„На гости на еврейската общност в България“ (03.06.2019 г.)

На 3 юни 2019 г. Организацията на евреите в България бе домакин на интересна среща между участниците в одобрения от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката научен проект на тем „Пловдив – от мултиезиков и мултикултурен център на Източна Румелия до Европейска столица на културата“ и представители на еврейската общност под тепетата. Главни организатори на събитието бяха г-н Светлозар Калев –председател на организацията, г-жа Людмила Леви, д-р Ема Мезан и г-н Шеми Бехар. Г-н Светлозар Калев откри срещата и разказа за дейността на „Шалом“ като независима, непартийна, доброволна, демократична, обществена и самоуправляваща се организация на евреите в България, обединяваща регионалните организации в 16 града на страната. Тя има за цел да запазва и развива еврейските етни чески, езикови и културни ценности и традиции. Проучва се и се популяризира еврейската история; честват се празници и годишнини; организират се творчески вечери, изложби, спектакли, концерти, театрални постановки, промоции на книги, срещи, симпозиуми, курсове, школи и др. Организацията „Шалом“ издава вестник „Еврейски вести“, списание „La Estreya“, книги, брошури и др. печатни издания. Организацията на евреите в България защитава конституционните права на своите членове и на евреите в страната. В началото проф. д-р Иван Чобанов започна с обявената лекция на тема: „Етноси и езици в Пловдив и в България“.

Най-напред бяха представени живеещите от векове в Пловдив етноси (арменци, евреи, гърци, роми, турци), а след тях и останалите, разпръснати из цяла България (арумъни, власи, гагаузи). Акцентът беше поставен върху тяхното присъствие по българските земи, вероизповедание, майчин език, образователни и културни институции. Лекцията предизвика разгорещена дискусия сред участниците, а най-активен от страна на любезните домакини беше доц. д-р Бенямин Анави. Той представи многовековната история на евреите в Пловдив и страната. Запазени писмени паметници свидетелстват за еврейско присъствие още през II век от н. е. Основната част от българската еврейска общност до XV век принадлежи към Романьотския Византийския тип.

Само някои от тях говорят български език. Романьотите имат свои специални религиозни практики, които впоследствие са заместени от сефарадската (испанската). През 1492 г. част от заселилите се на Иберийския полуостров евреи и техните потомци са прогонени от Испания. Намират убежище в Османската империя. По-голямата част от тях се насочват към Цариград и Солун. Те достигат до българските земи около 1494 г., като се заселват в търговските центрове, в които вече има еврейски общности. Наричат ги сефаради, а езикът им – ладино, е произлязъл от староиспанския и носи характеристиките на езика на Сервантес и Христофор Колумб. Принадлежи към иберороманската подгрупа на романските езици. Подобно на много други европейски езици е застрашен от изчезване – повечето говорещи на ладино като майчин език са възрастни и след емиграцията им в Израел езикът не е предаден на следващите поколения. Преживява леко възраждане в средите на сефарадските евреи, особено в областта на музиката. Евреите ешкенази, с майчин език идиш, принадлежащ към подгрупата на западногерманските езици от групата на германските езици, съставляват малка част от еврейската общност в България. Проведените разговори и дискусии са потвърждение на факта, че не е случаен наложилият се от векове модел, според който Пловдив се определя като мултиетничен, мултикултурен и мултиезиков   център.