За бъдещите студенти

Как е организиран университетът и факултетът, в който ще учите.

Университетът има 9 факултета.

Биологически
Икономически и социални науки
Математика и информатика
Педагогически
Физически
Филологически
Философско-исторически
Химически
Юридически

Филологическият факултет е нашият факултет (сайтът на факултета).

Обучава студенти по специалности (можете да ги видите тук).

Факултетът има 8 катедри.

Английска филология
специализиран сайт http://englishdept.slovo.uni-plovdiv.bg

Българска литература и теория на литературата

специализиран сайт http://bltl.slovo.uni-plovdiv.bg

Български език
специализиран сайт http://bgezik.slovo.uni-plovdiv.bg

История на литературата и сравнително литературознание
специализиран сайт http://complit.slovo.uni-plovdiv.bg

Романистика и германистика
специализиран сайт http://def.slovo.uni-plovdiv.bg

Общо езикознание и история на българския език
специализиран сайт http://linguistica.slovo.uni-plovdiv.bg

Руска филология
специализиран сайт http://rusfil.slovo.uni-plovdiv.bg

Славянски филологии
специализиран сайт http://slavistica.slovo.uni-plovdiv.bg

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

организационната структура

4000, гр. Пловдив, тел./факс: 261 332 ул. Цар Асен № 24, ет. 3, ст. 325

Интернет страница: http://slovo.uni-plovdiv.bg

E-mail: ff@uni-plovdiv.bg

Ръководство

Декан: доц. д-р Живко Иванов___________________ Ректорат, етаж 3, стая 325, тел.: 261 389

Заместник-декан: доц. д-р Петя Бъркалова_________ Ректорат, етаж 2, стая 236, тел.: 261 255

Заместник-декан: доц. д-р Красимира Чакърова_________ Ректорат, етаж 3, стая 325, тел.: 261 332

Научен секретар: проф. д-р Иван Чобанов __________  Ректорат, етаж 3, стая 325, тел.: 261 369

Научен секретар: доц. д-р Надя Чернева ________  Ректорат, етаж 3, стая 316, тел.: 261 241

Секретар на факултета:

Ст. експерт Татяна Петкова_____________________ Ректорат; етаж 3, стая 325, тел.: 261 332

Катедри:

„Английска филология”

Ръководител: доц. Михаил Грънчаров__________ Ректорат, етаж 3, стая 353, тел.: 261 239

Технически сътрудник Жаклин Коен______________ Ректорат, етаж 3, стая 353, тел.: 261 239

„Българска литература и теория на литературата”

Ръководител: доц. д-р Атанас Бучков ____________  Ректорат, етаж 2, стая 254, тел.: 261 265

Мл. експерт филолог Димитринка Димитрова______ Ректорат, етаж 2, стая 250А, тел.: 261 292

„Български език”

Ръководител: доц. д.ф.н. Вера Маровска_____________ Ректорат, етаж 3, стая 371, тел.: 261 237

Ст. експерт филолог Илиана Стайковска__________ Ректорат, етаж 2, стая 238, тел.: 261 250

„История на литературата и сравнително литературознание”

Ръководител: проф. д.ф.н. Клео Протохристова _____  Ректорат, етаж 2, стая 231, тел.: 261 345

Мл. експерт филолог Стефка Видева_____________ Ректорат, етаж 2, стая 216, тел.: 261 476

„Общо езикознание и история на българския език”

Ръководител: доц. д-р Станка Козарова ___________  Ректорат, етаж 2, стая 252, тел.: 261 263

Мл. експерт филолог Мария Зайкова_____________ Ректорат, етаж 2, стая 238, тел.: 261 258

„Руска филология”

Ръководител: доц. д-р Юлиана Чакърова_______ вътрешен южен двор, сграда 1, кабинет 9, тел.: 261455

Ст. експерт филолог Радка Чобанова__________ вътрешен южен двор, сграда 1, кабинет 1, тел.: 261 451

„Славянски филологии”

Ръководител: доц. д-р Жоржета Чолакова____________ Ректорат, етаж 1, стая 109, тел.: 261 248

Мл. експерт организатор Светла Попчева_________ Ректорат, етаж 3, стая 369, тел.: 261 238

„Романистика и германистика”

Ръководител: доц. д-р Руси Николов______________ Ректорат, етаж 2, стая 222, тел.: 261 233

Мл. експерт организатор уч. дейност Елена Щерева_______ Ректорат, етаж 2, стая 222, тел.: 261 233

Студентът от всяка специалност се обучава по учебен план (плановете можете да видите тук).

