Пловдивските ономасти в Полша

XIX МЕЖДУНАРОДНА ОНОМАСТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ПОЛШАколективна снимка unnamed b7f72d58_o Заседание1(1)

В периода 20. – 22. 09. 2014 г. в първата столица на Република Полша – град Гниезно, се проведе 19. Международна ономастична и общополска конференция под надслов Функциите на собствените имена в културата и комуникацията. Основната цел на научното събитие беше презентацията на номинативните специфики на собствените имена и функциите, които изпълняват и са изпълнявали те както в съвременността, така и в миналото. Желан предмет на изследванията от страна на организаторите (Института по славянска филология и Института по граматика на съвременния полски език и ономастика) бяха когнитивните основи на номинативните актове, причините за промените в именуването, мотивите за възникване и образуване на собствени имена в диахронен и синхронен аспект, като се стигна до обособяване на докладите в следните тематични кръгове:  историческите и съвременните оними в контекста на съвременните културни и комуникационни промени; nomina propria в съвременния и историческия дискурс, модата в именуването; новите имена – новите медии; номинативната прагматика (ефективна комуникация с участието на собствените имена); функциите на собствените имена в литературното и узуалното пространство; йерархията  в онимните системи на езиците; функциите на естествения език и на собствените имена; онимната идентификация и комуникацията; причините за промени в именуването на хора, географски, вътрешноградски и веществени обекти, както и когнитивните параметри на номинативния акт.

В този така престижен за славянската академична общност научен форум своите компетентни изследвания представиха 128 филолози (повечето от които изявени ономасти) от 12 страни в Европа – Чехия, Словакия, Полша, Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия, Хърватия, Македония, Германия и Австрия. Заседанията, разпределени в четири паралелни секции през трите дни на конференцията, се проведоха в Познанския университет „Адам Мицкевич“ – филиала „Европейски колеж“ в Гниезно. От българска страна участие взеха проф. д.ф.н. Лиляна Димитрова-Тодорова (ИБЕ при БАН – пенсионер), проф. д-р Анна Чолева-Димитрова (ИБЕ при БАН, ръководител на Секция „Приложна ономастика“ – задочно участие), проф. д-р Кирил Цанков (Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, директор на Центъра по българска ономастика), гл. ас. д-р Пело Михайлов (Аграрен университет, Пловдив), доц. д-р Борян Янев (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“), ас. Гергана Петкова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – задочно участие) и докт. Стойно Спасов (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Както се вижда, Пловдивският университет бе представен от доц. Борян Янев и докт. Стойно Спасов, които изнесоха доклади в областта на контрастивната антропонимия и по-конкретно – в проблемната област на фамилните имена. Борян Янев запозна участниците с изследване на фамилните оними у българите и немците, разкриващи антропоморфни характеристики, докато Стойно Спасов се спря на материалната култура у българите и поляците, съхранена във фамилните им имена, мотивирани от названия на професии. И двата доклада бяха високо оценени от световноизвестни специалисти в областта на антропонимията. Друго постижение на пловдивските участници беше модерирането от доц. Борян Янев на една от най-тежките секции в програмата на научния форум, непосредствено след пленарните доклади, в която имаше реферати на няколко езика и в различни ономастични сфери.

Председател на организационния комитет беше световноизвестната специалистка по литературна ономастика – проф. д.ф.н. Ирена Сарновска–Гифинг. Останалите членове също нямат нужда от по-подробно представяне, тъй като са прочути с научните си постижения в международен план: проф. д.ф.н. Карол Цирхофер, проф. д.ф.н. Богдан Валчак, проф. д.ф.н. Елиза Гжеляк, проф. д.ф.н. Мариола Миколайчак, проф. д.ф.н. Мечислав Баловски, проф. д.ф.н. Анджей Шерадзки, проф. д.ф.н. Малгожата Руткевич-Ханчевска. Специално внимание заслужават секретарите на конференцията – д-р Патрик Боровяк и Ева Новак-Пастерска, с огромната им заслуга за перфектната извънаудиторна част от научния форум – посрещане и настаняване на участниците, транспорт, техническо обслужване (вкл. и симултанен превод на английки език), пансион, тържествени обеди и вечери, кръгли маси, екскурзии и др. Не трябва да пренебрегваме и факта, че в рамките на конференцията се проведе и традиционната среща на Международната ономастична славистична комисия под председателството на проф. д-р Артур Галковски от Университета в Луч, в която представител на Пловдивския университет е доц. д-р Борян Янев.

Бихме искали да откроим и някои от докладите, които имахме удоволствието да слушаме. Световноизвестният немски ономаст от гр. Кил – проф. Фридхелм Дебус, изнесе впечатляващ доклад за именуването в Германия с оглед почитането на светци от православния календар и тенденциите в тази практика. Проф. Едвард Бреза предложи разсъжденията си за полските фамилни имена от типа Beus(z), Deus(z), Meus(z), Teus(z), които той подлага на етимологичен и словообразувателен анализ.  Проф. Ванда Шуловска анализира фамилните имена в Полша по изоглоси и формантни характеристики. Проф. Леонарда Дацевич ни запозна с промените, на които са подлагани полските лични и фамилни имена по време на руската царистка власт, като се фокусира върху факта, че католическите календарни имена са заменяни с православни имена. Проф. Мария Малец отбеляза различни промените в личноименната система, свързани с цивилизационните промени, промените във вярванията и системата от ценности на общоевропейски фон. Проф. Антолий Поповски изнесе изключително задълбочен доклад за спецификите на украинските прозвища, свързани с юриспруденцията с особен акцент върху семантичния и словообразовалния аспект на онимите. Проф. Мария Биолик изнесе наблюденята си върху собствените имена във варминските приказки, предания, и легенди; акцентира на културообразуващата роля на имената (кумулативна функция на езика). Проф. Малгожата Магда-Чекай постави на дневен ред галицизмите в полския език, произлизащи от антропоними. Основна цел е да се докаже същността и начините на функциониране на заемките от френски език в полски език. Проф. Карол Циерхофер разкри топонимите като национални символи, свързвани с общоевропейската култура, например: Варна, Термопилим, Сталинград, Грюнвалд. Проф. Барбара Чопек-Копчух говори за основните мотивационни фактори при избора на названията на населените места, като основната цел на работата ѝ е да покаже мотивацията в миналото и в съвремието при смяната на названията на населените места. Проф. Йежи Дума подложи на етимологичен анализ топонимите (местни названия, хидроними и др.) от Западното Поморие (Полша). Проф. Артур Галковски изнесе иновативен доклад за маркетинговата функция на хрематонимите в проприално-комуникативното пространство. Представителката на Института за немски език – д-р Инге Били, представи задълбочена концепция за изготвяне на немски топонимен речник, съдържащ географски собствени имена, мотивирани от антропоними. Много доклади бяха посветени на собсвените имена на вътрешноградските обекти и търговските дружества. Други учени предложиха анализите си по отношение на антропонимите в литературата и политиката, както и върху вторичните антропонимни маркери на личността – прякори, прозвища, потребителски имена и филоними.

Не можем да не изкажем огромното си задоволство от участието в представеното научно събитие от международен характер. Пожелаваме на колегите от Университета „Адам Мицкевич“ в Познан – утвърден европейски ономастичен център, да продължават политиката си към съхранение и популяризиране на една от най-сериозните езиковедски области, изискваща солидни и всеобхватни интра- и екстралингвистични диахронни и синхронни познания, каквато е ономастиката.

This entry was posted in Общи, Сектор "Езикознание". Bookmark the permalink.