дълго издържаш без да знаеш колко е часът? Кой или какво регулира минутите и часовете ти? Спестяваш ли време? За какво го пестиш?

Можеш ли да оцениш един красив ден, в който птичките пеят и хората заедно се разхождат наоколо? Колко лева на час получаваш, за да стоиш затворен някъде и да продаваш нещо или да архивираш документи например? Какво би си купил с получените пари по-късно – нещо, което да компенсира и поправи този ден?

Как ти се отразява да си в навалица, заобграден от анонимна тълпа? Чустваш ли се отчужден, сякаш си заключил своите емоции и чувства към другите човешки същества? Кой приготвя яденето ти? Храниш ли се самостоятелно? Ядеш ли на крак забързан за някъде? Какво знаеш за храната, която ядеш и за начините, по която тя е получена?  Доколко се доверяваш на това?

От какво се освобождаваме и лишаваме, използвайки спестяващи труда приспособления? А изплозвайки спестяващи мисленето приспособления? Как ти въздействат изискванията за производителност, които по скоро ценят продукта, от- колкото процеса по изработването му, поставящи на преден план бъдещето, а не настоящето? А как ти се отразява това, че настоящият момент става все по-кратък и по-кратък, когато се движим все по-бързо и по-бързо към бъдещето? Време ли пестим? За какво го пестим?

Как ти влияе движението по установени пътища, в асансъори, автобуси, подлези, ескалатори, по магистрали и тротоари?  Как ти се отразява да бъдеш устроен, прикован, и да действаш по предначертана схема, вместо да се скиташ, да странстваш непринудено и свободно? Колко свобода на движение имаш- свобода да ходиш от едно място на друго, да отидеш толкова далече, колкото желаеш, да поемеш по нови и неизследвани посоки?

Как ти се отразява чакането? Чакането на опашка, чакането в задръстване, чаканетo на автобус, чакането за храна, чакането за баня- свикването да пренебрегваш спонтанните си пориви и копнежи? Как ти се отразява да въздържаш желанията си?

Как ти въздейства сексуалното потискане, отлагането или отказа от удоволствие, заедно с потъпкването на всичко в теб, което е спонтанно, всичко, което свидетелства за твоята дива и необуздана природа?
Удоволствието опасно ли е?

Може ли опасността да доставя удоволствие? Изпитваш ли нужда да видиш небето? Изпитваш ли нужда да видиш водата, листата, шумата, животните? Блещукането, проблясването, движението? Затова ли имаш домашен любимец, аквариум, домашни растения? Или телевизията e твоето блещукане, проблясване и движение? Каква част от живота ти идва при теб през екрана? Омайват ли те видеозаписите ти и тези на твоите приятели, така че някак си ти си по- истински в образа, отколкото в живота? Ако животът ти бе направен на филм, би ли си заслужавало да го гледаш? А как се чустваш в ситуации на насилствена пасивност?

Как ти влияе непрестанната атака от символични връзки- аудио, оптични, пeчат, билбордове, компютърни, телевизионни, радио- все едно се скиташ из гора от знаци и пътепоказатели? Към какво те подтикват? Имаш ли нужда от уединение, спокойствие, размишление? Да мислиш самостоятелно, а не да реагираш по принуда? Трудно ли е да отвърнеш поглед?

Отвръщането на поглед ли е нещото, което не е разрешено? Къде ще отидеш за да намериш спокойствие и тишина? Не никакъв шум, а истинска тишина? Не самота, а мирно уединение и спокойствие? Колко често си си задавал въпроси като тези? Чустваш ли се самотен по начин, който дори и думите не биха могли да изразят?

Някога чустваш ли се готов да ЗАГУБИШ КОНТРОЛ?

Доларът вече изгърмя, лихвите са нулеви. И двата стълба на капиталистическия свят вече ги няма. Защото вместо да произвеждат материални блага, в САЩ започнаха да произвеждат долари, т.е. зелени хартийки.
Ще го обясня с един анекдот. В този ден американецът Джо се събуди рано, защото будилникът Made in Japan беше поставен на 6 часа сутринта. По онова време в чайника Made in China започна да кипи водата. Той се обръсна с бръсначка Made in Hong Kong, облече си джинсите Made in Singapur и фланелката Made in Korea. След това на своята печка Made in India си направи закуска. Седна на масата със своя калкулатор Made in Mexico, за да изчисли колко пари може да похарчи днес. След като чу точното време по радиото Made in Sri Lanka погледна часовника си Made in Taiwan, качи се на колата Made in Germany, за да тръгне да търси добре платена работа в САЩ. В края на тежкия ден Джо реши да си почине. Обу чехлите Made in Brasil, наля си чаша вино Made in France, включи телевизора Made in Indonesia и се замисли, защо отново не можа да намери добре платена работа в тази Америка.