Според Закона за висше образование:

  • Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 на ЗВО се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

АКАДЕМИЧЕН РЕЧНИК

Университетът е академично образователно средище, което се управлява от Ректор. Основните звена на университета са факултетите, които се ръководят от декани и учебен отдел, който се управлява от началник. По административни въпроси за студентите от всяка специалност отговаря инспектор от учебния отдел.

Принадлежността към университетската общност предполага ориентиране в правила, документи, отношения, поведение и речев етикет, които са в съответствие с мисията на университета да създава интелектуалния елит на обществото. В този смисъл „академично” означава образцово, изискано, свързано с традицията. Заедно с преподавателите си студентите са част от една академична общност, която е организирана по определени стандарти и за нея важат специфични академични обръщения, правила, поведение и в редица случаи – изисквания за външен вид. Ето по-важните от тях.

Научни степени и звания – преподавателите във висшите училища и научните работници в институтите на Българската академия на науките получават и носят с името си научни степени и звания.

Научните степени са доктор и доктор на науките. Те се дават на лица с висше образование, които са защитили дисертационен труд.

Научните звания са: асистент, главен асистент, доцент, професор. По традиция студентите се обръщат към преподавателите си с техните научни звания.

Хабилитиран преподавател – доцент или професор, добил правото за четене на лекции във висшето училище въз основа на научен (хабилитационен) труд.

Колеги – студентите, които имат едно и също занимание. Преподавателят се обръща към студентите с „колега, колеги”, което важи и за всички студенти помежду им.

Учебен процес – учебният процес включва лекции, упражнения, семинарни занятия, самостоятелна подготовка, теренна работа, учебни екскурзии, практики.

Учебен план – документ, който съдържа изучаваните дисциплини, техния хорариум, кредитите и формата на изпитване.

Хорариум – разпределение на броя на часовете за дейностите по учебния план.

Учебна програма – за всеки изучаван предмет преподавателят съставя учебна програма с темите, които ще се изучават, списък на литературата по тези теми и изискванията си за формата на подготовка на студентите, както и за формата на проверка на знанията и уменията.

Седмично разписание – график за протичане на учебния процес по дни, часове, предмети и зали.

Семестър – полугодие във висшето училище (зимен семестър, летен семестър).

Сесия – определено време за изпити на студентите (редовна сесия, поправителна сесия, ликвидационна сесия).

Квалификация – със завършването на Висшето училище студентът получава документ за образование и квалификация. Това е диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование „професионален бакалавър”, „бакалавър” или „магистър” със съответна квалификация според мястото на изучаваната специалност в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. Този класификатор включва: педагогически науки; хуманитарни науки; социални, стопански и правни науки; природни науки, математика и информатика; технически науки и т. н. По желание на абсолвента може да му се издаде и европейско дипломно приложение.

Филологическият факултет прилага в своите специалности изискванията на Европейската квалификационна рамка и на Националната квалификационна рамка. Чуждите езици се изучават върху основата на Европейската езикова рамка.

Всеки може да провери равнището на владеене на чужд език по Таблицата за оценяване на езиковата компетентност.

Учебните планове на Филологическия факултет излизат за ежегодно от 2001 година, поправени и допълнени в съответствие с обновената нормативна база в сферата на висшето образование – Закона за висшето образование, Правилника за устройството и дейността на университета и др.

Учебните планове са официален документ, въз основа на който се определя седмичното разписание на учебната дейност и годишната заетост на преподавателите.

Частични промени в плановете се правят с решение на Факултетния съвет на Филологическия факултет и Академичния съвет на университета.

В Учебните планове се съдържат хорариумите и кредитите, които всяка дисциплина носи.

Хорариум означава натовареност в брой часове за аудиторна и извънаудиторна работа по дисциплината.

