Честването на Международния ден на майчиния език

Терминът майчин език (наричан още бащин език, първи език
L1, роден език) е с много богато съдържание и емоционален
заряд, тъй като всеки индивид с него определя езика, на който е
проговорил, с него той свързва дома и семейството, където е
израснал. Смята се за естествен негов носител и се идентифицира с него, владее го най-добре и го използва най-често. Всепризнато е твърдението, че езиците са най-мощният инструмент за запазване и развитие на материалното и нематериалното наследство на народите. Неслучайно проучванията, осъществени от ЮНЕСКО, според които половината от около 6000 езика в света скоро няма да имат носители, звучат повече от тревожно.
Филологическият факултет на Пловдивския университет
„Паисий Хилендарски“ бе партньор на Българско-турския литературен клуб при реализирането на вълнуващ музикално-поетичен спектакъл, който събра много гости в Малката базилика. С богата културна програма Пловдив отбеляза Международния ден на майчиния език – 21 февруари. За поредна година той стана част от световната инициатива за насърчаване на многоезичието, на езиковото и културното многообразие. Тази дата не е случайна – тя е избрана в памет на събитието през 1952 г., когато в Дака, Бангладеш, от куршумите на полицейски служители са били убити студенти – участници в демонстрация в
защита на родния си бенгалски език, който те са поискали да се
признае за официален език на страната. Благодарение на взаимната подкрепа и пълноценното сътрудничество между Филологическия факултет, Българско-турския литературен клуб и Клуба на консулите на една сцена се събраха представители
на различните етнически общности, които живеят в Града под
тепетата. Събитието е част от Културния календар на община
Пловдив. Изборът на Пловдивския университет като една от партньорските организации не е случаен, тъй като празникът,
посветен на Международния ден на майчиния език, е част от
инициативите, заложени в плана на одобрения от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката научен проект на тема: „Пловдив – от мултиезиков и мултикултурен център на Източна Румелия до Европейска столица на културата“. Космополитният характер на Пловдив с неговото специфично развитие като населено място с хилядолетна история допринася за формирането и утвърждаването му с неговото етнично, езиково и религиозно
многообразие като уникален мултикултурен феномен. Традиционните за Пловдив взаимоотношения на толерантност между населяващите го векове етноси, невероятното културноисторическо наследство, многообразните традиции, обективизиращи из сле дователския фокус, са в хармония и с основната идея на празника на майчиния език – да подчертаят заслужената роля на всички езици в изграждането на културната идентичност в годината, в която Пловдив е Европейска столица на културата. Ръководителят на фундаменталния научен проект –
доц. д-р Борян Янев, който е и заместник-декан на Филологическия факултет, бе награден с почетен плакет, а всички студенти от Факултета, участници в събитието, получиха сертификати за участие.

Участници в събитието бяха представители на различните етноси – арменци, турци, евреи, роми. Освен тях в програмата се включиха и чуждестранни студенти от всички краища на света, които учат в пловдивски висши училища, както и сдруженията на живеещите тук украинци, руснаци, италианци и др. Началото на тържеството бе дадено с емблематичното стихотворение на Иван Вазов „Българският език“. Последва крилатата фраза от една от най-популярните Шекспирови пиеси – „Хамлет“: „Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът…“, в оригинал на английски, а след това на български и на още 35 други езика, сред които турски, руски, украински, полски, чешки, арменски, сръбски, немски, италиански, испански, гръцки, арабски, персийски, хинди, пенджаби, пущу, монголски, японски, китайски, тай, тагалог, казахски, албански, както и за първи път на жестомимичен език.

Цитатът не е избран случайно. През 2019 година се навършват 455 години от рождението на гениалния английски поет и драматург, преведен на почти всички официални писмени езици.

 

 

 

Next Article

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *