Открита лекция „История на Френския колеж „Св. Августин“

 На 20 май 2019 година в рамките на проекта „Пловдив – от мултиезиков и мултикултурен център на Източна Румелия до Европейска столица на културата“, отец Даниел от Източнокатолическата църква изнесе публична лекция за историята на френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. Присъстващите студенти и преподаватели имаха възможност да научат по-малко известни и интересни факти за създаването на колежа, за учебните методи и за живота на учениците в него, както и за съдбата му, продиктувана от неизбежни и трагични исторически превратности. Лекцията носеше духа на това забележително учебно заведение, посветено на разпространението на френския език и култура. Отец Даниел се спря на отделните етапи на изграждането и развитието на колежа. През 1864 г. отците успенци създали в Пловдив малко начално училище – „Св. Андрей“, което през 1884 г. прераснало в колежа за средно образование „Св. Августин“. Началното училище било построено на мястото на днешната Семинария. По-късно върху терена на спортното игрище на учениците бил построен самият колеж, който се превърнал в едно от найпрестижните учебни заведения на Балканите и просъществувал до 1948 г., когато дейността му била прекратена от комунистите. Както е известно, в неговата сграда днес се помещава централният корпус на ПУ „Паисий Хилендарски“, където и поканихме отец Даниел. Тази сграда, наситена с минало, направи още по-вълнуваща неговата лекция. Колежът е бил построен изцяло със средствата на отците успенци. Опустошителното земетресение през 1928 г. разрушило напълно горните етажи, но сградата била построена отново във вида, в който съществува днес. Учебният процес в колежа започвал от забавачката (по желание) до края на средното образование, като дипломите били признати както в България и Франция, така и навсякъде по света. В тази връзка отец Даниел спомена д-р Лазаров, възпитаник на колежа, хирург от Балтимор, който става
инициатор на поставянето на мемориална плоча в памет на божиите служители, жертви на комунистическия режим. Поставена е и втора такава, в памет на отец Камен, от неговите признателни ученици. Доказателство за религиозната  толерантност е фактът, че в рамките на колежа съществували два параклиса: единият – с византийски обред, а другият – с католически. Освен това в него можели да учат деца от всички вероизповедания. Сред учениците имало католици, православни християни и дори четирима мюсюлмани. Що се отнася до учебните програми, те включвали всички дисциплини наред с вероучението. Децата и учителите разполагали с изключително богата библиотека с учебници, научна и художествена литература. Не само по време на преподаването – френският език бил задължителен и при общуването в колежа, което само по себе си, както е всеизвестно, е неоспоримо условие за брилянтното овладяване на чужд език. Обучението било осигурявано от високо ерудирани отци, получили своето образование във Франция и Белгия. Освен на богатата си библиотека колежът „Св. Августин“ се радвал и на своя забележителен природонаучен музей, създаден от отец Борис Таверние. Именно с неговите експонати е основан Природонаучният музей в Пловдив. Духовият оркестър на училището бил изключително добър. Той бил канен редовно на различни събития в града. Спортните дейности също са заемали важно място в учебния процес. Изключителни грижи са били полагани и за моралното възпитание на учениците. Те сабили насърчавани да се грижат за болни хора, а по-заможните – да се занимават и с благотворителна дейност. Разказът на отец Даниел за живота на френския колеж „Св. Августин“ – безценно съкровище сред образователните заведения в Пловдив, обхвана и периода на закриването на колежа от комунистите на 2.08.1948 г., както и екзекуцията на преподаватели от него. Период колкото трагичен, толкова и позорен за историята на България (бел. на автора). Отците успенци Камен Вичев (1893 – 1952), преподавател в колежа от 1930 до 1948, Павел Джиджов (1919 – 1952), иконом, Йосафат Шишков (1884 – 1952), преподавател в колежа „Св. Августин“, а преди това основател на френско-българския център във Варна, както и монсеньор Евгений Босилков (пасионист) са арестувани, измъчвани, осъдени на смърт и разстреляни на 11 ноември 1952 г. Последният директор на колежа, Озон (Анри) Дампера (1886 – 1955), останал почти тридесет години в България и допринесъл много за развитието на организирания спорт в Пловдив и България. Той участвал и в българската делегация на Парижката мирна конференция след Втората световна война и помогнал българите да получат благоприятни условия. Прогонен от страната, успял да предаде любовта си към България на отец Андре, доктор по литература, който осъществил
мечтата си, идвайки в Пловдив след реформите през 1989 г.
Отец Андре, забележителен ерудит, можеше да се удивява дълго на красотата на едно дърво с причудливи форми в Цар-Симеоновата градина или с часове да говори за Мишел дьо Монтен и несъвършената човешка природа… В края на своята лекция отец Даниел отново препоръча книгата на Ален Фльори, „Един френски колеж в България – „Свети Августин“, Пловдив, 1884 – 1948“ (Alain Fleury : Un collège français en Bulgarie (St Augustin, Plovdiv, 1884 – 1948). Докато слушах вълнуващия
разказ на отец Даниел, виждах очите на прогонените от колежа
деца, някои от тях само месеци преди да си вземат последните
изпити – на децата с прекършени мечти. Виждах и крехката фигура на поета и преводача Любомир Генчев (1901 – 1981), учил в колежа от 1922 до 1928г. и преподавал в него от 1933 до 1948 г. На поета Любомир Генчев, чиито стихове, сътворени на френски език, били конфискувани от комунистическите власти през 1973 г., но той успява да ги възстанови по памет и след демократичните реформи през 1989 г. благодарение на Марта Савова (преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“), както и на френския професор Ален Вюйомен те бяха публикувани. Слушах разказа на отец Даниел – един истински урок по история, изнесен на български от един чужденец в Пловдив. Пловдив – град, в който отново се възцаряваше културният и езиковият метисаж, град на устоялата през вековете въпреки всички изпитания етническа и религиозна толерантност.