Кредит означава относителна тежест на успешно извършената работа (например положен изпит или текуща оценка различна от Слаб 2) по дисциплината спрямо останалите дисциплини в учебния план.

Съкращения

А Аудиторни  часове (Л+С+У)
Л Лекционни часове
С Семинарни занятия
У Практически упражнения
Е Часове за самоподготовка (неприсъствени, извънаудиторни часове)
О Сборът на аудиторните часове и часовете за самоподготовка (А+Е)
К Кредити (А/30)
Ф Форма на завършване

Учебните планове за редовно и задочно обучение са валидни от първи до четвърти курс в пълен обем. Занятията по всяка дисциплина се провеждат по учебна програма, която включва целта, темите за лекциите и упражненията, библиография и изискванията на преподавателите за присъждане на определените кредите.

Часовете за самоподготовка отразяват времето, което е необходимо на един студент, за да изпълни поставените му задачи от лекции и упражнения. Това означава, че преподавателят поставя само такива задачи, които не надхвърлят определеното в плана време за самоподготовка. (Пример: ако за самоподготовка са предвидени 30 часа за семестър, това прави 2 часа седмично, т.е. студентът трябва да може за 2 часа да се запознае с предоставената му литература за четене и рефериране.)

Към всички учебни планове по дисциплините от направление Българска литература се предвиждат по план по една учебна екскурзия за целия срок на изучаването на дисциплината (Старобългарска литература, Възрожденска литература, Следосвобожденска литература, Българска литература след Първата световна война). Такава учебна екскурзия се предвижда и за дисциплината Археология от специалността Български език и история.

Към учебните планове по дисциплините от направление Съвременен български език и История на българския език се предвижда провеждането на една годишна лятна експедиция за теренна работа: брой на студентите – до 20 (от различни специалности), ръководители – до двама; срок – до 15 дни, период за провеждане 5 юли – 15 септември.

Учебните занятия по практически чужд език се провеждат в подгрупи, съгласно ежегодно разпределение по потоци, групи и подгрупи.

Учебните планове допускат във филологическите специалности, където има факултативни курсове, всеки студент да има право да замени един от факултативните курсове с участие в научноизследователска група през учебната година. Участието се удостоверява от ръководителя на научноизследователската група, формата на завършване е текуща оценка.

Заместването на един факултативен курс (и равностойните му кредити) се допуска и за участие на студент в научна изява (конференция, семинар, публикации, кръгла маса, олимпиада и др.). Удостоверяването става с доклад от ръководителя на научната изява до катедрата, въз основа на който се взема решение за признаване и внасяне в изпитния протокол на текуща оценка.

За факултативни курсове се признават и всички изучавани дисциплини от специализациите, предлагани от Филологическия факултет, както и допълнителните езикови курсове към Езиковия център (при условие, че са различни от основно изучаваните в специалността).

Учебните планове подлежат на непрекъсната обнова и промяна. Динамичното развитие на съвременното общество, пазарът и системата за висше образование налагат ежегодно да се предприемат действия за оптимизиране и подобряване на учебната дейност.

Информация за промените в Учебните планове може да намерите в сайта на факултета.

http://slovo.uni-plovdiv.bg

E-mail на Деканата: ff@uni-plovdiv.bg

КАКВО МОЖЕТЕ ДА ИЗУЧАВАТЕ ОЩЕ

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ „ТУРИЗЪМ”

В нея могат да се запишат кандидати с дипломи за средно образование, студенти от всички курсове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и от другите висши учебни заведения, владеещи чужди езици и проявяващи интерес към динамично развиващия се международен туризъм в България и чужбина. Организират се учебни екскурзии. Завършилите намират успешна реализация като екскурзоводи, сътрудници в туроператорски фирми и туристически агенции.

Формата на обучение е редовна, занятията се провеждат в края на седмицата (петък след 13 часа, събота и неделя).

Успешно завършилите двугодишния курс на следване полагат държавен изпит и получават свидетелство, приложение към диплома за средно образование, с професионална квалификация „Организатор на туристическото обслужване”.

Семестриална такса – 180 лева.

