ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
ЗА ОФОРМЛЕНИЕ НА ДОКЛАДИТЕ
В ГОДИШНИКА НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ, ПЛОВДИВ
Обемът на докладите не бива да надвишава 10 стандартни компютърни страници (без библиографията). Формат на страницата: А4, полета – стандартни (поле отляво и отдясно – 2.5; поле отгоре и отдолу – 2.5). Страниците не се номерират.
В отделен файл се изпраща и резюмето на български език – от 500 до 1000 знака (с шпациите), шрифт Times New Roman, размер на буквите (Size) 10 pt, междуредие (Line spacing) Single, двустранно подравнено (Justified).
Моделът за оформяне на текстовете е следният:
Заглавие: Times New Roman, 14 pt, Вold, центрирано, с главни букви (All caps). Заглавието не се пренася ръчно на нов ред! Следва един празен ред.
Автор(и): Изписват се името и фамилията на автора (авторите) – Times New Roman, 12 pt, Bold, центрирано.
Институция: На нов ред се изписва пълното име на институцията (университет, институт) – Times New Roman, 12 pt, Вold, центрирано. Следва един празен ред.
Заглавие на доклада на английски език. Следва един празен ред[1].
Автор(и): Изписват се името и фамилията на автора (авторите) на английски език – Times New Roman, 12 pt, Вold, центрирано.
Институция: На нов ред се изписва пълното име на институцията (университет, институт) на английски език – Times New Roman, 12 pt, Вold, центрирано. Следва един празен ред.
Резюме на английски[2] (от 500 до 1000 знака (с шпациите), Times New Roman, Size 10 pt, Single, Justified), без да се изписва думата Abstract.
Ключови думи на английски език – пишат се на нов ред след резюмето (след думата Keywords): Times New Roman, Size 10 pt, Normal, Single, Justified. След последната ключова дума не се поставя точка.
Текст на доклада – Times New Roman, Size 12 pt, Justify, с отстъп на нов ред – 1,25 см (0,49″), междуредие 1,5 lines. Между абзаците не се оставя допълнително разстояние (Spacing – before, after – 0). Отстъпът за нов ред трябва да се прави от Paragraph, First Line, а не ръчно (с табулация).
Бележките под линия са с шрифт Times New Roman, 10 pt, Justified, междуредие Single.
Таблици и илюстрации – таблиците, графиките и фигурите се номерират и разполагат на мястото, на което се споменават за първи път (а не отделно, в края на текста), като се центрират.
Съкращенията т.е., т.нар., ед.ч., мн.ч., м.р., ж.р., ср.р. се пишат БЕЗ интервал. Съкращения с редно числително, изписано с цифра, се пишат С интервал и БЕЗ точка след цифрата – напр. 3 л., I спр. и др.
За да се означи пропусната част от цитат, се използват квадратни скоби с многоточие – срв.: „По традиция в раздела за глагола се включват и два вида отглаголни съществителни […] – образуваните с формантите –не и –ние“ (Куцаров 2007: 125).
Библиографско описание:
- Думата Библиография се пише след основния текст, като се остави един празен ред, Small caps, Bold, Size 12 pt (с отстъп за нов ред). Следва един празен ред, а след това по азбучен ред[3] се представят източниците.
- Източниците в библиографията, които са на кирилица, трябва да се транслитерират на латиница по следния модел:
Монография (или учебник):
а) самостоятелна
Бояджиев/Boyadzhiev 2002: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002. [Boyadzhiev, T. Balgarska leksikologiya. Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2002.]
б) в съавторство
Бояджиев, Куцаров, Пенчев/Boyadzhiev, Kutsarov, Penchev 1998: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София: Петър Берон, 1998. [Boyadzhiev, T., I. Kutsarov, Y. Penchev. Savremenen balgarski ezik. Fonetika. Leksikologiya. Slovoobrazuvane. Morfologiya. Sintaksis. Sofia: Petar Beron, 1998.]
Ако цитатът в текста е от книга в съавторство, в скоби трябва да бъдат посочени фамилиите на всички съавтори, напр. (Бояджиев, Куцаров, Пенчев/Boyadzhiev, Kutsarov, Penchev 1998: 105). Ако съавторите са повече от трима, се пише фамилията на главния редактор или на първия от изредените съавтори, а след това „и кол./et al.“ – срв.:
ГСБКЕ/GSBKE 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. Стоянов, С. и кол. София: Издателство на БАН, 1983. [Gramatika na savremеnniya balgarski knizhoven ezik. T. 2. Morfologiya. Stoyanov, S. et al. Sofia: Izdatelstvo na BAN, 1983.]
