Излезе новата книга на доц. Борян Янев

Untitled-1Доц. д.ф.н. Вера Тервел Маровска

Трудът на доц. д-р Борян Янев съдържа 413 страници, 183 от които са теоретична част (а самият речник обхваща 240 с.). Специално подчертавам това, преди да изтъкна най-важното му достойнство, а именно – че съчетава в оптимално съотношение теоретическо и практико-описателно изследване, което само по себе си не е често срещан факт в научноизследователската практика. Създаването на речници е едно от особено задължаващите призвания на филологическите колегии, тъй като те са най-прекият път към популяризирането на лингвистичните знанията в неспециализираните колективи. Освен това речниците се изработват изключително трудно и изискват последователност и акуратност, каквито не всеки притежава.

Както отбелязва сам авторът, монографията „е написана в духа на неохумболтианството и лингвокултурологията в пресечните й точки с когнитивната лингвистика. В основата на съжденията стои насочеността към човека, към неговия ментален и социален свят, отразен в езиковата му памет, проявена реално чрез речта”. Подборът на анализираното явление в настоящата книга – образните сравнения – също предоставя данни за наблюдения и изводи, пречупени през семантико-семиологическата страна на естествените езици и в модерната през последните десетилетия лингвофилософска традиция. Нейното налагане в световен мащаб не е неочаквано, а естествено следващо анализаторското „отегчение“ от формалното моделиране и схематичните теории в езикознанието. Макар и дали немалко на съвременната наука, те налагат обмисляне на научните интерпретации и през призмата на чисто човешкото отношение към езика като средство за комуникация в общества от антропоцентристки тип като европейските. В този смисъл изследването е актуално и е в духа на когнитивните тенденции в съвременното езикознание. Задълбоченият му характер е довел до важни изводи с психолингвистичен, етно- и социолингвистичен характер, а също и свързани с движението в ценностните и естетическите критерии на съвременните общества.

Към проблематиката е подходено компетентно и отговорно, което потвърждава зрялото отношение на автора към научноизследователския процес. Логично и смислено е по-аналитичното представяне на феномена сравнение изобщо, включително и като експресивно-естетически феномен, тъй като в познавателен аспект мултифункционалната гледна точка също е приносна.

Съпоставените сравнения са от два флективни и аналитични индоевропейски езика с различна историческа и културологична същност. За българското езикознание изследването запълва главно от семантико-семиотично гледище недостатъчното проучване на компаративните структури заради традиционния му характер. Английският език е любопитна емпирия поради сравнителната си консервативност, заради която може да се разглежда като изразител на по-стабилна ценностна система, на особена картина на света с ментално-лингвистични концепти, следствия от специфичен гносеологически подход. Както е убеден и самият В. Хумболт, „езикът е показател за настоящия мисловен обем на неговите носители… за езиковото възприемане на света“.

Образните сравнения са изследователски обект и на други хуманитарни науки. Изследваните тематични групи от лексикални признаци обхващат двата най-важни аспекта на човешкия поглед към света – физическия и психическия, а като цяло и проблемът за антропоцентризма като постулат в древната гръко-римска и свързаната с нея съвременна европейска цивилизация.

Свойства на характера и темперамента, от една страна, и умствени и интелектуални свойства, от друга, са двете големи групи психически характеристики. Образите са обособени като позитивни и негативни. Физическите характеристики са разделени на: външни признаци на личността, физически състояния и динамични физически признаци.

В самостоятелен раздел се коментират оксиморонните сравнения по тип експресивни алогизми. Този вид компаративни структури са отделна субкатегория, изградена на базата на антиномията. Подробно се анализират и допълнителните свойства на образните сравнения – доста често носители на алогичност с иронична експресия.

За изготвянето на прилежащия към изследването речник са ексцерпирани 6148 образни сравнения в българския и английския език, съотнесени към 171 адективни и вербални признака по строго определени критерии. Отбелязани са всички тъждествени или сходни изрази, оксиморонните сравнения, случаите на аналогичност без пълна идентичност между сравненията в двата езика.

Изследването е интересно и новаторски реализирано; то носи информация за непознати и по-рядко коментирани особености на инвариантните езикови структури, каквито са образните антропоцентрични сравнения, и за способността им да отразяват културата и ценностните критерии на обществото. Настоящата монография отговаря на всички изисквания за научност, за оригиналност и приносност на извършените наблюдения и заключения.

Демонстрирана е изследователска компетентност, предполагаща не само отлични лингвистични познания, но и осведомяване в областта на философията и психологията на когнитивността, със социо- и психолингвистиката и ред други специфични области на знанието.

This entry was posted in Общи. Bookmark the permalink.