Справки и записвания: Елена Щерева, Кабинет 222, тел. 032/ 261 233, GSM 0887978661, e-mail shtereva@uni-plovdiv.bg – Ректорат на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив ул. „Цар Асен”24.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ „ЖУРНАЛИСТИКА”

Програмата за специализация по журналистика е свободна програма, предназначена предимно за студенти от всички университетски специалности.

Програмата дава основни познания по журналистическо писане за електронни и печатни медии, рекламни и PR агенции с цел реализация на студентите в областта на журналистиката

Програмата е четирисеместриална, като в последния четвърти семестър се подготвя курсова дипломната работа по избор на студентите, или подготовка за държавен изпит по утвърден конспект.

Организират се практики и краткосрочни стажове в пловдивски медии и агенции.

Формата на обучение е редовна, занятията се провеждат в края на седмицата (петък след 13 часа, събота и неделя).

Успешно завършилите двугодишния курс на следване полагат държавен изпит и получават свидетелство, приложение към диплома за средно образование, с професионална квалификация „Журналист”.

Семестриална такса – 180 лева.

Справки и записвания: Татяна Петкова, Кабинет 325, тел. 032/ 261 332, GSM 0886 349840, e-mail tpetkova@uni-plovdiv.bg – Ректорат на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив ул. „Цар Асен” 24.

ЦЕНТЪР ЗА ЕЗИЦИ И ИНТЕРКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ

Центърът за езици и интеркултурна комуникация е създаден с решение на Академичния съвет на Пловдивския университет през 1998 година като структурно звено на Филологическия факултет на Пловдивския университет. Задачите на центъра са:

Чуждоезиково обучение на студентите и преподавателите на Пловдивския университет; обучение на чуждестранни студенти и преподаватели по български език; интеркултурна ориентация на български и чуждестранни студенти и преподаватели с цел участие в международни образователни програми (Erasmus, Ceepus и др.); разработка на международни проекти, свързани с изучаването на чужди езици и култури в контекста на интеркултурната комуникация.

Езиците, които можете да изучавате – английски, италиански, испански, руски, немски, френски, гръцки.

Условията – 45 часа струват 72 лева, завършва се с изпит и издаване на удостоверение, приложение към университетските дипломи. За тях се доплащат 18 лева. Занятията се провеждат два пъти седмично по два часа.

Справки и записвания: г-жа Светлана Попчева, Кабинет 343, телефон 359 32 261217; e-mail: spoptcheva@abv.bg

