Експедициите по проекта имат няколко основни цели, които се изпълняват едновременно:
- Изследване и картиране на местообитанията;
- Събиране на семена и растения;
- Проучване на състоянието и площта на находищата;
- Проучване на съпътстващите (асоциирани) растителни видове;
- Проучване на фенологичните особености, възрастовата структура и състоянието на популацията през различните сезони
- Оценка на състоянието на популациите и застрашеността (риска) от изчезване на растенията от определени местообитания
- Сезонно събирне на растения за проучване на сезонната динамика на популациите
- Събиране на материал за сравнителни анализи на пигменти, протеини и метаболити
- Събиране на материал за анализи на вътревидовия полиморфизъм
- Реинтродукция
Проучване на находищата на територията на България
Картирани популации и субпопулации на възкръсващите растения в България
През 2009, 2010 и 2011 г. бяха организирани и проведени над 100 експедиции в планинските райони на България (Стара Планина, Родопите). За територията на България бяха картирани с GPS седемдесет отделни находища на родопския силивряк и две на сръбската рамонда. Находищата бяха условно разделени на девет популации (някои от тях може да са всъщност суб-популации). Най-вероятно двете находища на Ramonda представляват отделни популации. (Таблица 1)
Таблица 1. Популации и брой на находищата, картирани с GPS, за Haberlea rhodopensis Friv. И Ramonda serbica Panc. на територията на България:
| Индекс |
Популация/суб-популация |
Брой картирани находища |
|
Haberlea rhodopensis Friv. |
||
| H1 | Севернородопска |
6 |
| H2 | Централнородопска |
36 |
| H3 | Западнородопска |
6 |
| H4 | Южнородопска |
6 |
| H5 | Източнородопска 1 |
5 |
| H6 | Източнородопска 2 |
2 |
| H7 | Предбалкан |
1 |
| H8 | Северно-старопланинска |
2 |
| H9 | Южно-старопланинска |
6 |
|
Ramonda serbica Panc. |
||
| R1 | Превала, обл. Монтана |
1 |
| R2 | Върбово, обл. Видин |
1 |
Находищата на Haberlea често показват големи, понякога екстремни вариации в характеристиките на местообитанията. Например, надморската височина варира от136 м (Маджарово) до около 1700 м (връх Цирикова черква ) (виж Приложение 1). Съответно, има и екстремни разлики в температурата, влажността и осветеността, както и в много други условия. Някои от находищата имат други необичайни характеристики, например находището в Смолян (кв. Устово) е единственото, открито до момента, в което Н. rhodopensis расте в градски условия; в находище Имам Кая Haberlea (типичен хазмофит) расте не върху скалите, а върху почвата, и др.
Площта на находищата също варира в широки граници – от няколко квадратни метра до повече от 3 кв. км. Разстоянието до най-близкото находище също варира от 1 до повече от 20 км. Този пространствен параметър (изолация) е особено важен за локалната оценка на риска.
GPS координатите, надморската височина, ориентацията, разстоянието до най-близкото находище и площта бяха отбелязани за всички находища. Допълнителен сезонен мониторинг и проучване бяха извършени за някои представителни находища.
Седемдесетте картирани находища на Haberlea покриват над 95% от известната територия на обитание на растението в България. Около 20% от картираните находища са новооткрити (не са отбелязани досега в литературата и са открити за пръв от нашите експедиции).
Ramonda serbica е доста рядък вид за територията на България. У нас е източната граница на разпростанение на неговия ареал, което обяснява малкото находища.
GPS картиране на находищата на Haberlea и Ramonda беше направено за пръв път в България от нашата научна група.
Проучване на находищата извън България
По време на пътуването до Гърция, бе установен много полезен контакт с колеги от Аристотеловия университет в Солун, катедрата по Ботаника на горите. В Гърция изследванията и опазването на Haberlea rhodopensis са в начален етап. Бе проведена съвместна научна експедиция, финансирана от Университета в Солун, до гръцкото находище на Родопски силивряк Nestos river gorge (н.в.75 м), откъдето бяха събрани семена, а в последствие гръцките растения бяха включени в in vitro ген-банката.
Находища на Родопския силивряк на територията на Гърция
Бе получена и информация за останалите находища на Родопски силивряк в Гърция. Там растението се среща в Североизточна Гърция: Papikio (syn. = Karlik Dagh), Pangeon, Falakron, Menikion, в Родопите (между Thermia и Frakto, Stamna) и при особено ниска надморска височина при Nestos River gorge.
Особено успешно и продължаващо и след приключване на проекта е сътрудничеството ни с групата на акад. Е. Конгжика от Университета в Тирана и Албанската Академия на науките. Български експедиции до Албания не бяха проведени, за сметка на това бе направен обмен на растения и семена от двата вида Рамонда от Албания и Македония (благодарение на сътрудничество между Университета в Тетово и Университета на Тирана).
Находища на Сръбска рамонда на територията на Албания