От Турция с любов

От Ваня Енева

601179_668819869810641_1813226094_n

Тръгнахме за Турция на 31 Май 2013(петък), около 13 часа. Групата ни се състоеше от 31 души, сред които преподаватели и студенти от специалност Български език и турски език, Деканът на Филологическия факултет – доц. д-р Живко Иванов, Зам. Ректорът – доц. д-р Жоржета Чолакова, Ръководител катедра доц. д-р Станка Козарова, както и Заместник-консулът на Р. Турция в Пловдив- Имрен Чамлъклъ.

922822_668819686477326_1156189957_nНяколко часа път и вече бяхме в Одрин, където ни посрещна Зам. ректорът на Тракийския университет – проф. д-р Реджеп Дуймаз. След  кратка лекция на тема „Нова турска литература” се отправяме към хотела, за да се настаним и приготвим за вечеря. Вечерята е в приятен ресторант с огромна градина точно до брега на р. Марица. Усмивки, емоции, смях, приятни разговори, музика, аромат на турски чай … и е време за почивка.

На следващия ден след закуска, развълнувани и нетърпеливи, се отправяме към любимия, красив, неповторим  Истанбул – град, който те поглъща и омайва със своята многоликост; град, към който няма как да останеш равнодушен. Ако веднъж посетиш Истанбул, той се превръща в твоя любов за цял живот.

Първата ни спирка е музеят „Света София”(Aya Sofya). Храмът наричан още „Църквата на мъдростта” е най-внушителният исторически паметник  в Истанбул, завещан от Византия. Първоначално църква, а по-късно джамия, днес „Света София” функционира като музей. Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя – Св.  Константин, а над царските двери – на Св. Богородица с Младенеца. В горната галерия на храма са разкрити мозайки на Иисус Христос и Св. Богородица. От Османския период  в катедралата-музей са съхранени олтар, амвон, тронът на султана, два огромни свещника, подарени от Сюлейман II през 1526 г. В двора са построени три тюрбета, където са погребани султанските фамилии на Селим II, Мурат III и Мехмед III.

След обиколката ни в „Света София”, събрали впечатления и приятни емоции, се отправяме към Водохранилището (Йеребатан сарнъджъ) или още Цистерна на базиликата. Това е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават, е “Потъналият палат”. Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султан Ахмед срещу катедралата „Св. София”. В “Йеребатан сарнъджъ” има и кладенец на желанията, в който, според поверието, ако хвърлиш монета и си пожелаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.

Малко свободно време за пазар, разходки, обяд и уроци по практически турски… и е време за обиколка с корабче по Босфора – едно незабравимо преживяване с мирис на Ориент и красота, замъгляваща очите.

Вечерята е в ресторант „Хамди”, точно до Египетския пазар. Вкусна храна, сладки приказки и някакво особено опиянение от всичко видяно през деня… С такива чувства се сбогуваме с Истанбул и потегляме обратно към Одрин. Неделя – последният ни ден в Турция. Предстоят ни няколко посещения преди да потеглим към България.

Първото е джамията „Селимие” – най-голямата гордост на Одрин. Според някои мнения „Селемие” превъзхожда по хубост и внушителност дори „Света София” в Истанбул, като е призната за едно от най-високите постижения на ислямската архитектура. Точно до джамията се намира пазарът, където можеш да си купиш различни сувенири-спомен от Одрин.

600864_668820069810621_1973032063_n

Ред  е на българската църква „Свети Георги” – действащ храм, в който се отслужват литургии, а на втория етаж е обособена библиотека.

Отправяме се към едно прекрасно място в Одрин, един огромен и доста впечатляващ комплекс, наричан „Музей на здравето”. Построен е през 15 век от османския султан Баязит II. Основната част на комплекса е болница, но в него има още медицинско училище, джамия, приют за гости, турска баня, кухня. Бяхме посрещнати от представител на музея, който ни пусна филм за комплекса. Влизайки през входа на „болницата”, те обхваща изключителна атмосфера – коктейл от аромати, тиха музика, сливаща се с ромона на бликащата вода от шадравана, приятна светлина. Ефектът може би не би бил толкова въздействащ, ако ги нямаше восъчните фигури. Те правят мястото напълно автентично и завладяващо. Време е за обяд. Както Афион – с  баклавата, Адана – с кебапа , така и Одрин се слави с Арнаутския си джигер или Джигер-тава (Edirne Tava Ciğeri). Това е пържен дроб, който се сервира с много люти пържени и мариновани чушки. И, разбира се, не можем да минем без традиционен десерт – емалпаша – сладък завършек на това незабравимо приключение. Afiyet olsun!

От мое и от името на всички колеги от специалност „Български и турски език” искам да благодаря на Генералния консул на Република Турция- г-н Шенер Джебеджи за тази прекрасна екскурзия, както и на всички преподаватели, които бяха с нас!

Ваня Енева, БЕТЕ, III курс

This entry was posted in Сектор "Турски език". Bookmark the permalink.