Десет години трудности и радости*

Тази година Филологическият факултет отпразнува десетата годишнина на едно от най-малките си деца – Сектор „Новогръцки език” и неговите специалности. Ако изминалите години можеха да говорят, щяха да кажат много. Ако говореха с устата на бившите възпитаници, то думите им щяха да описват многото трудности, които са преодолели по време на следването си, тежестта на общата филология с чужд език и накрая – изпитанията, през които всеки преминава, докато намери своето работно място. Ако говореха с тази на преподавателите, то щяха да се чуят много похвали към студентите, които са се отличили през годините и са допринесли за по-добрия имидж на специалностите, благодарности към колегите и университетското ръководство. Ако зад тези думи се чуеха въздишките им, то щеше да ни стане ясно колко много труд изисква поддържането на добро ниво по чужд език, подготовката и оценяването на студентите и организацията на ежегодните мероприятия на Сектора. Още древните траки оплаквали новородените заради голямото бреме на живота, което им предстои. И аз, като една закъсняла тракийска оплаквачка, приветствам подобаващо новия живот, подканяйки времето да заговори с хилядите си гласове.

Като бивш студент и настоящ преподавател виждам много неща зад „завесата”. Хубавите представления стават с голяма подготовка. Това важи буквално – за постановката „Ромьос и Юлия” и за всички наши мероприятия, но и преносно – за часовете и резултатите, които постигат нашите студенти. Затова тези десет години бяха време на усилен труд, но и на много успехи.

 Поради големия юбилей на малкия ни, но трудолюбив и активен Сектор, тази година имаше изобилна програма от изяви, която бе вместена само в една седмица. Тя започна с откриването на изложбата с фотографии и рисунки на студенти от специалностите ни с новогръцки език и на гръцки студенти, следващи в Пловдивския университет. Така се оправда напълно и името на изложбата  – „Мостове”. Таблата заеха голяма част от коридора пред Библиотеката по гръцки език, култура и литература. Те привлякоха вниманието на много случайни минувачи, но и на ценителите на изкуството, които изразиха високата си оценка, взимайки за вкъщи незабелязано няколко фотографии от тях.

През следващите дни имаше прожекции на гръцки филми. Интересът сред студентите се колебаеше като облачността по това време – от умерен стигаше до слаб в слънчевите дни.

Във вторник се проведе среща-разговор с Христо Куфов, син на известния преводач от гръцки и френски език Георги Куфов. Той разказа за живота на баща си, за неволите и радостите на преводача, за дружеството „Приятелите на Казандзакис” – секция България, която той председателства. Христо Куфов бе така добър да отговори на всички питания на студентите и да даде интервю за страницата на Катедрата ни.

В сряда се проведе представяне на издателство „Балкани” в Централната университетска библиотека. Собствениците отрупаха с разнообразни заглавия от полуострова две огромни маси, а гл. ас. Влашки бе в пълна готовност за увлекателна беседа. Голямо бе учудването, когато в десет часа се оказа, че никой от студентите не бе решил да уважи събитието и в ролята на гости се изживяваха само повиканите да пазят книгите студенти, преподаватели и случайно попадналите там читатели. Представянето започна с горчивия вкус, който вероятно усещат актьорите, играещи дълго подготвяно представление пред празна зала. Отсъствието на младите хора от мероприятието даде повод на г-н Влашки да потърси причините за това. Той започна с идеята си, че студентите се стремят да попаднат в медийното пространство, което би им носило слава и пари, затова едно такова събитие не им е интересно. Според него те са потопени в различна култура. Младите хора не виждат тежестта на възрастните, загубват връзката си с тях и затова има опасност да не разберат големи

отрязъци от нашата история. Гл. ас. Влашки говори и за книгите на г-н Гроздев (основател на издателство „Балкани” и писател). Разговорът помежду им протече изключително интересно. На тръгване си спомних, че никой от студентите не бе пожелал да дойде и не съжалих (нямаше да чуя за маркетинговото общество и младите), но ги съжалих (изпуснаха приятен половин час с един от най-сладкодумните преподаватели от Факултета).

В четвъртък гостува проф. Панайотис Кондос от Атинския университет, който изнесе лекция за състоянието на съвременния гръцки език. Благодарение на щедрата подкрепата на г-н Кондос и колегите му, всяка година наши студенти взимат участие със стипендии в летния курс по гръцки за чужденци. По-късно същия ден, на „Вечерта на гръцкия език”, той получи плакет и диплом.

Голямата изненада бе запазена за проф. Пороманска, която, намирайки се в организационното ядро, остана в пълно неведение за нея. Ректорът и деканът ú връчиха отличия и подаръци в знак на признателност за създаването и развитието на специалностите с гръцки език в Пловдивския университет.

Традиционната „Вечер” продължи с рецитал на гръцка и българска поезия. Кулминацията, както винаги, бе представлението, този път под формата на своеобразен мюзикъл – „Ромьос и Юлия” (отново по идея и режисура на Петя Петрова). След бурните аплодисменти всички, включително и официалните ни гости – Посланикът на Кипът в България Ставрос Амвросиу и Генералният консул на Гърция в Пловдив Николаос Пиперигос, се пренесоха в подготвения за нас ресторант и вечерта приключи с приятни разговори и почерпка.

***

 Ако времето заговори с устата на настоящите ни студенти, то биха се чули оплаквания за високите изисквания, които прилагаме, но и колко хубава е Вечерта. Тогава виждаме всички курсове събрани и щастливи.  Успокоени от уюта на общността, си казваме с всекиго по няколко добри думи и се потупваме по рамото за добре свършената работа.

“Και με τα χίλια βάσανα πάλι η ζωή γλυκιά είναι”

(И с хиляди мъки животът пак е сладък)

Сектор „Новогръцки език” благодари на г-н Йоаким Каламарис,  който осигури кетаринга след представлението и който подкрепя инициативите, лансиращи гръцката култура и приятелството между двата народа. Негова е и заслугата за красивото обзавеждане на Библиотеката по гръцки език, култура и литература.

Също така изразяваме благодарността си към Гръцката фондация за култура в България и г-н Румпос, нейния председател, благодарение на които осъществихме прожекциите на гръцки филми.

Благодарим и на г-н Гроздев, който дари голямо количество книги на издателство “Балкани” и обогати фонда на библиотеката ни!

Благодарности и към г-н Куфов, който подари ценни екземпляри от библиотеката на баща си.

* Малко по-късно авторът на статията срещна следната мисъл на Емил-Мишел Чоран в “Пропадане във времето”: “Нищо не доказва по такъв недвусмислен начин до какъв упадък е стигнало човечеството, както невъзможността да бъде открит поне един народ, поне едно племе, където раждането да бъде посрещано със скръб и ридания.”

This entry was posted in Сектор "Новогръцки език" and tagged , , , , . Bookmark the permalink.