ПРАВИЛА ЗА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

  • · В рамките на една академична година студентите имат право да се явят на изпит по всяка учебна дисциплина по един път на редовна, поправителна и ликвидационна сесия.
  • · По решение на Факултетния съвет до поправителна и ликвидационна сесия се допускат студенти с неограничен брой изпити. Условието е към датата на записване те да отговарят на изискванията за преминаване в по-горен курс.
  • · Студентите се допускат до редовна сесия само след заверка по съответния предмет. Заверката се получава от титуляра или от водещия упражненията след изпълнение на аудиторните и извънаудиторни задължения от страна на студента, посочени в учебната програма по дадения предмет. След заплащане на семестриалната такса и подаване на заявление за избираема дисциплина за следващия семестър (ако има такава по учебен план) инспекторът от Учебен отдел поставя в книжката на студента печат “ зачита се“.
  • · Получилият печат “зачита се“ студент може да не бъде допуснат на редовната сесия по дадена дисциплина, ако преподавателят е преценил, че не са изпълнени поставените от него условия за работа през семестъра, но студентът има право да се яви на изпитите по всички други дисциплини, до които е допуснат. Ако до датите на поправителната сесия студентът изпълни задълженията си и получи разрешение за явяване, има право да се яви на поправителна сесия, пропускайки редовната.
  • · Студентите от факултета имат право да се явяват на изпитите в рамките на една учебна година, с които са преминали в по-горен курс (условни или приравнителни), само 3 пъти (съответно на дата от редовната, поправителната или ликвидационната сесия за съответната форма на обучение – редовно или задочно). Заб.: Индивидуален протокол се получава от инспекторката срещу подадена молба по установения образец и положително решение на Декана. Принципът е, че Деканът разрешава допълнителни явявания на изпити само при съгласие на съответния преподавател(и).
  • · Студентите, записани в по-горен курс с приравнителни изпити по класически език (латински, старогръцки или старобългарски) и славянски език (руски, полски, чешки или сърбохърватски), се задължават да посещават учебните занятия.
  • · Молби за освобождаване от часовете по физическо възпитание да се подават в началото на семестъра (първите две седмици), придружени с протокол от лекарска комисия.
  • · Студентите от Филологическия факултет, които възнамеряват да се преместят в друга специалност, е необходимо успешно да са положили всички семестриални изпити за I курс (I и II семестър).
  • · Студентите, желаещи да се обучават паралелно в друга специалност, трябва да са завършили II курс по първата специалност, да имат успех от всичките години най-малко Мн. добър 4.50 и да представят документ за издържан кандидатстудентски изпит, изискващ се за втората специалност. Заб.: Молби за паралелно обучение в друга специалност и за прехвърляне се подават при инспекторките на съответна специалност. За прехвърляне изискваният успех е минимално Мн. добър 5.00.
  • · Записването в паралелната специалност става след приключване на учебната година със заповед на Ректора при съгласие на деканите на съответните факултети.
  • · Прекратяването на обучението по основната специалност означава автоматично прекъсване на обучението по паралелната специалност.
  • · Дипломирането по следващата специалност не може да предхожда дипломирането по основната специалност (Правилник за устройството и дейността на ПУ ”Паисий Хилендарски”, чл. 154 /4/).
  • · На студентите от Филологическия факултет се разрешава да вземат участие в студентски бригади в чужбина от 01 юли до 30 септември, тъй като във връзка с установения график на учебния процес през този период те са свободни от учебни занятия. Заб.: Не се предвиждат никакви облекчения по отношение на семестриалните заверки по отделните дисциплини и не се организират допълнителни изпитни сесии.
  • · Всички изпитни процедури се провеждат в рамките на сесиите, утвърдени от АС, и на датите, посочени за съответния курс, специалност и форма на обучение при определените от съответния ФС преподаватели. Изключение са случаите за отлагане по уважителна причина след разрешение на декана по молба на студента, придружена със съответен документ и подадена на по-късно от 7 дни след датата на провеждане на изпита.
  • · Всеки студент има право да се запише в по-горен курс след успешно издържани семестриални изпити, включени в учебния план на съответния курс и специалност.
  • · С решение на Декана се допуска записване в по-горен курс, както следва: за майки с деца до шест години и за бременни – при не повече от 4 (четири) невзети изпита.
  • · Останалите студенти могат да се запишат в по-горен курс с 3 (три) неположени изпита (с изключение на годишния изпит по чужд език, изучаван като основна специалност).
  • · Студентите могат да прекъснат обучението си в следните случаи:

а) по слаб успех – когато и на ликвидационната сесия студентът е получил слаби оценки по четири (за майките – пет) и повече учебни дисциплини;

б) по болест, удостоверена с медицински документ;

в) по семейни причини и при обществени ангажименти, удостоверени с документ от държавни, съдебни и други институции;

г) при невнасяне на семестриална такса;

д) при отсъствие от страната (прекъсване се разрешава само след завършен първи курс за срок на обучение не повече от една година; ако пребиваването в чужбина е свързано с обучение, удостоверено с документ, максималният срок на прекъсване е три години).

  • · Прекъсването на обучението на студентите става по тяхна молба и/или по административен ред.
  • · Прекъсналите студенти не губят студентските си права в рамките на три години. При прекъсването за всяка академична година се подава молба, без да се заплаща такса.
  • · Тези, които не са уредили студентското си положение в рамките на една учебна година чрез подаване на молба и излагане на съответните причини, се отписват.
  • · Отписването на студенти, докторанти и специализанти става в следните случаи:

а) при успешно завършен курс на обучение;

б) по собствено желание;

в) по административен ред.

  • · Отписаните студенти възстановяват правата си чрез ново кандидатстване, но при успешно класиране по специалността в рамките на държавната поръчка за съответната година. Успешно положените от тях изпити се признават по съответния ред.
  • · Студент, докторант или специализант се отстранява от Университета за определен от съответния Факултетния съвет срок в следните случаи:

а) предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет в Университета, или подправяне на документи за студентското му положение;

б) системно неизпълнение на задължения, определени в Правилника или съответния учебен план;

в) осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

  • · Университетът предоставя следните допълнителни облекчения на обучаващи се, които са социално слаби (сираци, слепи, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с три и повече деца и с деца до 6 години и диспансеризирани):

а) перманентни сесии (по решение на Декана на факултета);

б) посещават 50% от предвидените по учебния план на съответната специалност занятия (по решение на Декана на факултета);

в) от заплащане на такси се освобождават кръгли сираци; лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; военноинвалиди; лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.

  • · Обучаващите се от категорията на социално слабите доказват своето социално положение ежегодно с медицинско свидетелство, удостоверение или друг равностоен документ.
  • · Студентите трябва да положат държавните изпити до три години на три от обявените държавни изпитни сесии. Ако не изпълнят поставените по-горе условия, се отписват.
  • · Възстановяването на студентските права следва да става по реда, приет от Академичния съвет. След това студентът отново има право да се яви в рамките на една учебна година на редовна, поправителна или ликвидационна сесия, за да завърши семестриално, както и на три държавни изпитни сесии в рамките на три последователни учебни години, за да се дипломира.
    • Възстановените студенти започват да учат по актуално действащия план на специалността (а не по стария, по който са се обучавали). Съгласно Закона за висшето образование ако тази специалност е закрита, студентът се насочва към висше училище, където има обучение по тази специалност.
    • · Поправителната сесия за редовните студенти е от 1 до 15 септември.
    • · Ликвидационна сесия (трето явяване) за редовни студенти се организира от 20 до 25 септември.
    • · Разрешава се на студентите да преминат в по-горен курс (условно записване) с три неположени изпита, а за студентите майки с четири неположени изпита (вкл. текущи оценки) с изключение на практически чужд език.
    • · За студентите от задочно обучение се предвиждат редовна сесия за първо явяване, поправителна сесия през м. юни и ликвидационна сесия през м. юли.
    • · Студентите от двете форми на обучение се допускат до изпит от съответния преподавател след задължително изпълнение на задачите, които им се поставят.
    • · Промени в учебните планове на специалностите, по които се провежда обучение в ПУ, се извършват само с решение на АС (Академичния съвет) по предложение на Факултетния съвет.
    • · С решение на ФС от 11.02.2008 г. влиза в сила отмяна на семестриалните заверки за всички специалности във факултета.
    • · Остава, при това с по- голяма тежест, допускането до изпит по отделните дисциплини и успешното полагане на изпита като финално условие за признаване на кредитите по дадена дисциплина.

Какво трябва да знаем?

На практика, ако не получи заверка по една дисциплина, студентът губи право да се яви на редовната дата, но има право да се яви на изпитите по останалите дисциплини в рамките на редовната сесия. Преподавателят допуска студента до поправителна или до ликвидационна сесия след като той изпълни задълженията си, определени от регламента по тази дисциплина.

Какво правят инспекторите?

В началото на всеки семестър инспекторите записват студента в списъка за съответна специалност, курс и група срещу документ за платена семестриална такса. Поставят в студентската книжка два кръгли печата на факултета и един правоъгълен, с текст „зачита се”, което означава “записан”. (Досега печатът „зачита се” означаваше “заверен семестър” и се слагаше в края на семестъра в книжките на тези, които имат подписи по всички дисциплини.)

По време на сесия инспекторите предават на изпитващите списъци на записаните, което не означава автоматично “допуснати до изпит”. (Досега в тези списъци се зачертаваха навсякъде студентите, които нямат заверен семестър.)

В края на всеки семестър студентските книжки не се носят при инспекторите. При тях груповите отговорници внасят само график на уточнените изпитни дати.

Кое е новото при преподавателите?

Тежестта на допускането до изпит по отделната дисциплина нараства. Преподавателят сам администрира приписването на кредитите, предвидени за неговата дисциплина в актуалния учебен план.