В случай че е известно кой от съавторите е написал конкретни части от книгата, от които се цитира, изписването е: (Куцаров/Kutsarov, цит. по Бояджиев, Куцаров, Пенчев/Boyadzhiev, Kutsarov, Penchev 1998: 205).
Статия в сборник:
Ницолова/Nitsolova 2012: Ницолова, Р. За формалните промени при граматикализацията. // Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, 50 – 58. [Nitsolova, R. Za formalnite promeni pri gramatikalizatsiyata. // Ezikat na vremeto. Sbornik s dokladi po sluchay 70-godishniya yubiley na prof. d.f.n. Ivan Kutsarov. Plovdiv: UI “Paisii Hilendarski”, 2012, 50 – 58.]
Статия в списание:
Грозева/Grozeva 2017: Грозева, М. Българският език и е-поколението. // Българска реч, 2017, кн. 1, 13 – 20. [Grozeva, M. Balgarskiyat ezik i e-pokolenieto. // Balgarska rech, 2017, kn. 1, 13 – 20.]
Електронен източник:
Кирова/Kirova 2006: Кирова, Л. Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални социални сленгове. // Литернет, 13.03.2006[4], № 3 (76). <http://liternet.bg/publish3/lkirova/internacionalizacia.htm>, 19 февруари 2018[5]. [Kirova, L. Internatsionalizatsiya na razgovornata rech chrez savremennite profesionalni sotsialni slengove. // LiterNet, 13 March, 2006, № 3 (76). <http://liternet.bg/publish3/lkirova/internacionalizacia.htm>, 19 February, 2018.]
Падучева, http: Падучева, Е. В. Отрицание. // Русская корпусная грамматика. <http://rusgram.ru/pdf/7_negation_201701_final_sbornik.pdf>, 15 март 2019. [Paducheva, E. V. Otritsaniye. // Russkaya korpusnaya grammatika. <http://rusgram.ru/pdf/7_negation_201701_ final_sbornik.pdf>, 15 March, 2019.]
Ако библиографският източник е на чужд език (с латиница), се транслитерира на кирилица само фамилията на автора, напр.:
Crystal/Кристъл 1997: Crystal, D. The Cambridge Encyclopedia of Language. Cambridge: Cambridge University Press, 1997.
Когато в текста е направена библиографска препратка, тя се оформя по следния модел:
Този проблем е подробно разгледан в граматиката на И. Куцаров (Куцаров/Kutsarov 2007).
Ако в текста се използва цитат, след двоеточие се пише номерът на страницата, откъдето е цитатът, напр.: (Куцаров/Kutsarov 2007: 59).
При цитиране на чуждоезични източници в текста моделът е: (Crystal/Кристъл 1997: 123).
Чуждоезични източници на латиница (написани на език, различен от английски) не се транслитерират на латиница по указания тук модел, а се запазват в оригинал. Транслитерира се на кирилица само фамилията на автора (вж. по-горе).
Източници, написани на азбука, различна от кирилица и латиница, се оформят така:
王玉/Wang Yu/Уан Ю 2012: 王玉。新华成语词典。北京：商务印书馆， 2012. [Wang Yu. Xinhua chengyu cidian. Beijing: Shangwuyinshuguan, 2012.]
Ако оригиналното название на даден библиографски източник е изписано по стария български правопис отпреди 1945 г., краесловните ерове (ъ, ь) НЕ се предават при транслитерация. Останалите специфични графеми се предават според съвременното им звучене. Същото важи за руски заглавия и имена отпреди правописната реформа от 1917 г.
Съкращаването на личните имена в библиографията (и в основния текст) трябва да е с първа буква – срв. Стоянов, С. (вм. Стоянов, Ст.); Куцаров, И. (вм. Куцаров, Ив.) и др. Кирилските букви Ю и Я се предават при транслитерация на латиница като Yu и Ya.
Имената на издателствата НЕ се поставят в кавички. Не се пише и думата „издателство”, срв. напр.: Велико Търново: Фабер. Изключение правят имената на университетските издателства, напр. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Източниците, от които е ексцерпиран емпиричният материал за изследването художествена литература, речници и др.), се въвеждат след библиографията по следния модел:
Източници (Times New Roman, Small caps, Bold, Size 12 pt, с отстъп за нов ред).
(Следва един празен ред.)
МЕ/МЕ[6]: M. Eliade. Nuntă în cer. Musătești: Tana, 2007. [М. Елиаде. Сватба в небето. Преводач: Л. Ненковска. София: Колибри, 2012.] [7]
Източниците също се подреждат по азбучен ред.