Тази шега е истина. През 2009 г. 86 процента от потребителските стоки в САЩ идваха от вноса и само 14 процента бяха от вътрешно производство, т.е. това е държава, която не произвежда, но потребява много повече. Заради което живее на кредит спрямо целия свят, като разликите покрива с печатане на долари, които са без покритие в стоки, злато, енергоресурси или други реални активи.

Империята е куха. Реално американската икономика се разпада пред очите ни.

За да се разбере как се стигна до този колапс се изисква поне малко здрав разум.

В САЩ се опитват да лекуват болестта с повече болест, т.е. с печатане на все повече зелени хартийки, които отиват в банките и за изплащане на дълговете.

Само това би било достатъчно да твърдим, че кризата не завършва, а тепърва ще се развива право пропорционално на паричното наливане, водещо до колосална излишна парична ликвидност. Ако трябва да се изразим по медицински, гангрената е стигнала дотам, че вече има смисъл да говорим за ампутиране, т.е. за мерки които ще разрушат самата база на съвременните финанси. Да се прави ампутация е страшно, но във всеки случай поне има някаква призрачна надежда, че пациентът може да оживее.

Засега обаче няма признаци за края на кризата, тъй като започна нейната втора вълна. Сега е затишие пред бурята. Може би последното затишие преди дълги кризисни години.

Все повече експерти предлагат САЩ да обявят фалит, светът да ги постави под карантина и да им дадем шанс да станат една нормална държава с нормална икономика. Но това ще е смърт за съвременната англосаксонска и ционистка олигархична върхушка.

За китайците 2010 г. ще бъде “Година на тигъра”. Американците не обозначават годините, но за Барак Обама 2010 г. ще бъде “Година на войната”.

Малко хора очакваха Обама да оповести своята доктрина именно на тържествата в Осло на връчването му на Нобеловата награда за мир. Но още по-голяма провокация бяха неговите думи. Приемайки отличието за мир, той оповести доктрината за “война в един несъвършен свят”, като направи заявка САЩ да изпълняват ролята на “властелин на Вселената”. По-просто казано, онова, което Обама определи като “неизбежност от война, заради поддържането на мира”, отразява готовността на САЩ и през 2010 г. да прилагат военна сила за решаване на своите растящи като лавина икономически и политически проблеми.

Това беше наистина арогантна реч. Човекът, който авансово беше награден

…Не съм ловец, но са ми казвали, че в места като Арктика, където индианците понякога, когато искат да заловят вълк, тогава взимат бръснарско ножче, намазват го с кръв и после разтопяват леда и слагат дръжката, така че да се показва само ножчето. И когато някой вълк помирише кръвта, ще поиска да яде и ще дойде и ще облизва ножчето, опитвайки се да яде. И какво става, когато вълка облизва ножчето? Разбира се…порязва си езика и кърви и си мисли, че наистина е открил нещо добро. Той пие и облизва и облизва и разбира се пие своята кръв, докато се убие сам. Това направиха империалистите с крек-кокаина…Всички, които работим, за да препечелим нещо, с което си купуваме кола…Другите имат кола…защо и аз да нямам? Печелят да могат да имат злато. Другите имат злато, защо и аз да нямам злато? Печелят, за да имат къща, щом богатите имат къща, защо и аз да нямам къща?… и те всъщност си мислят, че това е нещо, което им носи блага? Но те се обиват, точно както вълка го прави, облизвайки ножчето и омират бавно без да знаят. Това става в обществото ни днес, не мислиш ли? И вместо да винят ловеца, който е сложил проклетото ножче, става така, че вълка е обвинен за това, че се опитва да преживее. Това се случва в нашето общество. Не обвинявай човека, жертвата, обвинявай подтисника, империализма.