Рейтинг

Рейтингово проучване показва обществения престиж на висшите училища в България, съобщиха авторите на проучването. Проучването на висшите училища в България е осъществено на базата на мониторинг и проведени анкети в периода февруари 2013 г. – януари 2014 г. При изследването е обърнато внимание и на последните публикувани резултати от т. н. официален рейтинг на МОН, осъществен от Консорциум, съставен от експерти на Институт „Отворено общество“, МБМД Консултинг и „Сирма груп“, като са направени корекции на основата на обективните критерии, ползвани от Националната агенция за оценяване и акредитация. От 2010 год. Министерството на образованието и науката реализира проект „Развитие на рейтинговата система на висшите училища“, с осигурено финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Въпреки, че през месец октомври 2013 год. публично беше оповестено създаването на нова методология и нова система от индикатори за оценка на качеството на висшето образование по диференцираните 52 професионални направления и беше обещано резултатите от третото издание на рейтинга на висшите училища в България да бъдат готови и публично оповестени до края на същата година, то и до сега няма обществено оповестена информация по проблема.
Проучването, свързано с обществения престиж и авторитет на висшите училища в България, се основава и на допитване до 1723 респондента. Анализът при рейтинговото проучване се базира на повече от 60 показатели и критерии за оценка на предлаганото висше образование от обхванатите за проучване висши училища, групирани както следва: качество на учебния процес; брой на кандидат-студентите за едно място; приравнен среден брой на хабилитирани преподаватели (професори, доценти) и носители на научни степени доктори на науките и доктори; брой на завършили студенти, продължаващи повишаване на научно-образователната си степен; брой на чуждестранните студенти; приложимост на получените знания в реална обществена среда; материална база; условия за обучение и наука; научна дейност; научни национални и международни прояви; студентско научно творчество; качество на социално-битовите и административни услуги; положителни и негативни публикации в медиите през изследвания период; национална и международна разпознаваемост; условия за достъпност и равнопоставеност на студенти в неравностойно положение, библиотечно обслужване; информационно осигуряване и др.
Посочените групи от показатели и критерии, както и някои обществено наложили се субективни съображения и констатации в крайна сметка резултират в обществен престиж и завоюван авторитет на висшите училища в Р България.
Класацията при рейтинговото проучване се базира на десетобалната система за оценка, като на класираното на първо място висше училище е поставена оценка 10. Методологията на изследването допуска на определено място в рейтинга да бъде класирано повече от едно висше училище.
Проучването обхваща всички висши училища в Р. България, като се публикува цифровото изражение на отчетените първи петнадесет места.
Класация на висшите училища в България, основана на рейтингово проучване за техния обществен престиж и авторитет.
1.Медицински университет – София – оценка: 10.00
При Медицински университет – София, като най-характерно може да се отчете изключително високият ръст на чуждестранни студенти, съчетано с изнесено обучение /специализирани центрове/ в чужбина. Изключително позитивен момент по отношение на престижа и авторитета на университета е привличането и използването на изявени специалисти от практиката /университетските болници/ като преподаватели. Друг позитивен момент е осъществената устойчива симбиоза между академичното ръководство и студентите, изразяващо се в непрестанен диалог, което води до елиминиране на възможността учебната дейност да бъде политизирана. В този смисъл е и проведеният студентски референдум, който отхвърли окупирането на университета.
2. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – оценка: 9.70
Един от най-предпочитаните университети в България поради съчетаването на класическото висше образование с модерните иновационни образователни технологии. Друг положителен момент е устойчивостта на академичната общност, при която не се наблюдава така наречения „професорски туризъм“.
3. УНСС – оценка: 9.50
Като най-характерно може да се посочи устойчивото и традиционно поддържане на качеството на обучение. Наред с това, УНСС е първенец по отношение на модерна материална база. Престижът и авторитетът на този университет се основава и на това, че различните академични ръководства съумяват да постигнат приемственост и да надграждат постигнатото.