Подарък пътешествие

Подариха ни една емоция, кратки мигове и краски, които хранят душата и пълнят погледа. Тръгнахме за Турция голяма група с два препълнени автобуса с първокурсници, второкурсници, третокурсници от специалност Български език и турски език, преподаватели от университета и зам. консул на Република Турция.

Пътешествието започна в петък, 25 май 2012г. Нощуваме в град Текирдаг. В тъмното не забелязваме, че ще спим точно до брега на прекрасното Мраморно море. Бриз като нежна милувка сякаш ти прошепва добро утро и закуска. В лек унес, опиянени от умора и жажда за нови емоции бързо сме отново напът. Сега към Истанбул. Очите не спират, шарят, сякаш не искаш да мигнеш и гледаш къщи, лехи, заведения, морето, хора, хора, хора, кораби, лайнер, хора. Истанбул, определян като град-държава, надвишава всякакви очаквания. Организъм, който диша, храни се, трепти. Сърцето му бие различно и този пулс те омагьосва. Цветове, хора, пъстри цветове, паркове, фонтани- не затваряш очи. Притаил си дъх за миг и си пред входа на двореца „Топкапъ”. Музей, красив, огромен с помещения, тераси, цветя. О, колко много красиви цветя! Ухаят, усмихват се, приветстват. Диаманти, украшения, съдове от злато, пособия… Разбираш, усещаш думата сарай- могъщ и величествен. Невъзможно е да се обиколи. Излизаме, затваряш очи и вече си пред Синята джамия. Изрисувани стени, а прозорците, хора от целия свят. Сякаш наблюдаваш нежното разлистване на цвят, прекрасно и грациозно ти се разголва. Пропускаме Св. София- затворена е. Обиколка на Египетския пазар, в която губиш последното усещане за лично пространство. Почивка за последни вдишвания от истанбулския въздух. Опитваш се да запомниш всеки момент с цветове, миризми, шум. Отново по автобусите. Няма загубени, няма инциденти. Разгледахме изключително малка част от град, събирал история през векове между Европа и Ориента. Останал си без думи, чувстваш се малък.

В Текирдаг са ни организирали вечеря, жива музика. Нанизва се хоро, танци и малко турска ракия… Наслаждаваш се на сънища, които сякаш Шехиризада разказва и приказката не свършва. Закуската е на брега на морето. Домакините са ни посипали розови листенца по масите. Ромоли, вълните изпълняват незабравима симфония и се разстила благоуханието на рози. Романтично са докоснати сетивата. Посещаваме къщата на унгарски патриот Ференц Ракоци, архитектурен паметник от XVII век. Разходка из град Терирда и обяд в крайбрежен ресторант.  По автобусите. Следваща спирка- Одрин, джамията „Селимие”. Красиви градини, паркове, свободни кончета. Животът кипи, но с близък до България ритъм.

Турция е интеркултурна страна, Истанбул е мегаполис, обсипан с куполи и минарета. Посети я, за да се любуваш на всяко усещане за живот. Незабравимо пътешествие.

Благодарим на Генералния консул на Република Турция!

Елена Василева Топлева

This entry was posted in Сектор "Турски език" and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *