НЕМСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ СЛАВЯНСКИТЕ МИКРОЕЗИЦИ

Автори: Борян Янев, Стойно Спасов

На 12 ноември 2013 г. в 6 аудитория на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ гост-лекторът на Катедрата по общо езикознание и история на българския език – Мартин Хенцелман от Института по славистика на Техническия университет в Дрезден, изнесе поредната лекция в рамките на неговия престой, този път на тема „Съвременните микроезици – перспективи и проблеми“.  Идеята на Катедрата,  както и на самия лектор, бе да популяризира тази така малко изследвана в българското езикознание проблематика, свързана не само с трудностите при определянето на понятието „микроезик“, но и със самите микроезици като етнолингвистични и културни феномени. Мартин Хенцелман е роден през 1983 г. 6в град Лайнефелде (Германия). Завършва Славистика и романистика със специализация по Славянско езикознание в Техническия университет в Дрезден. От 2010 г. преподава Увод в славянското езикознание, Увод във френското езикознание, Старобългарски език, Старополски език и Старочешки език. Осъществил е множество научноизследователски специализации в различни европейски страни  – с най-голяма продължителност в Чехия, Полша и на Балканите. Научните му интереси са в областта на славянските и другите индоевропейски микроезици, историята и развоя на заподнославянските езици, балканската и общоевропейската проблематика, свързана с етническия състав, малцинствените групи и техните езици. Обект на дисертационния му труд са микроезиците в славянския свят. На едва тридесетгодишна възраст Хенцелман е вече утвърден и признат учен славист със завидна научна биография. Владее немски, английски, френски, испански, чешки, полски, руски, български и сръбски език.

Тричасовата лекция на Хенцелман започна с уточнението, че славянските микроезици са съвсем малки езици, в чиито развой се наблюдават множество сложни процеси. Утвърждаването на книжовните норми е свързано с конкретни проблеми, като политическите структури на различните държави често приемат свои решения за успешния развой и за положението на малцинствата и техния статус и език. В съвременната наука се изхожда от няколко точки, които са от значение при формирането на микроезиците. Същевременно тези критерии не са еднозначни. Заради това невинаги е ясно имаме ли работа с различни езици, или с варианти на един и същи език.

М. Хенцелман представи критериите при определянето на понятието „микроезик“, като последователно демонстрира четири примера от славянския лингвокултурен контекст. Първият от тях бе западнославянският кашубски език, който се говори в северните части на Полша, до град Гданск. През 2011 година като кашуби се определят повече от 200 000 души, от които обаче само малка част си служат с кашубския език. Най-известният представител на това малцинство днес е Доналд Туск – полски политик от кашубски произход и министър-председател на Полша от 2007 г.

След това гост-лекторът запозна аудиторията с особеностите на горнолужишкия и 1009054_10202717604885445_1111790087_oдолнолужишкия език, спадащи към западнославянската езикова група и официално признати като малцинствени езици в Югоизточна Германия. През Средновековието тези славянски племена живеят на различни територии от Северна Германия до река Майн, а до 1800 г. около гр. Хановер се е говорил древнополабският език. Днес културният център на горнолужичаните е гр. Бауцен (на горнолужишки Budyšin), а на долнолужичаните – гр. Котбус (Chóśebuz на долнолужишки). М. Хенцелман отбеляза, че лужичаните участват активно в политическия живот на съвременна Германия – от 2008 г. президент на провинция Саксониа е горнолужишкият политик Станислав Тилих.

Интересен за аудиторията бе случаят с источнославянския русински език (познат и под названието „лемковски език“), говорещ се в Сърбия, Хърватска, Унгария, Словакия, Полша, Украйна (там считан за украински диалкет), както и в САЩ, Канада и Австралия от голям брой емигранти. През ХХ в. съдбата на етноса е определяна от политическите граници – след Втората световна война русиснкият език е подложен на силна украинизация в СССР, за разлика от бивша Югославия, където езиковият развой е на сравнително високо равнище. Днес русинският език е един от официално признатите малцинствени езици в Словакия, Полша, Сърбия и др.

Представените славянски микроезици са специфични явления. Те не могат да бъдат сравнявани с литературните езици, но не биха могли да бъдат изравнени и с диалектите, тъй като притежават своя писменост и книжнина. От друга страна, те не са в състояние да обслужват всички сфери на обществения живот и поради това могат да се приемат за преходна форма между литературен език и диалект. Що се отнася до дефинирането на микроезика, то в съвременната наука не се изхожда от традиционните постановки за литературен език, тъй като самото съществуване на книжнина не е предпоставка за неговото съществуване. Най-важната предпоставка за определянето на един микроезик като такъв е наличието на организиран процес именно защото разширяването на нормативността е необходимо изискване при образуването на една нова писмена езикова форма.

Както отбеляза М. Хенцелман, при употребата на определението „микроезик“  е нужно да се отчитат и други аспекти. Приема се, че броят на носителите на съответния микроезик трябва да е достатъчно нисък –  той рядко надвишава един милион говорещи. Това означава, че винаги става въпрос за  малцинства в определена държава. Слабата функционалност на микроезиците се дължи и на факта, че билингвизмът е разпостранен до голяма степен сред техните носители.

Смущаващ е фактът, че дълго време микроезиците са в периферията на изследователските интереси и много рядко се срещат теоретично-концептуални постановки за тях. Често се изтъква, че не става въпрос за реално съществуващи микроезици, а по-скоро за варианти на националните езици или за техни диалекти. Друг проблем при малките езици е силният натиск, на който е подложена културата на микросоциума (с цел – културна и езикова асимилация), което се явява главна причина доминантният език да разполага с повече възможности и да се счита за по-подходящ за общуване в съвременното общество. Може да се добави и важната констатация, че влиянието на мажоритарният език е от голямо значение за съществуването и формирането на микроезика. Ярък пример за това е немското влияние върху горно- и долнолужишки езика по отношение на фонетиката, морфологията, суперсегментните елементи и т. н.

Днес политическите процеси са водещ фактор в процеса на оформянето на микроезиците – благоприятната политическа среда осигурява на кашубския език в Полша, лужишките езици в Германия, както и на русинския в Сърбия, Полша и Словакия добри възможности да се развиват свободно като сомостоятелни микроезици. А именно поради неблагоприятната политическта стратегия спрямо русинският в Украйна неговата нормативност е забавена и занемарена.

За разлика от литературните езици микроезиците са само частично стандартизирани и не са приложими във всички сфери на съвременния обществен живот, т.е. с оглед на функционалните критерии те стоят на границата между литературните езици и диалектите. Както е известно, между езиковите варианти се наблюдават и преходни пространства, което още един път ни доказва, че в случая с микроезиците имаме работа с форми, които притежават характеристики както на книжовните езици, така и на диалектите.

В обобщение гост-лекторът М. Хенцелман посочи, че до определена степен микроезиците са преходни форми, които, макар и да притежават собствена писменост и литература, имат по-ограничена функционалност. Те могат да се причислят към комплексно разработените системи или обратно – да се изравнят с диалектите. Най-стабилните езикови черти се наблюдават при горнолужишкия език, докато другите, представени по време на лекцията микроезици, са по-слабо развити. Все пак днес се наблюдава все по-голям интерес към кашубския и лемковския в Полша или към русинския в Сърбия и Словакия, което е обнадеждаващ фактор за стабилизацията и разширяването на техните книжовни норми.

This entry was posted in Сектор "Езикознание" and tagged , , , . Bookmark the permalink.