Титулярът се подписва в книжката на студента в края на всеки семестър. За дисциплините, които имат семинарни занятия, подпис може да дава асистентът, както досега. Получаването на подпис е знак, че кредитите, предвидени в учебния план за тази дисциплина в този семестър, могат да бъдат приписани на студента.

При липса на подпис по дадена дисциплина се счита, че студентът няма право да се яви на изпит или да продължи обучението си в следващ семестър само по тази дисциплина.

Ако дисциплината е двусеместриална и са заложени например 4 кредита за първия семестър и 3 за втория, първият подпис означава “допускам до следващ семестър с 4 кредита от общо 7”. Вторият подпис означава “допускам до изпит” и студентът по силата на Правилника може да се яви на редовна, поправителна и ликвидационна сесия. Присъждането (окончателно) на кредити става само след успешно положен изпит по дисциплината.

Условията за допускане до следващ семестър и до изпит се поставят от обучаващите. Те задължително формулират пред студентите целите на курса, представят програма с темите и библиография. Запознават студентите с изискванията си и с начина на работа през семестъра. Регламентът трябва да обвързва студентите с активност във и извън аудиторията в рамките на предвидените кредити за съответния семестър (вж. приложения кратък указател).

Когато дадена дисциплина е избрана за изучаване от студенти на партниращи университети в Европа (с тези университети имаме сключени билатерални договори), преподавателят заверява документите при условията за българските студенти.

Когато студент от ФФ е получил кредити в партниращи университети, преподавателите имат право да признаят модули или цели дисциплини и да отразят в студентската книжка и в протокола изпита, което значи, че студентът получава кредитите по тази дисциплина, предвидени в учебния план на ФФ.

Какво е важно за студентите?

В процеса на натрупване и трансфер на кредити студентите получават по-големи възможности за избор на дисциплини, форми на ангажираност с учебния процес, както и възможност за обучение в партниращи университети в Европа.

Студентите имат по-големи отговорности – освен присъствието на лекции и упражнения, за получаване на кредитите се решават конкретните задачи, предвидени в изискванията за дадена практическа или теоретична дисциплина и регламентирани от обучаващите: решаване на тестове, събиране на материал, разработване на реферат, участие в студентски научноизследователски групи, работа по курсови проекти, участие в олимпиади и студентски научни сесии, теренна работа и др.

Европейска система за натрупване и трансфер на кредити – кратък указател:

Кредит – отразява часовете работа на студента през семестъра

1 кредит = 30 часа работа (лекции, упражнения, подготовка)

30 кредита = 900 часа натовареност за един семестър

60 кредита = 1800 часа натовареност за година (академична)

240 кредита = натовареност като работа за 4 години (бакалавърска степен)

Как е получено числото 30 (един кредит)

Работата на студента трябва да бъде съизмерена с работата на всеки друг (шофьор, чиновник, продавач и пр.). В една година има 365 дни. Приспадат се неработните дни, остатъкът се умножава по 8 часа на ден и приблизително се получава числото 1800.

Смята се, че 1800 часа студентски труд (посещаване на лекции, участие в упражнения, самостоятелна подготовка по задания, конспекти, за изпити и подобни) се равнява на годишната работна натовареност на всяка друга професия.

1800 часа се делят на 60 кредита и за всеки кредит се получава 30 часа натовареност.

Пример за кредити

В дисциплината Х са предвидени 6 кредита. Това прави 180 часа – от тях за лекции са предвидени 45 часа, за упражнения 45 часа и за самостоятелна подготовка – 90 часа. Това означава, че студентът трябва да получи задачи за самостоятелна подготовка в размер на 90 часа по дисциплината за определения период на изучаването й. Ако средната скорост на четене на художествен текст е 60 стр./час (примерно, а не задължително), а на критически (аналитичен) текст – 30 стр./час това прави около 3500 страници худ. текст и 1000 страници критически текст.

Преподавателят определя формите на контрол и поставя знак за изпълнение на поставените междинни задачи. Крайното изпълнени на всички задачи се отразява в успешно положен изпит – тогава целият брой кредити стават реални и притежание на студента. Работата му по тази дисциплина е приключена и успешно отчетена.