УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО МОРФОЛОГИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Тема 1. Основни изследователски подходи и методи в съвременната морфология. Дескриптивна, сравнителна, съпоставителна и историческа морфология. Предимствата на функционално-семантичния подход при описанието на морфологичната система в съвременния български книжовен език и при сравнителното изследване на славянските езици. Развой на българската граматична традиция.

Тема 2. Българската морфологична система – “екзотична” и самобитна. Характерни морфологични особености на българския език в съпоставка с останалите славянски езици (българският език – славянски и/или балкански език). Най-важни прояви на аналитизъм и синтетизъм (българският език –  аналитичен и/или синтетичен). Българската морфологична система в светлината на диахронията – главни развойни тенденции.

Тема 3. Морфоструктура на думата в съвременния български език. Проблемът за класификацията на морфемите. Морфемна парадигматика и синтагматика. Префиксацията в съвременния български език. Систематизация на представките, префиксална дистрибуция. Проблемът за “чисто видовите” представки. Словообразувателна структура. Спорни въпроси около класификацията на лексикалните основи в съвременния български език. Форматив. Съвременни словообразувателни процеси.

Тема 4. Проблемът за речниково-морфологичната класификация на думите в българския език (части на речта или части на езика). Класификационни критерии. Съвременни дефиниции на основните класове думи.

Тема 5. Типове категории в морфологичната система на съвременния български книжовен език – функционално-семантични, морфологични, лексикално-граматични (класификационни), структурни (съгласувателни). Проблемът за т. нар. “общи” категории в българския език. Йерархия на граматичните категории. Категориални опозиции – привативни и еквиполентни. Вътрешноезикови механизми за регулиране на езиковата динамика (компенсация и “съвместителство”).

Тема 6. Актуални проблеми на българската именна морфология. Функционално-семантична характеристика на съществителните, прилагателните, числителните имена и местоименията. Лексикално-граматични разреди на имената. Морфологични и лексикално-граматични категории при имената. Падежът като реликтова категория в българската номинална система.

6.1. Родът на съществителните в българския език като класификационна категория. Прояви на граматикализация и дефективност в сферата на рода.

6.2. Морфологичната категория число в съвременния български език. Асиметрично изразяване на номиналното число. Бройна форма на съществителните имена от м.р. ед. ч. Граматична дублетност и/или синонимия при изразяването на нумералност. Числото на глагола като съгласувателна категория.

6.3. Членуването на имената -ярка особеност на българския език. Проблемът за неопределителния член. Зависимост между определеността и аспектуалността на синтактично равнище. Членуването на имената в българския език и теорията за актуалното членение на изречението.

Тема 7. Актуални проблеми на българската глаголна морфология. Българската глаголна система в общославянски контекст. Видове глаголни форми (финитни / инфинитни, персонални / имперсонални, рефлексивни / нерефлексивни, аналитични / синтетични). Морфологични и лексикално-граматични категории при глагола. Проблемът за “скритите” категории на българския глагол – повторяемост (итеративност ~ неитеративност) и рецептивност (свидетелственост ~ несвидетелственост).

7.1. Нови граматикализирани значения в темпоралната сфера на българския език – относителност и резултативност. Морфологичните категории време, вид на действието и таксис. Характер на противопоставянето имперфект ~ аорист в българския език. Българските наративни системи.

7.2. Спорни въпроси около категорията наклонение. Конклузивът – четвъртото наклонение на българския глагол. Проблемът за т. нар. конюнктив (подчинително наклонение). Синтетичният кондиционал като морфологично средство в несобствена функция.

7.3. Преизказването в българския език. Основания за обособяването на морфологичната категория вид на изказването. Проблемът за т. нар. “усилено преизказни” форми. Дубитатив и адмиратив.

7.4. Залогът в българската глаголна парадигма. Проблемът за броя на залозите в съвременния български език.

7.5. Специфика на глаголния вид в съвременния български език. Видът като лексикално-граматична категория. Прояви на граматикализация в сферата на вида. Морфологичната категория повторяемост – “скритото” ядро на българския вербален вид. Същност на процеса вторична имперфективация. Глаголният вид като триграмемна категория. Специфика на отношението между вид и начин на действие.

7.6. Същност на морфологичната категория статус в българския език. Видове отрицателни форми. Изразяване на негативност в номиналната и вербалната сфера (проблемът за функционалните “граници” на категорията статус).

7.7. Неспрегаемите глаголни форми в българския език (причастия, деепричастия, отглаголни съществителни) като езикови “хибриди”. Проблемът за мястото им в морфологичната система на съвременния български език. Миналото несвършено деятелно причастие като “квазипричастие”. Съкратен инфинитив.

Тема 8. Неизменяемите класове думи в българския език – нови аспекти на интерпретация. Въпросът за броя на неизменяемите класове думи. Детерминатив и предикатив. Класът на т. нар. модификатори.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Основна литература:

Александров, Ал., Р. Русинова. Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998.

Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944, ІІ изд. София, 1978.

Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1998.

Георгиев, Ст. Българска морфология. В. Търново, 1991.

Граматика на българския книжовен език. т. ІІ. Морфология. София, 1983.

Куцаров, Ив. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997.

Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.

Пашов, П., Р. Ницолова. Помагало по българска морфология. Глагол. София, 1976.

Пашов, П. Помагало по българска морфология. Имена. София, 1978.

Пашов, П. Българска граматика. Пловдив, 1999.

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Чакърова, Кр. Помагало по българска морфология. Пловдив, 2000.

2. Допълнителна литература:

2.1. Граматики, монографии, сборници, студии, статии:

Алексова, Кр. Адмиративът в съвременния български език. София, 2003.

Андрейчин, Л., Н.Костов, Е.Николов. Български език (за институтите за начални учители). София, 1972.

Андрейчин, Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1977.

Аронсон, Г. Морфология болгарского словоизмененя. Москва, 1974.

Бакалова, В. Синтактични особености и функции на междуметията. – В: Език и литература, 1975, кн. 6.

Бондарко, А.В. Грамматическая категория и контекст. Ленинград, 1976.

Бондарко, А.В. Теория морфологических категорий. Ленинград, 1976.

Буров, Ст. Форми и значение на съществителното име. В. Търново, 1996.

Българо-полска съпоставителна граматика.

Т.ІІ. Семантичната категория определеност/неопределеност. София, 1990.

Т.ІІІ. Семантичните категории количество и степен. София, 1994.

Т.ІV. Семантичната категория комуникат. София, 1993.

Валтер, Х. Личните глаголни форми в българския език. София, 1988.

Велчева, Б. Наречието като част на речта. – В: Известия на Института за български език, XIX, 1970.

Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, 1959.

Врина, М. Експресивните частици в българския език. В. Търново, 1999.

Георгиев, Вл., Ив. Дуриданов. Езикознание. София, 1978.

Георгиев, Ст. Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). София, 1983.

Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984.

Даскалова, Д., Е. Добрева. Думите-заместители в съвременния български език. – В: Помагало по българска морфология. Имена, Шумен, 1998 (под редакцията на Ал. Александров и Р. Русинова).

Иванчев, Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.

Иванчев, Св. Проблеми на аспектуалността в славянските езици. София, 1971.

Константинова, В. Предлозите в българската граматична литература. София, 1985.

Кръстев, Б. Морфологията на българския език в 187 типови таблици. София, 1984.

Куцаров, Ив. Едно екзотично наклонение в съвременния български език. София, 1994.

Куцаров, Ив. Очерк по функцонално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985 (ІІ изд. – 1989).

Куцаров, Ив. Преизказването в българския език. София, 1984.

Куцаров, Ив. Проблеми на българската морфология. Пловдив, 1993.

Маровска, В. Новобългарският перфект. София, 2005.

Маслов, Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982.

Маслов, Ю.С. Морфология глагольного вида в современном болгарском литературном языке. Москва, 1963.

Москов, М. Проблемът за частите на речта. – В: Български език и литература, 1986, кн. 2.

Мурдаров, Вл. Съвременни словообразувателни процеси. София, 1983.

Николаев, Б. Числителните – основно средство за изразяване на количество. – В: Български език, 1976, кн.1-2.

Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София, 1984.

Ницолова, Р. Българските местоимения. София, 1986.

Пантелеева, Хр. Кондиционалът в съвременния български книжовен език. София, 1998.

Пашов, П. Българският глагол. София, 1966.

Пашов, П. Практическа българска граматика. София, 1989 (ІІ изд. 1994).

Пашов, П. По някои въпроси на числителните имена като част на речта. – В: Помагало по българска морфология. Имена, София, 1978.

Първев, Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Радева, В. Българското словообразуване. София, 1987.

Станков, В. Българските глаголни времена. София, 1969.

Станков, В. Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София, 1980.

Станков, В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.

Стоянов, Ст. Словообразуването в българския език. София, 1977.

Стоянов, Ст. Членуване на имената в българския език. София, 1965.

Тодорова, Ел. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, 1987.

Чакърова, Кр. Аспектуалност и количество. В. Търново, 2003.

Чакърова, Кр. Императивът в съвременния български език. Пловдив, 2009.

Чолакова, Кр. Частиците в съвременния български книжовен език. София. 1968.

2.2. Периодични издания:

Библиотека “Родна реч омайна”, кн. 1-28.

Списание “Български език” – от 1952.

Списание “Език и литература” – от 1946.

Списание “Съпоставително езикознание” – от 1976.

Годишник на Софийския университет “Климент Охридски” – Факултет за славянски филологии.

Известия на Института за български език.

Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, т.5, Филологии – от 1977.

3. Електронни източници:

Българска електронна лингвистична библиотека: http://georgesg.info/belb/.

Изготвил програмата:

доц. д-р Красимира Чакърова,

Катедра по български език