Откриване на новата учебна година във факултета
Откриването по специалности във факултета ще се проведе на 27 септември 2009, от 12:30 в аудитории и семинарни зали в Ректората (Цар Асен 24) и Нова сграда (бул. България 236) по следния график:
Българска филология | 12:30 | Ректорат | 10 аудитория |
Славянска филология | 12:30 | Ректорат | 8 аудитория |
Английска филология | 12:30 | Ректорат | 9 аудитория |
Pуска филология, Български език и руски език, Руски език и западен език | 12:30 | Ректорат | 11 аудитория |
Български език и английски език, Английски език и френски език, Английски език и немски език | 12:30 | Ректорат | 4 аудитория |
Балканистика, Български език и новогръцки език | 13:00 | Нова сграда | 324 аудитория |
Приложна лингвистика, Български и турски, Български и испански, Български език и френски език, Български език и немски език | 12:30 | Ректорат | 13 аудитория |
Лингвистика с ИТ | 12:30 | Ректорат | 7 сем. зала |
Български език и история | 12:30 | Ректорат | 10 семинарна зала |
Прием 2009
- Местата във Филологическия факултет са попълнени.
- Няма свободни бройки за по-нататъшни класирания.
- Откриването на новата учебна ще е на 27 септември 2009 (неделя) от 11.00 часа в Концертна зала.
- Календарът на учебната година може да се види тук.
- Разписанието по курсове и специалности за редовно обучение се изготвя в момента.
- Учебните планове могат да се видят тук.
С П Е Ц И А Л Н О С Т И | студенти |
Българска филология | 111 |
Английска филология | 99 |
Български език и история | 58 |
Български език и английски език | 56 |
Български език и новогръцки език | 54 |
Български език и руски език | 47 |
Балканистика | 38 |
Български език и турски език | 36 |
Руска филология | 36 |
Приложна лингвистика /Английски език с испански език/ | 30 |
Славянска филология – чешки език | 26 |
Славянска филология – полски език | 24 |
Славянска филология – сръбски език | 24 |
Славянска филология – хърватски език | 24 |
Лингвистика с информационни технологии /Английски и немски с информационни технологии/ | 21 |
Лингвистика с информационни технологии /Английски и френски с информационни технологии/ | 21 |
Руски език и западен език | 14 |
Български език и испански език | 12 |
Актуална българистика | 10 |
Български език и немски език | 10 |
Приложна лингвистика /Английски език с новогръцки език/ | 10 |
Приложна лингвистика /Френски език с испански език/ | 10 |
Приложна лингвистика /Немски език с испански език/ | 7 |
Приложна лингвистика /Немски език с новогръцки език/ | 5 |
Приложна лингвистика /Френски език с новогръцки език/ | 5 |
Български език и френски език | 4 |
Приложна лингвистика /Английски език с чешки език/ | 4 |
Английски език и френски език | 2 |
Нова книга (Елена Гетова)
Книгата провокира идеи за възможната приложимост на представи за „модерността”, огледани в широкия хоризонт на българския XIX век. Без да задават категоричността на параметрите на „българската модерност”, текстовете тук търсят някои прояви на вътрешни движения към легитимиране на „модерни”: институции, социални и културни практики, начини на мислене, на избор и поведение.
Наративите на „модерното време” са мислени като сложна синкретична система, която обхваща, без да обединява, различни културни „светове”. Първите индикации на модерния „отворен темпорален модел” са разчетени в отношението към миналото, форматирано като каталог на познанието. Настоятелното осъзнаване на настоящето като „младо” е видяно през призмата на журналистическото битие на българската „тема”, а проекциите на бъдещето – в индустриализиране и технически напредък на възрожденския град и общество.
Местата на паметта и познанието, географската постижи-мост, оразмеряването на българската територия, представите за непознати „други” визии за родното са някои от проблемно-те-матичните зони, чрез които се търсят възрожденските версии за „световете на модерността”. В рамките на този модел изследователската нагласа е способна да съпостави и хармонизира колективното и индивидуалното – на еманципиращата се нация и на еманципиращия се модерен индивид. Иван-Богоровите книжовни занимания са привлечени като „емблематични” в тази посока. Те са обсъждани в съпоставка с намерения, тенденции и резултатност на други интелектуални нагласи, допустими като „присъщи” на българския XIX век.
На корицата са вариантите на първите издания на Иван Богоров, които се публикуват с любезното съдействие на г-жа Венета Ганева, завеждащ отдел Редки и ценни издания на НБ “Иван Вазов”, гр. Пловдив
© Елена Гетова – автор, 2009 © Издателство „Фабер”, 2009
ISBN 978-954-400-100-0