Ето модел за транслитериране на специфични кирилски графеми и графемни съчетания (от българската, руската и сръбската кирилица):
| Ъ (в български текстове) | А (български – balgarski; езикът – ezikat)
Изкл.: Bulgaria |
| Ъ (в руски текстове) | „ (съезд – s“ezd; объект – ob“ekt) |
| Ж | ZH (жесток – zhestok; нежност – nezhnost) |
| Ч | CH (час – chas; учител – uchitel) |
| Ш | SH (Пашов – Pashov; ботуш – botush) |
| Ц | TS (Цветкова – Tsvetkova; здравец – zdravets) |
| Х | H (хубава – hubava; махало – mahalo) |
| Щ (в български текстове) | SHT (щастие – shtastie; нощем – noshtem) |
| Щ (в руски текстове) | SHCH (Щедрин – Shchedrin) |
| Я | YA (ябълка – yabalka; поляна – polyana; еволюция – evolyutsiya)
IA (в края на собствени имена, напр. София – Sofia, България – Bulgaria, Юлия – Yulia) |
| Ю | YU (южнославянски – yuzhnoslavyanski; влюбен – vlyuben) |
| ЬО (в български текстове) | YO (бульон – bulyon; Кольо – Kolyo) |
| ЙО (в български текстове) | YO (Йовков – Yovkov; Стойо – Stoyo) |
| ë (в руски текстове) | YO (ëлка – yolka; Королëв/Королев – Korolyov) |
| Ы (в руски текстове) | Y (язык – yazyk; рыба – ryba) |
| ЫЙ (в руски текстове) | YY (новый – novyy; старый – staryy) |
| ИЙ, ОЙ (в български и в руски текстове) | IY, OY (който – koyto; мой – moy; чий – chiy;
молодой – molodoy; царский – tsarskiy) |
| Ь (за изразяване на мекост в руски текстове) | ’ (апостроф) (словарь – slovar’;
лингвокультура – lingvokul’tura; речь – rech’) |
| Э (в руски текстове) | Е (этот – etot); |
| Е (в руски текстове – в началото на дума или след гласна) | YE (если – yesli, моего – moyego) |
| Двойни съгласни и гласни се предават буквално при транслитерация | (съвременният – savremenniyat; современный – sovremennyj; русский – russkiy; континуум – kontinuum) |
| Ш (в сръбски текстове) | š (крошња – krošnja)[8] |
| Њ (в сръбски текстове) | NJ (трешња – trešnja) |
| Ђ (в сръбски текстове) | DJ (ђак – đak) |
| Ћ (в сръбски текстове) | Ć (свећа – sveća) |
| Џ (в сръбски текстове) | DŽ (џезва – džezva) |
| Љ (в сръбски текстове) | LJ (љубав – ljubav; кључ – ključ) |
| Ј (в сръбски текстове) | J (папагај – papagaj; Шумадија – Šumadija) |
Освен текста на доклада, оформен съгласно техническите изисквания, студентите и докторантите, получили право да публикуват в Годишника, изпращат на адрес konferentsiya_plovdiv@abv.bg следните документи:
- резюме на български език;
- кратко становище на научния ръководител или консултант[9], че докладът е готов за печат.
Ако в текста са използвани други шрифтове, те трябва да се изпратят като прикачени файлове на посочения електронен адрес, а текстът да бъде предаден и като .doc или .docx файл, и като pdf.
Доклади, които не отговарят на изискванията за техническо оформление, няма да бъдат публикувани.
В Годишника не се публикуват и доклади, които са вече отпечатани в други издания.
БЕЛЕЖКИ
[1] Ако основният текст на доклада е на чужд език, не е необходимо да се включва преведено заглавие на български език, както и транслитерирани на кирилица име на автор и институция.
[2] Важно е българоезичното и англоезичното резюме да са напълно идентични в съдържателно отношение.
[3] Следва се редът на буквите в българската азбука. Ако източникът е на чужд език, мястото му се определя от буквата, с която започва фамилното име на автора, транслитерирано на кирилица.
[4] Дата на публикуване (ако е отбелязана).
[5] Дата на посещение.
[6] След съответните примери от конкретния източнк, цитирани в текста, трябва да се постави в скоба посоченото означение: (МЕ/МЕ). Страницата, откъдето е взет примерът, не се изписва.
[7] В случая източникът е книга на румънски автор, а в скоба е нейният български превод.
[8] Сръбската кирилица се транслитерира на сръбска латиница.
[9] Става дума не само за научните ръководители на докторантите, но и преподавателите, които са консултирали отличените с първа, втора и трета награда студенти (бакалаври и магистри).